Решение № 1016 от 06.12.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, …...12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ

2.

Мл.съдия МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Даниела Генчева и с участието на прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВ в. н. о. х. д. № 1150 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С присъда от 30.03.2017г. по НОХД № 240/2016г. Софийски Районен съд, Наказателно отделение, 116 състав е признал подсъдимия Л.В.Т. за виновен в това, че на 29.06.2015 г., около 20.40 часа, в град София, ж.к. „Левски Г”, ул. „********, причинил лека телесна повреда на полицейски орган в 02-ри взвод, група OOP при 05 РУ-СДВР - Б.И.Н., изразяваща се в нанасяне на удар с дясната си ръка свита в юмрук в лявата част на лицето на служителя, извил дясната му ръка и го изритал в краката, с което му причинил оток и навяхване на дясната лакътна става и контузия на дясна раменна става, като така установените травматични увреждания са причинили на Б.И.Н. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено при изпълнение на службата на Н. - престъпление по чл.131, ал. 2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК, поради което при условията на чл.54 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подс. Л.В.Т., да заплати на гражданския ищец Б.И.Н. сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща причинените на пострадалото лице неимуществени вреди с инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля гражданския иск до размера от 4500 лв. като недоказан.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Л.В.Т., да заплати направените по делото разноски в размер на 359,62 лв., от които 239,62 лв. по сметка на СДВР и 120.00лв. по сметка на СРС, както и 4% ДТ върху уважения граждански иск в размер на 120.00 лв., както и по 5.00 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде заплатена доброволно.

Срещу присъдата на СРС е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, в които се излагат съображения, че присъдата е издадена при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, а от събраните доказателства не се доказва, че именно подс.Т. е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен, като наложеното наказание било явно несправедливо. Твърди се, че свидетелските показания на полицейските служители не следва да се кредитират поради допуснати противоречия между тях. С оглед на всичко изложено предлага постановената присъда да бъде отменена и вместо нея да се издаде нова, с която да се признае за невинен и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС поради допуснато съществено процесуално нарушение.

В жалбата, адв. С. прави и следните доказателствени искания :

1. Да бъде допуснат повторен разпит на пострадалото лице Б.Н..

2. Да бъде допусната графична експертиза на текст и подпис в медицинското направление с № 7043/29.06.2015г., издадено от МИ - МВР която да установи, дали подписа и текста в удостоверението са поставени от проф. К..

3. Да се изиска от 05 РУ СДВР оригинал на ежедневна ведомост на личния състав на 02-ри взвод при 05 РУ за процесната дата - 29.06.2015г., като след представянето й да бъде назначена техническа експертиза, която да отговори на въпроса : Има ли нанесени корекции в представената ежедневна ведомост и дали може да се установят първоначалните имена на мястото на забелените и поправени участъци, върху които са изписани имената на Б.Н. и К.С. и ако да, на кои служители са те.

4. Да бъде установен и разпитан като свидетел дежурния офицер на 05 РУ СДВР за времето от 19.00ч. на 29.06.2015г. до 07.00 ч,- на 30.06.2015г.

5. Да се изиска справка от НОИ от която да е видно има ли в НОИ подадени документи за регистриране на трудова злополука на Б.Н., възникнала на 29.06.2015г. и издадени ли са документи в тази връзка.

По въззивната жалба и допълнението към нея в Софийски градски съд е било образувано ВНОХД № 643/18г., по което е постановена нова въззивна присъда, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и подс. Л.Т. е признат за невиновен, да е извършил престъплението по чл. 131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 НК. С присъдата съдът е отхвърлил изцяло предявения от Б.Н. граждански иск, като на основание чл.190, ал.1 от НПК е възложил направените по делото разноски да останат в тежест на държавата.

Срещу присъдата на СГС е постъпил касационен протест и допълнение към него, касационна жалба от Б.Н. чрез поверника му – адв. А., както и възражение от адв. С. – защитник на подс. Т., по повод на които е образувано и дело пред ВКС.

С решение на ВКС от 14.03.2019г. по НД № 1186/2018г. по описа на ВКС, III НО, новата въззивна присъда на

СГС от 28.05.2018г. постановена по ВНОХД № 643/2018г. е отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.

В разпоредително заседание на

05.06.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил при служебна проверка на материалите по делото и съобразявайки изложеното от Върховен касационен съд и действията на предходен въззивен състав, разглеждащ делото, че следва да бъде допуснато съдебно следствие, за което да бъдат призовани за повторен разпит свидетелите Б.Н., Х.Б., Н.Л., С. С. и Г.Х., както и вещо лице д-р Т.Б..

В открито съдебно заседание, защитникът на подс. Т. – адв. С. счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва по категоричен начин подзащитният му да е извършил деянието, за което е привлечен . Твърди , че от разпита на служителите на МВР не става ясно по категоричен начин дали има нанесен удар, тъй като в тази им част дадените от тях показания са противоречиви. Излага доводи, че не се доказва по категоричен и несъмнен начин, че точно вследствие на физическия контакт между подсъдимия и сочения за пострадал Н., е причинена описаната в обвинението лека телесна повреда. Изтъква се за несъответствие относно часът, в който пострадалия Н. посещава Медицинския институт на МВР болница, като е отбелязан времеви интервал доста преди самия инцидент, в който се води, че той е пострадал. Моли да се отмени обжалвана присъда и да се признае подс. Т. за невинен.

Представителят на СГП счита депозираната от страна на защитника на подс. Т. жалба за неоснователна, като предлага същата, като такава, да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че направените от първоинстанционният съд фактически и правни изводи са били потвърдени от доказателствата събрани в хода на въззивното следствие. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереника на частния обвинител и граждански ищец - адв. С. изцяло се придържа към становището на държавното обвинение и счита въззивната жалба за неоснователна. Намира, че повдигнатото на подсъдимия обвинение е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. По отношение на наложеното наказание, оценява същото за справедливо определено, както и че уваженият граждански иск от СРС е правилно приет. Претендира се за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Подс. Л.Т. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му от съда право на последна дума твърди, че е невинен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени от страните в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на способи на доказване, а именно: гласни — показания на св. А.Г.А., М.Г.Ш., Ю.А.Д., Б.И.Н., Г.П.Х., К.С.С., Х.Б.Б., Н.А.Л., Д.В.П., показанията на свидетеляЮ.Д.от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК, показанията на св.Димитър П. и св.Х.Б., прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК; писмени - съдебномедицинско удостоверение № 446/2015 г., съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Л.В.Т., съдебномедицинска експертиза на св. Б.И.Н., комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза; документи от 05-РУ-СДВР, ежедневна ведомост на личния състав на 02- взвод при 05-РУ, регистър за приетите сигнали от ОДЧ и удостоверение от 13.04.2016г., писмо от Медицински институт на МВР, Докладна записка от проф.К. и копие от журнал, справка за съдимост на подсъдимия.

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, респективно бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Г.Х., С. С., Н.Л. и Х.Б..

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционният съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият Л.В.Т. е роден на ***

***, постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, с основно образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН ********** На 29.06.2015 г., свидетелите Б.И.Н. и К.С.С., полицейски служители при 02 - ри взвод, група OOP при 05 РУ - СДВР, изпълнявали служебните си задължения за времето от 19,00 часа на 29.06.2015 г. до 07,00 часа на 30.06.2015 г., като АП - 61. Около 20,40 часа същите били изпратени от ОДЧ - 50, за да окажат съдействие на колегите им от АП - 63, в състава на който били свидетелите Х.Б.Б. и Н.А.Л., които около 20,35 часа били изпратени на адрес по сигнал за сбиване в град София, кв. „Левски В“, ул. „******.