Решение № 375 от 13.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Плевен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20234400500396 по описа за 2023 година

С решение № 391/23.03.2023 г. по гр.д.№ 20224430105853 по описа за 2022 година на ПлРС е осъден К. Н. В. да заплати на Л. И. Г. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в главоболие и световъртеж, вследствие нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане 16.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв., на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Осъден е Л. И. Г. да заплати на К. Н. В. сумата от 333.33 лв., представляващи сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.Осъден е К. Н. В. да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса и разноски в размер на 313.60 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Л. И. Г., чрез пълномощник, срещу решение № 391/23.03.2023 г. по гр.д.№ 5853/2022 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично - в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за 1 неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв. на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съответно и в частта, в която е осъден Л. Г. да заплати сумата от 333.33 лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на К. В..Излагат се доводи, че определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. не е справедливо впредвид на претърпените болки и страдания вследствие на увреждането.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната му част, като бъдат уважени изцяло предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата и съответно сторените разноски.

За ответника по първоначалната въззивна жалба К. Н. В. процесуалният представител изразява становище, че въззивната жалба по същество е неоснователна и недоказана по размер.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от К. Н. В., чрез пълномощник, срещу решение № 391/23.03.2023 г. по гр.д.№ 5853 по описа за 2022 година на ПлРС, което се обжалва частично - в частта относно размера на присъденото обезщетение, а именно: размерът на присъденото обезщетение от 5 000 лв. е прекомерно завишен, респ. в частта, в която е осъден да заплати разноски.Счита въззивното решение в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови решение, с което да се уважи депозираната насрещна въззивна жалба, като се намали определеното с решение № 391/23.03.2023 г. по гр.д.№ 5853/2023 г. по описа на ПлРС обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие нанесена средна телесна повреда в размер на 5 000 лв. като прекомерно завишено, с произтичащите от това законни последици, като претендира разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна. е

Насрещната въззивна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е 2 ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в осъдителната му част.Във връзка с въведените доводи в насрещната въззивна жалба съдът намира следното.

В насрещната въззивна жалба се сочи, че с оглед на чл.52 ЗЗД следва да бъде направена преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат впредвид при определяне размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и наличието или липсата на принос на увредения към вредоносния резултат.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради напускане на болничното заведение от Л. Г. е преклудирано.

В насрещната въззивна жалба се сочи, че с исковата молба не са представени никакви доказателства за вида, интензитета, продължителността на твърдяните непрекъснати усещания, изразяващи се в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние, в резултат на нанесените на Л.

Г. телесни увреждания и последиците от тях.Единствената налична документация се съдържа в наказателното дело, т.е. към момента на установяване на травмата.Позовава се на амбулаторен лист № *** от 04.02.2021 г. за посещение при очен доктор, като на Л. Г. са му изписани очила с диоптър, като той не е търсил медицинска помощ и консултация от 2021 г.Позовава се и на заключението на ВЛ и становището му в с.з. на 23.02.2023 г.

С оглед на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, като е прието, че на Л. И. от К. В. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота с оглед на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.

От заключението на ВЛ доц.д-р Л., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че при проведените 3 прегледи и изследвания на Л. Г. са били диагностицирани: черепно-мозъчна т р а в м а (кръвоизлив между меките мозъчни обвивки-травматична субарахноидна хеморагия, счупване на черепната основа тилно вдясно); лицева травма (масивни кръвонасядания по лицето, по-изразени в областта на дясната орбита и около устата, две разкъсно-контузни рани в областта на горната челюст вдясно, счупване на носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в пазухите/синусите на лицевите кости).

ВЛ е посочило, че черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.Лицевата травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

ВЛ е посочило също така, че Л. Г. съобщава, че е губил съзнание, но не е налице травматична кома - причинено му е мозъчно сътресение с количествено притискане на съзнанието (зашеметяване), проявено със съответна общомозъчна симптоматика - гадене, повръщане, главоболие.

Посочено е също така, че тъй като пострадалият е напуснал болничното заведение по собствено желание, поради което обсъждането на оздравителния период и евентуалните остатъчни явления може да се извършва само на основата на обичайната прогноза за развитие на това състояние.

Дългосрочните последици (които могат да продължат с години ) от субарахноидния кръвоизлив в мозъка (както и общото мозъчно сътресение) могат да се изразят в отслабване на интелектуалните способности, главоболие, ортостатичен световъртеж, за каквито съобщава пострадалият.

ВЛ е посочило, че след престоя на Л. Г. в болницата има приложени само два медицински документа - единият е за преглед при офталмолог, където е поставена диагноза „пресбиопия“, тя няма общо с травмите, които е преживял, това са възрастови промени.Вторият е амбулаторен лист, където е ходил на преглед.Установено е, че неврологичното състояние е сравнително добро, но е установено, че има нарушено равновесие, това е пробата на Ромберг, промяна в походката.Неща, които той е съобщил и при прегледа световъртеж, особено при рязко ставане, при рязко завъртане и движения и че има главоболие.Това са обичайните дългосрочни прояви на субарахноидния кръвоизлив.Тези оплаквания, които той има, може да не са точно в резултат на субарахноидния кръвоизлив, може да са и на друга причина.Неврологичната практика твърди, че това са възможни прояви на 4 субарахноидална хеморагия.Заключението е обичайната прогноза за подобни заболявания. направено на базата на

Болките от външните наранявания са седмица, 10-15 дни, но там има счупвания на кости, което ще удължи процеса, няма данни какви са тези счупвания - с размествания или не, налагала ли се е оперативна корекция.

В насрещната въззивна жалба се сочи, че от събраните по делото доказателства - разпита на свидетелите Б.П. и С.С. фактическата обстановка не се е изяснила, а са се задълбочили противоречията.

От показанията на свидетелката Б.П. се установява, че се водят на един и същ адрес с Л. Г., възстановявал се е два - три месеца.Сега има постоянно главоболие, световъртежи, отпадналост, няма обоняние.Посещава го почти всеки ден като приятелка, просто приятелско семейство, познавал е децата, има се с тях.От болницата са изписали лекарства, близо месец ги е пил.След като е спрял лекарствата е посетил само очния доктор.Като не ходи на работа няма пари и е спрял да ходи на доктор.

От показанията на свидетеля С.С., който познава Л. Г. от поне 15 години, се установява, че всички лекарства, превръзки е купил с негови пари, доста време ги е пил, не знае точно, не му е върнал парите, но не е искал.Не го е викал на работа с климатици от притеснение от световъртежа.Оплаква се, особено при рязко сядане, ставане.Първите лекарства, които е взел, са били за главоболие, световъртеж и болките от травмите, това са болкоуспокояващи.Л.

Г. е по - затворен, няма това общуване.

В насрещната въззивна жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Л. Г. е приемал медикаменти 3 месеца, като последното не е установено безспорно, тъй като има противоречия в показанията на свидетелите П. и С., като не е ясно защо първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелката П. за пиене на лекарства около един месец, а е приел, че ищецът се е лекувал три месеца.

Правилно първоинстанционният съд въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства е приел, че Л. Г. е приемал медикаменти около три месеца.

Свидетелката П. сочи, че лекарствата, които са изписали от болницата, ги 5 е пиел близо месец.

Свидетелят С. сочи, че всички превръзки, лекарства, е купил с негови пари.Доста време ги е пил, не знае точно, до около третия месец му е давал пари за лекарства.Първите са били за главоболие, световъртеж и болките от травмите, болкоуспокояващи.

ВЛ е пояснило, че той съобщава за световъртеж и че има главоболие, а това са обичайните, т.е. наблюдавани в практиката дългосрочни прояви на субарахноидния кръвоизлив.

В насрещната въззивна жалба е налице позоваване и на показанията на свидетеля М.Г., който видял пострадалия много скоро след претърпяния инцидент по средата на м.януари 2021 г. в отлично здравословно състояние да пазарува и пие кафе по центъра на гр.Д.Д..

От показанията на свидетеля се установява, че познава Л. и К., К. го познава повече, защото са израснали заедно.Имало е спречкване между тях в края на 2020 г., преди Коледните празници.Видял го е в средата на януари да пазарува, да ходи по кафета по центъра, като е останал учуден, защото е разправял, че е зле.

Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че това не обосновава извод, че той не е търпял вреди.

На следващо място в насрещната въззивна жалба се сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по категоричен начин, че Л. Г. не може да полага труд и е напуснал работа именно поради травматичното увреждане.

Сключеният трудов договор с Л. Г. на 04.05.2020 г. е бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ (от работодателя в срока за изпитване ), считано от 30.10.2020 г., т.е. преди 16.12.2020 г.

Сключеният на 07.10.2021 г. трудов договор с друг работодател на длъжността „водач на мотокар“ е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ въз основа на подадена молба от Л. Г. на 25.05.2022 г. и взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 01.06.2022 г.