Решение № 750 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002100639 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], адрес за връчване: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, действащ чрез адвокат Е. Б. - САК, адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, против решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС-Велико Търново, в частта му, в която състав на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 23/07.03.2023 г., постановено по т. д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. (съобразно предмета на въззивно обжалване), освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на посоченото решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се становище, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД, дадени в т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като решаващият състав не е отчел в достатъчна степен релевантните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените неимуществени вреди.

Молят съда, след като допусне касационно обжалване на посоченото съдебно решение и 1 след разглеждане на спора по същество, да осъди “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК[ЕИК], район “Триадица”, ул.” бул. ’’В.” №89Б, да заплати на В. Г. Г. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/ освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 21718407, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., чрез пълномощника им М. Я. – юрисконсулт. Твърдят, че не може да се счете, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в отклонение от задължителна съдебна практика. Изразяват становище, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си правораздавателна компетентност, е взел предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими в случая. По тези и други подробно изложени в отговора съображения ответната по жалбата страна моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Б..

Ответната по жалбата страна не изпраща представител.

С Определение № 4422/03.10.2022 година по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС-Велико Търново в съответната му обжалвана част. Съставът на ВКС, по реда на чл.

288 ГПК, е намерил наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото в ПТП лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. То не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. В практиката на ВКС, включително и тази по чл.

290 ГПК, е прието, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането, като се извърши преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характер, начин и степен на увреждането, състояние, продължителност на възстановителния процес, оперативни интервенции, възраст, прогноза, продължителност 2 и интензитет на претърпените болки и страдания, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия и т. н., които съдилищата следва да изтъкнат, обосновавайки значението им за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Като критерий за това следва да служи още икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите, нивото на инфлация, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя. В този смисъл са решение № 86 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 3856/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 49 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 5055/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 38 от 13.03.2013 г. по гр. дело № 323/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 246 от 22.12.2023 година по гр.д.№ 869 по описа за 2023 год. на IV г.о. на ВКС; решение № 93 от 10.06.2021 г. по гр.д.

№3057/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 151 от 07.03.2024 г. по гр.д. № 824 по описа за 2023 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 435 от 02.07.2024 г. по гр.дело № 4549/2022 г. на IV г.о. на ВКС и др., в които е даден същият отговор на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост“ като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.

С оглед отговора на така поставения въпрос съдът намира, че въззивното решение е валидно, допустимо, но като краен резултат се явява частично неправилно.

В обжалвания съдебен акт въззивният съд по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2019 г., около 12.29 ч., на път ПП1-3, при 157,025 км. при удар между лек автомобил "Рено Меган", с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на и управляван от К. К. Л. и лек автомобил „Опел Астра“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ОДМВР - [населено място], управляван от ищеца В. Г. Г., е приел, че на последния са причинени следните увреждания: тежка гръдна травма /счупване на четири ребра в дясната гръдна половина по предна мишнична линия/, съчетана с излив на кръв в двете гръдни половини и контузия на белите дробове; травма на десния долен крайник /счупване на капачето на дясната колянна става, наложило оперативно лечение, с частично нарушаване целостта на малкопищялен нерв вдясно/. Приел е, че гръдната травма е протекла с много тежко общо състояние, наложило поставяне на ищеца в медикаментозна кома, довела до тежка дихателна недостатъчност, наложила интубация и поставяне на трахеостомна канюла, като застрашаващото живота на ищеца състояние е било налично от причиняване на травмата до навременно оказване на квалифицирана медицинска помощ. Съдът е приел, че през месец октомври 2019 г. по повод разраняване от киршнеровите игли на оперираното коляно под локална анестезия иглата е скъсена, а през месец юни 2022 г. остеосинтезният материал от коляното е изваден, като манипулацията е протекла под спиналпа анестезия /гръбначномозъчна/. Въззивният съд е отчел, че В. Г. е бил настаняван трикратно в отделение по 3 физикална терапия с прилагане на адекватно физиолечение, като през целия остър период на преживяване на травмата ищецът е бил подложен на широкоспектърна антибиотична терапия, мощни обезболяващи и антихипертензивни препарати. Според апелативния съд при конкретните травматични увреждания В. Г. е търпял силни болки от причиняването им до привеждането му в медикаментозна кома, както и след изваждането му от комата. Прието е, че при В. Г. не е настъпило пълно възстановяване, като от заключението на СМЕ се установява, че към момента на прегледа, извършен от вещите лица, ищецът изпитва болки при ходене и лесна уморяемост. Съдът е направил извод, че болките и страданията, свързани с получените травматични увреждания и лечението им, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 100 000 лева, за която сума искът е основателен. Съдът е съобразил, че ищецът е получил извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, поради което е приел, че така предявеният иск за неимуществени вреди за заплащане на сумата 100 000 лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, е неоснователен.

По същество на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и е частично неправилно.

При определяне на обезщетението въззивният съд е отчел множеството травматични увреждания, които ищецът е претърпял; извършването на две оперативни интервенции; проведената рехабилитация; основният възстановителен период, продължил около 1 година; възрастта на ищеца и наличието на болки при ходене и лесна уморяемост, както и на смущения във функционирането на белите му дробове. Въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че лечението на ищеца е осъществено при продължителен престой в лечебни заведения (от 15.06.2019 г. - 13.08.2019 г. - във ВМА и МИ на МВР; от 19.08.2019 г. - лечение в Болница за продължително лечение и рехалибитация - филиал [населено място] към МИ на МВР за 21 дни; 11.10.2019 година до 28.10.2019 година и в периода 21.11 2019 г. до 28.11 2019 г. – в отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР; за периода от 22.01.2020 г. до 24.01.2020 г. – в УНГ Клиника към МИ на МВР; 13.06.2022 г. – 16.06.2022 г. - във ВМА). Основателно е оплакването на касатора за неправилна оценка на относителната тежест на наличните остатъчни явления при ищеца. Въззивният съд се е отклонил от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като при комплексната преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не е придал необходимата тежест на обстоятелството, че ищецът не е напълно възстановен, като според експертите, изслушани пред съда, трудно може да се предположи, че той напълно ще се възстанови, т.е. според експертите състоянието му позволява да се приеме, че е налице и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въззивният съд не е отчел още, че в резултат 4 на настъпилите увреждания и проведеното лечение ищецът има белези, а именно - наличие на белег централно на шията от трахеостомата, напречно разположен, с неравна повърхност, трудна забележим, с леко неравна повърхност с дължина 6.5-7см.; със същия вид е и белегът от оперативното лечение на счупеното капаче на дясната колянна става, разположен успоредно спрямо средна линия с дължина 8 см., както и белег без наличие на коса в лявата тилна окосмена част на главата с диаметър 3.5-4см. Според тройната съдебно-медицинска експертиза описаните белези не се отразяват в значителна степен на външния вид на пострадалия и нямат особено влияние върху възприемането му от околните. В тази връзка настоящата инстанция държи да подчертае, че в случая е важно не как външни лица биха възприели белезите на ищеца, а как той ги възприема. Всеки човек има свое виждане за външния си вид и индивидуална преценка как изглежда и трябва да изглежда в обществото.