Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20864 от 05.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
42117/2025
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20864 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Десислава Ст. Влайкова при участието на секретаря ******** като разгледа докладваното от Десислава Ст. Влайкова Гражданско дело № 20251110142117 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1091.76 евро, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № РВ **** ТВ от ПТП, настъпило на 21.10.2023г. в гр. София, ж.к. „Люлин 4“, до бл. 420, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „********“ с рег. № СВ **** РС, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.07.2025г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 214.30 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2024г. до 30.07.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 21.10.2023г., в гр. София, ж.к. „Люлин 4“, до бл. 420 настъпило ПТП между застрахования от него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ и паркиран към този момент лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № РВ **** ТВ и лек автомобил „********“ с рег. № СВ **** РС, гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че ПТП настъпило при извършване от водача на лек автомобил „********“ на маневра с цел паркиране, при която същият не съобразил положението на паркирания лек автомобил „Киа Рио“ и ударил същия. В резултат, по последния настъпили увреждания на стойност 2678.65 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото по застраховката лице, като сторил и разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева, поради което ответникът бил поканен да възстанови на ищеца сбора от посочените суми. Последният заплатил в полза на ищеца само част от извънсъдебно предявената претенция с размер на частта от 558.35 лева, поради което в настоящия процес ищецът претендира непогасената 1 част от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава и разноски за настоящото производството.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба механизъм, в частност водачът на застрахования от него лек автомобил да е действал противоправно, а в условията на евентуалност- в случай че се установи негово противоправно поведение, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Киа Рио“, който бил паркирал МПС на забранено за това място в нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6, както и на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП и уведомление за настъпило застрахователно събитие. Оспорва и съществуването на причинна връзка между вредите, обезщетени от ищеца, и процесния пътен инцидент. Счита размера на изплатеното застрахователно обезщетение за завишен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

С доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „********“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 2678.65 лева, като е сторил и разходи за определянето му в размер на 15.00 лева, че за погасяване на регресното вземане на ищеца ответникът му е заплатил сумата от 558.35 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени застрахователна полица № 440223213019367 за застраховка „Каско“ и общи условия към нея, справка от водения от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „********“ с рег. № СВ **** РС, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ не е оспорена, респ. оборена в настоящия процес, платежно нареждане от 25.01.2024г. за извършено от ищеца плащане на сума в размер на 2678.65 лева в полза на автосервиза, извършил ремонта на сочения за увреден автомобил, платежно нареждане от 28.02.2024г. за извършено от ответника в полза на ищеца плащане на сума е в размер на 558.35 лева за 2 погасяване на регресното вземане на последния във връзка с процесното застрахователно събитие.

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 21.10.2023г. в гр.

София, в ж.к. „Люлин“, до бл. 420, като водачът на лек автомобил „********“ с рег. № СВ **** РС, излизайки от реда на паркираните на улицата МПС, ударил в предната дясна част паркирания пред него лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № РВ **** ТВ.

Така възпроизведеният в протокола за ПТП, носещ подписи и на двамата водачи, участвали в ПТП, механизъм се потвърждава от свидетеля Ц. И. Н., който, макар да не е присъствал на мястото на инцидентна към момента на настъпването му, възпроизвежда пред съда проведен с другия водач разговор, в който последният му обяснил, че при извършване на маневра по излизане от реда на паркираните МПС ударил автомобила на свидетеля, за който последният изяснява, че е служебен автомобил, който към момента на ПТП бил паркиран в ж.к. „Люлин“, пред вх. А на бл. 420, от дясната страна на улицата, успоредно на тротоара, както и че на около 20 метра от мястото на произшествието се намирало кръстовище. Свидетелят твърди, че уврежданията по неговия автомобил били по бронята, част от калника, както и по фара на МПС.

По идентичен начин механизмът на ПТП е възпроизведен от свидетеля и два дни след ПТП- на 23.10.2023г., когато същият е подал уведомление до ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ за настъпилото застрахователно събитие.

Доказателствената стойност на така обсъдените писмени и гласни доказателства относно механизма на ПТП, макар и оспорена от името на ответника, не се опровергава от останалите данни по делото, а и тези доказателства, вкл. свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, са взаимно и вътрешно непротиворечиви, поради което и при липсата на проведено от ответника насрещно доказване, въпреки предоставената му от съда възможност за това (въпреки дадените на страната указания във връзка със заявените в отговора по чл. 131 ГПК доказателствени искания, същата не е проявила дължимата процесуална активност), следва да се приеме за установено, че именно поведението на водача на лек автомобил „Ауди“ е станало причина за пътния инцидент. Така, като не е съобразил пътната обстановка при извършваната от него маневра по излизане от реда на паркираните МПС, водачът на автомобила е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и с това е станал единствена причина за инцидента.

Последното е така и доколкото по делото не е доказано заявеното от името на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на паркирания лек автомобил, тъй като не са приобщени доказателства за паркиране на увредения автомобил в нарушение на която и да е от сочените в отговора на исковата молба разпоредби на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6, както и на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че не всяко поведение на водача на увреденото МПС е годно да бъде преценявано като съпричиняващо вредоносния резултат, дори и същото да е противоправно, като релевантно в тази насока е единствено поведение, което обективно, закономерно е обусловило, довело е до настъпване на инцидента, каквато връзка на обусловеност сама по себе си не възниква при паркиране на МПС в противоречие с 3 правилата за движение по пътищата при съществуващо задължение за останалите водачи на МПС да съобразяват поведението си с обективно съществуващата обстановка на пътя- арг. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. С оглед на изложеното не е налице основание за редуциране съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обема на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя, обезпечил гражданската (деликтната) му отговорност.

Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № РВ **** ТВ се установяват от съставения от ищеца опис- заключение по претенция, за които в отговор на втора задача в писменото си заключение експертът е достигнал до извод, че са резултат от процесното произшествие, поради което и при липсата на данни същите да са съществували отпреди инцидента, следва да се приеме, че обезщетените от ищеца увреждания се намират в причинна връзка с процесния пътен инцидент.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика на въззивната инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на експлоатация до три години.