Определение № 391 от 21.03.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Плевен, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500151 по описа за 2023 година Производство по чл.435, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Б. С. Н. с ЕГН **********, адрес:

Затвор Плевен – гр.Плевен, парк „Кайлъка“ по изп.дело № 20199050400962 по описа на ЧСИ П. П., рег.№***, р-н на действие ОС-Плевен срещу действие на съдебния изпълнител по цитираното изп.дело, изразяващо се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В жалбата се навеждат доводи за изтекъл двугодишен преклузивен срок от издаването на процесните изпълнителни листове, през който не са образувани изпълнителни дела. Сочи се, че на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила перемпция по изп.дело. Жалбоподателят счита, че вземанията по приложените към изпълнителното дело изпълнителни листове са погасени с изтичането на петгодишния давностен срок.Моли съда да се произнесе по отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както и да уважи искането му за погасяване по давност на процесните вземания по изп.дело №20199050400962 по описа на ЧСИ П. П., рег.№***,с район на действие ОС-Плевен.

Ответникът по жалбите Национална агенция за приходите, гр.София, представлявана от и.д. Б.М., чрез старши експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания“ на дирекция „Държавни вземания“ Н. К., 1 взискател по изп.дело, е депозирал становище в срока по чл.436, ал.3 ГПК.Счита жалбата за неоснователна,а възражението на длъжника Б. С. Н. по изп.д.№962/2019г. по описа на ЧСИ П.П. за изтекла погасителна давност спрямо вземането по описаните в становището изпълнителни титули,за недопустимо. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по молба на НАП с изх.№94-П-385/11.10.2019г., въз основа на 3бр. ИЛ, издадени срещу длъжника.На 01.11.2019г. с молба е поискано да бъде наложена възбрана на идеалните части на притежавания от длъжника недвижим имот -поземлен имот, парцел -021036, площ по документи 25 790 дка, находящ се в местност ************. През месец декември 2019г. с молба изх. №№ 94-П-385/1 от 19.12.2019г. е поискано присъединяване към изпълнителното дело на още 8бр. ИЛ.

Твърди се, че през месец септември 2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника от Затвора-гр.Враца.

С оглед обстоятелството, че длъжникът пребивава в затвора през целия период от момента на завеждане на делото до сега, съществува обективна невъзможност за ЧСИ да насрочи поискания от взискателя способ за извършване на опис и продан на движимо имущество, собственост на задълженото лице, находящо се в дома му.

Сочи се, че взискателят не се е дезинтересирал от събиране на вземането срещу Б. С. Н., а в хода на изпълнително производство са извършвани многократни проверки на имущественото състояние на длъжника, но поради липса на секвестируемо имущество, към което да бъдат насочени изпълнителни действия, такива не са могли да бъдат предприети.

Възразява срещу твърдението на Б. С. Н., че действията на ЧСИ П. П. по изп.дело №962/2019г. противоречат на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, в която изчерпателно са изброени основанията за прекратяване на изпълнително производство. Излагат се подробни доводи в тази насока в представеното становище. Взискателят НАП-София се позовава на т.1 на ТР №2/2013г., ВКС, ОСГТК относно насочването на изпълнението и прекъсването на давността в изпълнителното производство.Сочи се, че извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител се явява относимо към прекъсване на давността по чл.116, б. „в“ от ЗЗД, а не към препятстване на погасяването на изпълнителното дело по право на основание 2 чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Позовава се на разпоредбата на чл.3 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., според която от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по изпълнителните производства, както и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, а с решение, обн.ДВ, бр. 33 от 7 април 2020г., срокът на извънредното положение е удължен до 13 май 2020 година.

Съгласно чл.436, ал.3 от ГПК са депозирани писмени мотиви по обжалвания отказ от ЧСИ П. П. ,с район на действие Пл.ОС.Описани са извършените изпълнителни действия. Изразено е становище, че няма основание за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално недопустима по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК и следва да бъдат оставена без разглеждане. Същата е с характер на молба за прекратяване на изпълнителното производство до ЧСИ на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и следва да бъде изпратена на ЧСИ за произнасяне по същество. Съображенията за това са следните:

Изпълнителното дело е образувано по молба на НАП с изх.№94-П385/11.10.2019г., въз основа на: ИЛ от 06.11.2014г. по НОХД №1205/2013г. по описа на Пл.РС; ИЛ от 26.11.2014г. по ЧНД №1406/2013г. по описа на Пл.РС и ИЛ от 07.11.2014г. по НОХД №204/2013г. по описа на Пл.РС.

На 31.1.2019г. е изпратена ПДИ до длъжника, на която е отбелязано, че същият се намира в затвора.

На 05.11.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на възбрана върху собствените на длъжника ид.ч. от ПИ, парцел 021036, площ:

25 790дка, находящ се в м.*******.

На 18.12.2019г. е извършена справка до ГДИН, гр.София, с искане да 3 бъде установено изтърпява ли длъжникът наказание ЛОС, в кое място и получава ли възнаграждение за полаган от него труд. На същата дата е изпратено искане за препис от вписани актове по партидата на длъжника до СВ-гр.Лом.

На 23.12.2019г. е депозирана молба от НАП с искане за присъединяване на 8бр. ИЛ с оглед еднаквия произход на задълженията и идентичност на страните, а именно: ИЛ от 08.01.2015г. по НОХД №335/2013г. по описа на Пл.РС, ИЛ от 03.02.2015г. по НОХД № 862/2013г. по описа на Пл.РС; ИЛ от 08.05.2015г. по НОХД №4/2014г. по описа на ОС-Ловеч; ИЛ от 05.06.2015г. по ЧНД № 1529/2013г. по описа на Пл.РС; ИЛ от 08.06.2015г. по ЧНД № 1454/2014г. по описа на Пл.РС; ИЛ от 09.07.2015г. по НОХД № 96/2013г. по описа на РС-Ловеч; ИЛ от 27.07.2015г. по НОХД № 687/2014г. по описа на Пл.РС; ИЛ от 30.09.2015г. по НОХД № 335/2013г. по описа на Пл.РС.

Със същата молба взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия – продан на движимото имущество на длъжника, находящо се в дома му.

На 14.09.2020г. е изпратено съобщение до Затвора в гр.Враца, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е получено от служителя Г.М. на 15.09.2020г.

На същата дата /14.09.2020г./ до СВ-гр.Лом е изготвено искане за вписване на възбрана върху следните, собствени на длъжника недвижими имоти: 1/24 ид.ч. от нива в м.Д. от 25,790дка, с.******** и 1/24 ид.ч. от нива в с.********, която не е вписана с оглед липсата на внесена държавна такса от страна на взискателя.

На 04.01.2023г. е изпратено придружително писмо до Затвора в гр.Плевен, с приложена към него ПДИ с изх.№57/04.01.2023г., която е получена лично от длъжника на 11.01.2023г. В ПДИ е посочено задължението на длъжника към 18.01.2023г., като присъдени разноски, разноски по изп.дело, такси по ТЗЧСИ и публични държавни вземания.

С депозираната жалба се твърди, че е налице настъпила перемпция на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

В разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК лимитативно (numerus clausus) са 4 определени действията по принудително изпълнение и актовете на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в хода на изпълнителното производство. Изброяването на тези действия е изчерпателно и следва да бъде тълкувано ограничително. Срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, които се намират извън очертаното в чл.435, ал.2 от ГПК приложно поле на този процесуален способ, длъжникът не може да търси защита по реда на обжалването им.

Видно от приложеното изпълнително дело в случая не е налице подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител, с който той отказва прекратяване на изпълнителното дело. Искане за прекратяване на изпълнителното дело не е отправено до него. Непосредствено след получаване на ПДИ длъжникът е депозирал процесната жалба до съда.

Право на длъжника е да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за прекратяване на изпълнителното дело.

Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса е само съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов акт подлежи на съдебен контрол.

Съдът обаче не може за първи път да се произнася по искане на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело при липса на съответния акт на съдебния изпълнител, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните действия.

Не може да се приеме, че е налице и мълчалив отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнението, предвид извършените от него изпълнителни действия. При липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет на обжалване, съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, - жалба, подадена срещу т.н. мълчалив отказ за прекратяване на изпълнението, е недопустима. В ГПК не е предвиден процесуален ред, по който длъжникът може да се защити срещу мълчаливия отказ. Липсва и легална уредба от кога тече срокът по такова обжалване. Следва да се отбележи също така, че с оглед контролните му правомощия в производството по обжалване действията на ЧСИ, съдът не е овластен да извършва дължимото действие, съответно да задължава ЧСИ, а преценява само законосъобразността на обжалвания несъдебен акт /съгл.ТР №3 от 12.07.2005г. по т.д. №3/2005г., ОСГТК на ВКС /, ето защо в производството по чл.435 и сл. от ГПК съдът не може за първи път да 5 прогласи прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с посочване и на избран от него момент на настъпване на прекратителния ефект. От друга страна при незаконосъобразно принудително изпълнение, срещу което длъжникът не може да се защитава чрез жалба срещу действията на ЧСИ, е налице исков ред за защита в случай на причинени вреди .

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител за длъжника Б. С. Н.

,ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Плевен, ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 о т ГПК, да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

С оглед на горното и доколкото молба на длъжника Б. С. Н. ,ЕГН ********** до ЧСИ П. П., да прекрати изп.дело №962/2019г. по негов опис, се съдържа в подадената жалба, с която е сезиран съда, последната се явява преждевременно подадена, поради което настоящото производството като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се изпрати на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по молбата на длъжника, обективирана в адресираната до съда жалба, за прекратяване на изпълнителното дело и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 о т ГПК, ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ. В тази връзка е и съдебната практика на Република България /Определение№192/21.04.2022г. по в.гр.д.№127/2022г. на ВОС, Определение№1831/14.07.2022г. по ч.гр.д.№1828/2022г. на САС, Определение 28117/28.11.2019г. по ч.гр.д.№11035/2019г. на СГС, Определение №515/17.02.2020г. по ч.гр.д.№633/2020г. на САС/ За пълнота на изложението следва да се обсъди разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в 6 продължение на две години. Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.