Решение № 448 от 27.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. В., 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100102272 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от А. Г. А. срещу ПРБ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от воденото срещу него ДП №418/2020г., прекратено през 2025г., ведно със законната лихва, считано от момента на обвинението 20.08.2020г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се излага, че на 20.08.2020г. на ищеца е било повдигнато обвинени по ДП №418/2020г. за престъпление по чл.213 а, ал.3 вр. ал.2, т.4 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК, което е наказуемо с лишаване от свобода за срок от 5 г. до 15г. Твърди се, че ищецът бил задържан за 24 ч. по ЗМВР, след което до 72ч. с постановление на прокурор от ВОП. Било образувано ЧНД 3913/2020г. за разглеждане на мярка за неотклонени Задържане под стража.

Съдът не наложил мярка за неотклонение и ищецът бил освободен.

Воденото срещу него наказателно производство било прекратено през 2025г. с постановления на наблюдаващия прокурор като в периода от 5 години не било извършено нито едно процесуално действие освен предявяване на разследването през 2025г.

1

Излага се, че задържането е било шок за ищеца , тъй като не е извършил престъпление и нямал никакво касателство с обвинението, освен че се познавал с някои от другите обвиняеми и бил комуникирал с тях. Твърди се, че ищецът е познат на голяма общност от хора в гр.В., тъй като е бизнесмен и фурболен деятел. Сочи се, че той е първият собственик на футболен отбор „С.

В.“ , а след това и на ФК „Б.“ СТ.З.. Задържането му било отразено в медиите и много хора разбрали за това. Това било болезнено най-вече за семейството му и неговите близки и познати. За него било голям срам и душевна болка да бъде отразено в медиите, че има нещо общо с престъпление –принуда и заплашване. Преживял голяма психическа травма, а семейството му преживяло това много тежко. Съпругата му и децата му му задавали въпроси и искали да разберат истината. Било го срам и му било неудобно. След освобождаването му бил в постоянен стрес какво ще се случи и дали ще бъде пак задържан, макар да не бил виновен. Не можел да спи нормално и станал раздразнителен. Постоянно очаквал развитие на делото. П. и разследването бездействали пет години, в които той бил под напрежение дали ще бъде несправедливо обвинен и осъден. Постоянно при срещата му с познати и приятели се коментирала тази тема. Всеки път изпитвал неудобство и дискомофорт. Някои негови приятели спрели да го търсят и го отбягвали, което преживял много тежко. Твърди се, че имиджът, честта и достойнството на ищеца като човек, гражданин, съпруг и баща пострадали много и това се отразило на психическото и физическото му здраве. Започнал да има проблеми с кръвното, често имал главоболие. Станал апатичен, мълчалив, намалил контактите си, ч по принцип бил много деен и активен, общувал с много хора. Тези пет години го променили в отрицателна насока. Започнал да се кара със съпругата си и бил изнервен от дребни неща. Станал досаден за близките си, защото постоянно коментирал темата за делото и кога ще приключи всичко това. На моменти си представял, че животът му може да приключи несправедливо в затвора предвид възрастта му. Дори плачел, когато бил сам, тъй като бил много горд човек.

В постановлението за прекратяване се правел извод, че няма събрани доказателства в подкрепа на обвинението, което налагало извод, че не е извършил престъпление, а не било налице недоказаност. Това оставяло отново съмнение в неговата невинност и накърнявало достойнството и честта му.

Семейството и близките му останали с впечатление, че според П. е извършил 2 нещо толкова тежко и се е измъкнал. Това щяло да остави траен белег в живота му. Приятелите и познатите му също останали със съмнение за неговата невинност и трябвало да им обяснява подробно, за да разберат.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна ПРБ е депозирала отговор по иска, в който е изразено становище за неоснователност на същия.

Предявеният иск се оспорва по основание и размер. Сочи се, че не са представени доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване, както и че не са посочени конкретно какви са вредните последици върху психиката на ищеца. Твърди се, че ищецът е бил осъждан общо четири пъти с отделни присъди за умишлени престъпления на лишаване от свобода за срок от 3г. с 5 годишен изпитателен срок, последните които били тежки такива – НОХД №7054/2005г. на ВРС за престъпление по ч.210,ал.1, т.5 НК – измама в големи размери и по НОХД №1293/2010г. на ВРС за престъпление по чл.211, вр. чл.209,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК- измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. От това можело да се направи извод, че ищецът едва ли е имал добро име в обществото и че изпитваният от него срам и дискомфорт било последици не от прекратеното срещу него ДП, а от богатата му съдимост. Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

На електронен носител са представени материалите по ДП №418/2020г., от които се установява, че с Постановление от 20.08.2028г. А. А. е привлечен като обвиняем за това, че през периода 07.07.2020г. – 31.07.2020г., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с още четири лица, с цел да принуди К.Д. да се разпореди със своя вещ, паричната сума от 15 000 лева, го заплашил с увреждане на имущество – събаряне на недвижим имот, находящ се в гр.В., с.о.***, като деянието е извършено с участието на длъжностно лице и повече от две лица – престъпление по чл.213 а, ал.3, т.5 вр.ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26,ал.1 НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 г. и глоба от 5 000 лева до 10 000 лева като съдът може да постанови конфискация до ½ част от имуществото на дееца, когато деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. На 3 същата дата А. А. е бил разпитан в качеството си на обвиняем, след което е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 11.30ч. на 20.08.2020г. С Постановление от 23.05.2025г. досъдебното производството е прекратено спрямо А. А. поради недоказаност на обвинението.

Представена е справка за съдимост на ищеца, в която са отразени следните осъждания : Присъда по НОХД №1828/1980г. на ВРС за престъпление по чл. 215 НК с наложено наказание- поправителен труд;

Присъда по НОХД №498/1987г. на ВРС за престъпление по чл.261,ал.1 НК с наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и 4, при общ режим; Присъда по НОХД №7054/2005г. на ВРС за извършено престъпление по чл.210,ал.5 вр. чл.209,ал.1 НК с наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от 5 години; Присъда по НОХД №1293/2010г. на ВРС за престъпление по чл.211 вр. чл.209,ал.1 НК с наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години.

Съгласно показанията на В.Н. А.а /съпруга на ищеца/ срещу ищеца е било водено наказателно производство, което започнало изневиделица. Бил повикан за свидетел през август 2020г. и не се прибрал вкъщи. В къщи не знаели какво става, никой не предполагал, че ще бъде задържан. Видели по телевизията, че го вкарват през задния вход в сградата на съда. Това било излъчено по всички телевизии. В семейството изпаднали в паника. Започнали да им звънят от цяла Б. по телефона роднини, познати и тя не знаела какво да им отговори. Сочи, че мъжът й е бил президент на два футболни клуба и го познават много хора в Б.. След като го освободили направили отново опит да го задържат. Това продължило пет години, в които той бил в неизвестност и не знаел какво ще се случи и в този период не бил търсен от никой. Знаел, че не е виновен. През месец май миналата година получил постановлението за прекратяване. В този период отношенията му с приятелите се променили много. Станал необщителен, остарял преждевременно и посърнал. Още след задържането си се прибрал посърнал и смачкан. Притеснявал се, че никой не го търси, започнал да вдига високо кръвно налягане до 190, а преди това бил с ниско 90/60. Бил потиснат, не можел да спи вечер, приемал Ксанакс.

Свидетелката също влошила здравето си. Сочи, че ищецът е пенсионер от 4-5 г. Знае, че е бил предходно условно осъждан, но излага, че тогава е бил много 4 по-млад.

Свидетелят П.Д.ХР. излага, че е приятел на ищеца като двамата се познават от 2015г. Започнали да се виждат почти всеки ден и станали близки приятели от 2018г. , тъй като имали общи инвестиционно намерения. Сочи ,че през 2020г/ го закарал до Дирекцията на полицията. Оставил го там и чакал доста време и затова се запътил натам, за да види какво става. Когато приближил към входа, видял, че го изкарват с белезници и го качили в някаква кола. После разбрал, че съдът го е пуснал и са му предявили обвинение.

Дъщерята на А. казвала, че той е невинен и че ще го уморят. Последната година, две той се променил. Станал особняк, раздразнителен, саможив.

Преди това, когато били на събирания при него идвали да го поздравяват министри, министър председателя. Той бил собственик на футболните отбори „С.“, „ЧМ „ и „Б.“.Навремето бил голям бизнесмен. Имал бизнес с горива, бензиностанции. Познавал се с много хора. Сутрин пиели кафе в заведение и се събирали 20-30 човека. След този случай някои от тях започнали да се оттеглят. След нещата, които му се случили той започнал да избухва, да си сменя настроението. Последната година и половина постоянно говорел с адвокат и все питал :“Какво става?“.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Д. отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ангажирането на отговорността на Д. в тази хипотеза обуславя наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията на главно и пълно доказване.

От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване материали по досъдебно производство се установява, че спрямо ищеца в рамките на около 5 години в периода 20.08.2020г./ датата на привличането му като обвиняем по ДП№418/2020г./ до 23.05.2025г. датата на постановяване на постановлението за прекратяване е водено наказателно преследване за 5 престъпление по престъпление по чл.213 а, ал.3, т.5 вр.ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26,ал.1 НК. При повдигане на обвинението и разпита му същият е бил задържан за срок от 72 часа, след което спрямо него е нямало предприети мерки за процесуална принуда.

От събраните по делото гласни доказателства се установява,че по време на наказателното преследване ищецът е преживял значим стрес, който е повлиял негативно на съня му, на общителността му, на поведението и общуването с околните в негативен аспект, негативно е било повлияно и здравословното му състояние – започнал е да вдига високо кръвно налягане.

Установява се също, че ищецът е известна в обществото личност като бивш собственик на футболни клубове и осъществяващ бизнес с горива, с много контакти, като задържането му е станало медийно известно, достояние на неограничен кръг от хора – излъчено по телевизията, което е способствало негови близки и познати да се отдръпнат от него.

Всички събрани по делото доказателства обуславят извод, че вследствие на воденото наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживявания в негативния спектър, водещи и до неминуемо безпокойство от неизвестността на предстоящото по изхода на делото. Доколкото вредите от посочения вид са нормални и предвидими причинната им връзка с незаконното обвинение е очевидна и житейски логична.