Решение № 13 от 24.01.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Сливница, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20201890200553 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

К. Д. СТ., с ЕГН: **********, ******, обжалва електронен фиш серия „К”, № 3928602, издаден от ОДМВР - София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 25.08.2020 г. в 08.41 часа на път І-8, в района на 12+500 км., с посока на движение към гр. София, като водач на МПС – л.а.

„Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ, при ограничение на скоростта за движение от 50 км./ч. въведена с пътен знак В-26, се движела с 88 км./ч. (или с превишение от 38 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с фабр. № 11743с1, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. В жалбата е изложено, че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката твърди, че на посочената във фиша дата погрешно е отразена посоката на движение на автомобила – към гр. София, а тя се е движила в обратна посока - към гр.

Драгоман, тъй като е отивала на работното си място – ГКПП – Калотина.

Посочва, че е налице несъответствие между отразеното във фиша ограничение на скоростта и поставените на този участък от пътя наколко знака „В 26“. На следващо място счита, че е спорен въпросът дали АТСС, с 1 което е заснета скоростта на движение, е от одобрен тип и дали е било годно за употреба. Изтъква, че не е възможно техническото средство да снима движещите се автомобили в двете посоки. В представените по делото писмени бележки жалбоподателката цитира разпоредби от относимите към случая нормативни актове. При тези съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания фиш жалбоподателката иска той да бъде отменен.

Административнонаказващият орган изразява становище за неснователност на жалбата и моли издадения електронен фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (електронен фиш серия „К“, № 3928602/25.08.2020 г., издаден от ОДМВР – София и снимков материал към него, ръководство на потребителя за АТСС, справка от ОПУ – София и схема, справка за собственост на лек автомобил, акт за встъпване в длъжност, заповед № 517з – 1758/10.06.2016 г., сертификат за преминато обучение за работа с преносима система за видеоконтрол, заповед № 8121з – 172 / 29.02.2016 г. и заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип техническо средство, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта, заповед № 4078з-32-28.01.2020 г. на ВПД Директор на РДГП Драгоман, график), намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.08.2020 г. в 08.41 часа на път І-8, в района на 12+500 км., с посока на движение от гр. Драгоман към гр. София с техническо средство „ARH CAM S 1“ с фабр. № 11743с1 е заснет лек автомобил, марка „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ да се движи със скорост от 88 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място. С това водачът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За нарушението е съставен електронен фиш серия „К”, № 3928602, издаден от ОДМВР - София. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от жалбоподателката, тъй като в срока по чл. 189 ал.

5 от ЗДвП, последната не е представила декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения фиш.

2

Безспорно е установено също така, че в района на 12+500 км. километър на ПП І-8 се е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с АТСС „ARH CAM S 1“. Техническото средство било валидно към датата, на която е било установено нарушението, видно от приложения по делото Протокол от проверка № 55 - С - ИСИС/30.09.2019 г.

Видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, е че се касае за преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S 1“. Техническото средство е било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от приложеното удостоверение е, че срокът на валидност е до 07.09.2027 г., поради което според решаващия съдебен състав по безспорен начин е установена и скоростта с която автомобилът се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.

В протокола за използване на АТСС е отразено, че камерата е настроена с посока на задействане в двете посоки – заснемане и на приближаващи, и на отдалечаващи се обекти.

На следващо място, от заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че в участъка на 13-ти км. от ПП-I-8 (автомагистрала Европа) към 25.08.2020 г. се извършва строителство и хоризонталната и вертикалната пътна маркировка е била организирана по временно действаща схема, утвърдена от ОПУ- София. Съгласно приложената схема в този участък от пътя движението се е осъществявало в едно платно с две ленти, по една лента за движение във всяка посока, разделени с двойна смесена линия, прекъсната откъм тази за движение в посока София. В участъка за движение към София е имало поставени пътни знаци, както следва: пътен знак „В 24” (въвеждащ забрана за изпреварване) – на км. 12+050 км.; „А 2“ (опасен завой наляво) - на км.12+050 км.; указателна табела „Ж 6“ (указва посоката на движение към населени места) – 12+600 км. и указателна табела „Д 11“ (начало на населено място) - 12+692 км. Зоната на действие на пътен знак „Д 11“, ограничаващ скоростта на движение в населено място на 50 км./ч., започва от мястото му – 12+692 км. и продължава по пътен знак „Д 12“ (край на населеното място) или до друг 3 пътен знак, регулиращ скоростта на движение. Точката с посочените в електронния фиш координати се намира в района на км. 12+810 м. от ПП – I – 8 (автомагистрала Европа) в банкета от дясната страна на лентата за движение в посока към Калотина. При заснемането на снимка № 0240929 камерата е била в стационарен режим с посока за задействане в двете посоки – заснемане и на приближаващи се, и на отдалечаващи се обекти. Лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ се е движил в посока към гр. София. Радарът (камерата) е била разположена на място с координати 42.930768 и 22.928187, (км.12+810 м.) и разстояние около 118 м. след началото на установеното с пътен знак „Д 11“ ограничение на скоростта – 50 км./ч. (км.12+692 м.). Автомобилът е заснет отзад, когато е бил на разстояние 101 м. от мястото на разполагане на камерата и в момента на заснемането е бил на около 219 м. след началото на установеното с пътен знак „Д 11“ ограничение на скоростта от 50 км./ч. и в зоната на действие на ограничението. Автомобилът е заснет в процес на отдалечаване от камерата и от знака и камерата не е могла да засече скоростта му преди поставения знак, въвеждащ ограничение на скоростта.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че разликата от 310 м. между джипиес координатите, съответстващи на км. 12+810 м. и посоченото на снимката местоположение км.12+500 м. не би оказала влияние на местоположението на пътните знаци и на обсега на техническото средство.

Вещото лице добавя, че камерата може да снима по едно и също време в двете посоки.

От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ се установява, че същият е собственост на жалбоподателката К. Д. СТ..

При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.

За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено 4 административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.

Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.

В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерван), от които се налага изводът, че техническото средство, с което е била измерена скоростта на движение и е заснет автомобила, управляван от жалбоподателката, е годно техническо средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а 5 единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S 1, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.