Решение № 5 от 16.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.а Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500542 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 176 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 823/2023 г., Севлиевски районен съд е осъдил И. Н. М., ЕГН **********, М. Н. И., ЕГН **********, Д. Л. Т., ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумите както следва: за И. Н. М.

/конституиран в хода на процеса като наследник/ – 1/4 от общото задължение в размер на 3289,19 лв., а именно: 696,86 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест ст./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. /сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./ – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 лв. /десет лева и четиридесет и шест ст./ - главница за дялово разпределение за м.

10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, за М. Н. И. /конституирана в хода на процеса като наследник/ – 1/4 от общото задължение в размер на 3289,19 лв., а именно: 696,86 лв. / шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест ст./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. /сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./ – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 лв. /десет лева и четиридесет и шест ст./ - главница за дялово разпределение за м. 10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, за Д. Л. Т. /конституиран в хода на процеса като наследник/ - 1/4 от общото задължение в размер на 3289,19 лв., а именно: 696,86 лв. / шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет 1 и шест ст./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. /сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./– мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 лв. /десет лева и четиридесет и шест ст./ - главница за дялово разпределение за м. 10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, за В. Д. Н. – 1/4 от общото задължение в размер на 3289,19 лв., а именно: 696,86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 лв. - главница за дялово разпределение за м. 10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане като е отхвърлил исковете за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 8,90 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2023 г. Осъдил е В. Д. Н., ЕГН **********, И.

Н. М., ЕГН **********, М. Н. И., ЕГН ********** и Д. Л. Т., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски в размер на 880,68 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

С определение № 664 от 05.08.2024 г., съдът е конституирал в процесуалните права на починалия ответник В. Д. Н. наследниците й по закон: Н. Г. Н., ЕГН **********, Г. Н. Н., ЕГН ********** и Н. Н. Н.- Й., ЕГН **********. Изпратен им е препис от въззивната жалба, с указания, че могат да подадат отговор в двуседмичен срок.

В законния срок решението е обжалвано от И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т., чрез адвокат Н. Г. от Габровска адвокатска колегия. На наследниците на В. Д. Н. е предоставена възможност да се присъединят към въззивнта жалба до първото заседание през въззивната инстанция по реда на чл. 265, ал. 1 от ГПК. В указания срок наследниците по закон на В. Д.

Н. не са подали въззивна жалба и не са се присъединили към подадената такава, както и не се явяват в съдебно заседание пред първата инстанция, поради което решението по отношение на тях е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол. Решението в отхвърлителната част за лихвата за забава в размер на 8,90 за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2023 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба на И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т. се релевират оплаквания за неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон съдебно решение. Излагат се подробни доводи и съображения. Твърдят, че съдът неправилно е разтълкувал и приложил материално-правните разпоредби. Счита, че дяловете между наследниците са неправилно определени, като според въззивниците В. Н. е наследила 3/6 части, а всеки от тях по 1/6 част от наследството на общия наследодател. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗН. Моли да се отмени обжалваното съдебно решене и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените претенции, като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност моли да се намали размера, като всеки от жалбоподателите отговаря до размер на не по-голям от 1/6 част, тъй като е наследник на не повече от 1/6 от наследството. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на подадената жалба. Счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено 2 следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която настоящата инстанция счита за правилна.

По делото ответниците по иска не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. С протоколно определение от 18.04.2024 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. От качеството на ответниците, собственици на процесния имот, произтичащо от наследяване по закон – арг. от ЗН, произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през процесния период.

В решението си първоинстанционният съд е приел, че по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 184, том XV/88 г. от 10.06.1988 г., процесният имот е придобит от лицето С. Н. С.а - починала, чийто съпруг е П. Д. Я., който също е починал. Видно от справката С. Н. С.а е оставила за свои наследници двете си сестри Р. Д. Я.а /починала в хода на процеса/ и В. Д. Н.. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници от 20.01.2023 г., Р. Д. Я.а е оставила за свои наследници ответниците И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т.. Приел е, че ответниците В. Д. Н., И.

Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т. са собственици по наследствено правоприемство, при квоти: по ¼ за всеки и в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия и съответно са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.

Предмет на доказване в процеса са вземанията за неизплатена топлоенергия за периода м. Април 2018 г.- м. Април 2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сума за дялово разпределение за периода м. Октомври 2018 г. - м. Април 2020 г.

Постановеното решение е обжалвано от И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т., а по отношение на В. Д. Н., починала след постановяване на решението, съответно на нейните наследници, то е влязло в сила, като необжалвано.

При постановяване на решението си, съдът се е съобразил с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и се е позовал на разясненията дадени в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което собствениците и ползвателите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот се явяват обвързани с договор за продажба на топлинна енергия. В качеството си на собственици на процесния недвижим имот ответниците са страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съдът намира направените възражения във въззивната жалба за неоснователни.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с правилно и законосъобразно решение, постановено възоснова на събраните по делото доказателства и приложимия закон. От заключението на вещото лице се е установило, че имотът е присъединен към сградната инсталация. Топлината отдадена от сградната инсталация се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 100 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Сградните инсталации са обща етажна собственост 3 и при прекратяване на ползването на топлинна енергия от абонат, същият остава потребител за общите части на сградата, съгласно Закона за енергетиката. Според вещото лице в имота на ответниците са спазени правилата за дялово разпределение, съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение.

По отношение на възражението, че дяловете между наследниците са неправилно разпределени, настоящият състав намира следното:

По делото безспорно е установено, че с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 184, том XV/88 г. от 10.06.1988 г., процесният имот е придобит от лицето С. Н. С.а, която оставя като наследник П. Д. Я. – съпруг.

Наследниците на П. Я. са Р. Я.а и В. Н., видно от представената пред първоинстанционния съд справка. По време на производството е починала ответницата Р. Я.а и нейните наследници са конституирани като ответници, които се явяват въззивните жалбоподатели.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил в уточнителната си молба от 17.03.2023 г., че исковата претенция е за заплащане в условията на разделна отговорност на сума в обща размер на 3298,09 лв., при квоти ¼ за В. Н., ¼ за И. М., ¼ за М. И. и ¼ за Д. Т.. Този факт на наследствено правоприемство не е оборен от ответниците и поради настъпването на смъртта на Р. Я.а нейния дял преминава върху тримата й наследници. Тъй като дела на Р. Я.а преминава върху И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т., то всеки един от тях е задължен за 1/6 част от общото задължение, а не за ¼ както е присъдено от районния съд.

По отношение на разноските:

Въззивните жалбоподатели са претендирали разноски за двете инстанции, но в нито една от тях не са представили договор за правна защита, поради което такива не се присъждат. На ответника по въззивната жалба също не се присъждат разноски, поради уважаване на въззивната жалба.