Решение № 72 от 03.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120204174 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на “*” ООД, ЕИК: *, представлявано от А. *, против Наказателно постановление № 755639-F721585/13.02.2024 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл.

92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл. 261, ал.

1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като твърди на първо място, че са налице процесуални нарушения при съставянето на АУАН и на вотор място- че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. * от АК-Бургас, която поддържа жалбата.

За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт *, който моли постановлението да бъде потвърдено и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 10.09.2024г., а жалбата е депозирана на 24.09.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

На 16.08.2023 г бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството - жалбоподател. Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че като задължено по ЗКПО лице не е подало в законоустановения срок - до 30.06.2023 година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2022 година, през която година била осъществявана дейност. До лицето била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като управителят се отзовал и се явил на указаната от АНО дата и час. АУАН № F721585/16.08.2023 г. бил съставен в присъствието на управителя и му бил връчен.

Декларацията била подадена на 11.07.2023 г.

Административнонаказващият орган приел констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за извършено и на 13.02.2024г. издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/2.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки. Ясно е посочено, че задължението за подаване на декларацията е регламентирано в чл. 92, ал. 1 от закона, а в ал.

2 е посочен срокът за подаването й. Видно е, че посочването на санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е направено, за да се посочи, че неизпълнението на задължението е скрепено със съответната санкция. Двете разпоредби са взаимосвързани, поради което дори и да бяха посочени заедно като нарушени, това не би довело до накърняване на правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран. Би имало нарушение на това право, ако една от двете разпоредби изобщо не бе посочена в обжалваното постановление.

2

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда, че данъчно задължените лица подават в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в съответната ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация и в качеството му на задължено лице безспорно жалбоподателят има задължение за подаване на годишна данъчна декларация. Разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева.

Описаното нарушение се установява по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Също така, от заявеното от актосъставителя става ясно, че е извършвана дейност за периода, за който е следвало да бъде подадена декларацията, поради което случаят не попада в изменението на ЗКПО, в сила от 01.01.2018 г., съгласно което годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При упражняване на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, в качеството му задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО, поради което правилно е санкциониран на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО с имуществена санкция в размер на 500 лева- предвидения в закона минимум.

По отношение на основният довод на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 ЗАНН следва да се отбележи, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. В самата жалба е записано изрично, че подаването на декларацията след срока се дължало на това, че в този период счетоводителят бил в болничен. Следва да се отчете обаче, че законът предоставя три месеца на задължените лица да подадат декларацията, като преди това имат още три месеца, в които да се предприемат действия по подготовка. В този смисъл и предвид изложените съображения, съдът счита, че не се установяват изключителни обстоятелства, които да водят до извода за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на извършеното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Отчетено е обстоятелството, че декларацията е подадена, като е определена санкция в минимален размер.

Предвид горното, наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско 3 възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 755639-F721585/13.02.2024 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО, на “*” ООД, ЕИК: *, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева ОСЪЖДА “*” ООД, ЕИК: *, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4