Решение № 294 от 21.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1548/2025
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 21.07.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- член 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. К., 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101548 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно основание член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „АРЕНА ИМОТИ“ ООД, ЕИК 204319563, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. Х. Г., чрез процесуалния си представител твърди, че основният предмет на дейност, извършвана от „АРЕНА ИМОТИ“ ООД, бил предоставяне на посреднически услуги при сделки с недвижими имоти. Осъществявайки такъв вид посредническа дейност, на 19.06.2021 г. ищецът се снабдил с информация за продажбата на имот, представляващ поземлен имот № 581, в кв. 75а по ПУП на с. В.Л., одобрен със Заповед № 770 от 1974 г., с административен адрес:
***, за който е отреден УПИ VIII-581, без посочена площ на УПИ, с отбелязване за неприложена регулация, който имот участва с площ от 1630 кв. м в УПИ VIII-581 и с 15 кв. м в улица, при граници на поземления имот по скица: улица, УПИ VII-575, УПИ IX-574, УПИ X-582, УПИ XI-585, УПИ XIV584 и УПИ XV-584, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопански постройки.
На 17.06.2021 г. управителят на ищцовото дружество Н. Х. Г. се намирала в офиса на представляваната от нея агенция за недвижими имоти „Арена“, когато по телефона се обадил Р. Р.В., за да обсъдят продажбата на процесния имот. Със същия дружеството работило и преди, като в агенцията били предлагани имоти на негови близки. На същия ден В. потърсил Г. и я поканил да отиде в с. В.Л., където пожелал да покаже имот, собственост на сестра му, който бил упълномощен да продаде. На срещата присъствал и Г.Г., който също бил управител на „Арена имоти“ ООД и към онзи момент бил 1 съпруг на Н. Г.. След като посетили имота, Р. В. предоставил възможност на управителя на дружеството Н. Г. да заснеме имота отвън и отвътре с личния си телефон, като пожелал същият да бъде обявен за продажба в представляваната от нея агенция за недвижими имоти. Лично В. въвел Г. в сградата, за да заснеме имота, и я уверил, че е пълномощник на сестра си и че с него ще се договорят предстоящите условия по покупко-продажбата на имота.
Първоначално имотът бил обявен за продажба за сумата от 350 000 евро, след което по искане на В. цената била завишена на 375 000 евро. В. показал на Г. нотариален акт от 2017 г., с който в качеството си на пълномощник на сестра си И.Р. закупил имота, като заявил, че и в качеството си на такъв ще го продаде. Била договорена комисионна в полза на „Арена имоти“ ООД в размер на 2,5 % от продажната цена на имота, като посредничеството на агенцията за осъществяване на продажбата на имота се изразявало в това същият да бъде рекламиран в сайтове като „Имот БГ“, във Фейсбук страницата и във фирмения сайт на „Арена имоти“ ООД, като тези действия по рекламата на имота били за сметка на дружеството и се осъществявали в продължение на четири години.
Всички огледи на имота, които дружеството организирало и осъществило през тези четири години, били извършвани в присъствието на В., след предварително обаждане и уговаряне от управителя на дружеството с него, като всички разходи, свързани с огледите, били за сметка на дружеството.
Тъй като управителят на дружеството Н. Г. познавала Р. В. от много години и съвместно осъществявали и други сделки с имоти, между него и „Арена имоти“ ООД не бил сключен официален договор за предлагане на имота. Още повече че В. изрично уверил Г. и пред съпруга , с когото също работели заедно и били приятели, че нямало как сделката да мине без посредничеството на ищеца и дружеството да бъде „прескочено“.
На 20.06.2024 г. във Viber управителят Н. Г. получила запитване от ответника Б. Ц., който изпратил снимка на обявата, публикувана от дружеството в „Имот БГ“ за имота, предлаган от В., като файлът със снимката съдържал и въпроси относно имота, а именно: „Може ли да ни предоставите етажен план на сградата? Можете ли да ни кажете какви данъци трябва да се плащат за имота? Имотът свързан ли е към водоснабдяване, канализация и електричество? Има ли слънчеви панели за топла вода и/или електричество?
Има ли подово отопление? Ще бъде ли възможно да се извърши оглед на 25– 27 юни 2024 г.?“
Във връзка със зададените въпроси управителката на дружеството позвънила на В., за да получи необходимата информация и да я предаде на Ц., и след като я получила, му предала отговорите отново по Viber. След това Ц. помолил Г. да му изпрати карта, респективно локация с точното местоположение на имота, за да се срещнат двамата направо там, когато за него бъде възможно да посети имота.
На 24.06.2024 г. Б. Ц. писал на управителя Г. във Viber с молба за осъществяване на среща по местонахождението на имота на 26.06.2024 г. между 13:00 и 16:00 часа. Г. не успяла да локализира имота в Google Maps, тъй 2 като липсвало заснемане на адреса на къщата, и предложила на Ц. в 14:30 ч. да се срещнат на главния път в с. В.Л. (Подбалкански път С. – Б.) и заедно да отидат до имота. Уговорили се да се срещнат на автобусната спирка.
В деня на огледа – 26.06.2024 г., Г. чакала ответниците на уговореното място и след като пристигнали, ги завела до имота, където на пресечката ги чакал Р. В..
Г. представила на В. ответниците като потенциални купувачи на имота и В. ги въвел в имота за оглед, при който акцентирал върху направените от него подобрения. След като огледът приключил, В., ответниците и Г. провели разговор, при който станало известно, че наскоро семейство Ц. е купило къща в гр. К. и синът им търси да купува земеделска земя в района.
Разговаряли и за задълженията на ищеца като агенция за недвижими имоти, за задълженията на агенцията освен свързването на купувачи и продавачи, при искане от страните, да подпомага набирането на необходимите документи за изповядването на сделката пред нотариус, а дори и че тези действия могат да бъдат извършени и от представител на дружеството. Г. уверила също така присъстващите на срещата, че имотът ще бъде напълно и детайлно проверен за тежести, задължения или запори, ако пожелаят дружеството или негов представител да извърши и това, както и че проверка ще бъде направена и на лицето, което продава имота/къщата, за налични задължения към НАП в деня на сделката. Уговорено било също така на тази среща, че възнаграждението на дружеството за посредническата му дейност ще бъде 2,5 % (два и половина процента) от договорената продажна цена за процесния имот.
След като огледът приключил, семейство Ц. уверило управителя на дружеството, че ще помисли дали това е имотът, който искат да закупят, дали отговаря на техните изисквания, и попитало Г. дали, ако решат да закупят къщата, цената може да се договаря. Тя отговорила, че дейността, която осъществява представляваното от нея дружество, била посредническа, тя щяла да предаде тяхното ценово предложение на В. и тогава можела да им даде окончателната продажна цена на имота.
От предварителните разговори между В. и управителя на дружеството Н. Г., водени преди огледа, осъществен със семейство Ц. на 26.06.2024 г., била налице уговорката първоначално обявената цена от 350 000 евро да бъде променена на 375 000 евро, за да има възможност за договаряне.
Преди да приключи срещата на 26.06.2024 г., Г. уведомила В., че може би купувачите ще искат предоговаряне на цената. Той отговорил, че ще се разберат, стига семейство Ц. да са харесали и действително да имат желание да купят имота.
На 06.07.2024 г. г-н Ц. пратил съобщение във Viber на управителя Г., за да благодари за огледа и за съдействието, но я уведомил, че къщата не била точно това, което търсят, защото тяхната цел била къщата да бъде с площ около 200 кв. м и двор с площ 1000 кв. м, подобна на тази, която купили в местността Б. в К., а именно – къща, готова за живеене. Помолил Г., ако дружеството разполага с информация за подобен имот, да го информира. Г. му благодарила за обратната връзка и му писала, че ще проучи пазара и ако намери нещо подходящо, непременно ще го уведоми.
3
След този разговор с г-н Ц. дружеството-ищец чрез управителя си продължило да предлага процесния имот на г-н В. на други клиенти – кандидати за закупуването му. Едва на 09.06.2025 г., когато при разговор с клиент на дружеството, на когото управителят Г. презентирала същата тази къща, изпаднала в изключително неловка ситуация, след като въпросният клиент я уведомил, че процесният имот вече бил продаден от В..
След като управителят на дружеството се уверил лично, че така получената информация за осъществена продажба на имота била вярна и след като научил, че купувач бил именно ответникът Ц., Г. му изпратила съобщение, в което го уведомила, че според договорката за осъществената от дружеството посредническа дейност същият дължи на агенцията възнаграждение в размер на 2,5 % от продажната цена. Отговор не последвал.
След това Г. се обадила на Р. В. и го попитала защо не я е уведомил, че къщата била продадена на Ц., като му припомнила, че той и съпругата му са клиенти на дружеството, които лично тя била завела в продавания от него имот. Той отговорил, цитирам: „Ами не знам, Н., едно младо момче, не му знам името, купува и земеделски земи в района.“ Свидетел на разговора на Н.
Г. бил съпругът
– адв. Г.Г., с когото работели в един офис и който я посъветвал да звънне на В.. Отговорът, който г-н В. дал на зададения му от Г. въпрос, се опровергавал изцяло от обективираното в нот. акт № 18, том I, рег.
№ 204, дело № 15 от 2025 г. по описа на нотариус С.Р., с район на действие РС – К., от което се установявало, че г-н В. и г-н Ц. лично се срещнали в деня на сделката в кантората на нотариуса, като Ц. бил в качеството си на купувач, а В. – в качеството си на пълномощник на продавачката И.Р. Р..
След липсата на каквато и да било реакция от страна на Ц. и изразеното явно нежелание да се плати дължимото и уговорено възнаграждение на дружеството за осъществената от него посредническа дейност по продажбата на имота, управителят Н. Г. решила да позвъни на обща позната – В.С., която съдействала на Ц. във връзка с покупката на другия, закупен от него имот в гр. К., в местността „Б.“, и която работела и с ищцовото дружество. На 10.06.2025 г. Н. Г. разговаряла със С., помолила я за контакт с ответницата М. Ц., която отказала такъв с пояснението, че няма ангажимент към ищцовото дружество, защото знае за закупения имот от много отдавна.
След като от страна на купувачите липсвал отговор, както и въобще желание да разговарят с управителя на дружеството, на 01.07.2025 г. същото изпратило извънсъдебна покана с обратна разписка чрез куриер. На 10.07.2025 г. ответницата М. Ц. получила пратката, но отказала да подпише обратната разписка. Връчването било удостоверено едва на 28.07.2025 г. от ответницата.
Препис от същата извънсъдебна покана управителката на ищцовото дружество изпратила и на 21.07.2025 г. по Viber на г-н Ц., с приложена фактура № 0000000046/2025 г., като го уведомила, че неговата съпруга получила извънсъдебната покана на 10.07.2025 г., и в тази връзка го приканила към сключване на извънсъдебно споразумение, за да се избегнат допълнителни съдебни разходи и за двете страни. От този момент до предявяването на иска управителката не получила нито обаждане от страна на г-н Ц., нито отговор на отправената му покана, нито каквато и да било друга кореспонденция от негова страна, касаеща разрешаването на възникналия 4 между страните спор.
От гореизложеното ставало ясно, че ищецът многократно се опитвал да постигне съгласие относно плащането на задълженията от г-н Ц. и неговата съпруга М. Ц., представляващи дължимото от тях възнаграждение за осъществената от „Арена имоти“ ООД посредническа дейност по закупуването на процесния имот, но до момента липсвало съгласие в тази насока, поради което за ищеца възникнал правен интерес от завеждането на настоящия иск.
Счита, че с действията си ищецът извършил всички необходими посреднически действия за закупуването на процесния имот от страна на ответниците, че били налице съвпадащи насрещни волеизявления на страните и съгласие по така извършената от „Арена имоти“ ООД услуга (съдействие за предлагане и закупуване на недвижим имот), като било без значение в каква форма са се развили договорните отношения, размяната на предложения и приемането им от страна на ответниците и „Арена имоти“ ООД, тъй като те били факт. Относно писмената форма на договора законът не изисквал писмена форма за него, като същият можел да бъде и устен, за което били налице и доказателства, представляващи кореспонденция между страните.