Решение № 107 от 20.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр.Мадан, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100005 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Л. срещу: „СтикКредит“ АД, с която е предявен иск с прана квалификация по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 671.35 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № **/ 07.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2020 година в град Рудозем ищцата сключила Договор за потребителски кредит № **/07.04.2020r. с ответното дружество, по силата на който Кредиторът „Стик- Кредит” АД й предоставило заем в размер на 800,00 (осемстотин) лева. Параметрите на отпуснатия заем били посочени в Приложение I от договора и били следните:

Сума на кредита: 800,00 лева; Срок на кредита в месеци: 12; ГПГ: 42,57% (чл.10 от договора); Месечна лихва - 3 %. В погасителния план обаче като задължение за плащане била включена и неустойка, дължима като част от всяка погасителна вноска, като общият й размер бил 1022,12 лева. С тази сума общо дължимата сума включена главница, лихва и неустойка била в размер на 2023,08 лева, което било почти два пъти и половина от размера на отпуснатия кредит. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора било чл. 23 т.2 от общите условия на кредитора, но тъй като те не били предоставени на ищеца при подписването на договора, не можел да посочи условията, при чието настъпване се дължи тази неустойка. Клаузата на чл.25 от ОУ била уговорена е цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.

19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на 1 годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по нея не се дължи. В случая следвало да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включена и неустойката, следователно годишният процент на разходите нямало да е 42,57%, както е записано, а следвало да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1022,12 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора. В нарушение на чл. 11 ал.1 т.9-12 от ЗПК договорът за потребителски кредит не съдържал: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ищецът сочи, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което дължал единствено чистата стойност на кредита. В изпълнение на Договор за потребителски кредит № **/07.04.2020r. ищцата заплатила на ответника сумата от 1797,48 лева. За ищцата възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която била получила по него – 800 лева, поради което сумата в размер на 997,48 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че процесният договор е сключен в търговски обект на дружеството, след подаване от страна на клиента па заявление за отпускане па потребителски кредит, като на клиента била предоставена необходимата преддоговорна информация включваща Стандартен европейски Формуляр и Общи Условия.

След одобрението на подадената заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца в заявката му били предоставени проект на Договор за потребителски кредит № ** от 07.04.2020 г, с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). След запознаване с всички условия 2 във връзка с кредита на 07.04.2020 година ищеца бил подписал набора от документи, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на договора.

В отговора на исковата молба се сочи, че независимо, че предвидената неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. По отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Основната цел на уговорената неустойка била да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение па това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Ответникът се позовава на ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК като сочи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна поради накърняване па добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ** от 07.04.2020 година отговаряло на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна по изложените в отговора подробни съображения. Ответникът се позовава на чл.

92 ал. 2 от ЗЗД, като сочи, че дори неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не бил длъжен 3 да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между СТИК-КРЕДИТ АД- кредитор и В. Д. Л.-потребител бил сключен Договор за потребителски кредит № **/07.04.2020 г., по силата на който СТИК КРЕДИТ АД предоставило на ищцата сумата от 800 лева, при следните параметри: sрок на кредита в месеци: 12; ГПГ: 42,57%; Месечна лихва - 3 %. Съгласно чл. 22 от договора задълженията на потребителя към кредитора по договора се обезпечават от поръчител. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора като допълнително обезпечение на задълженията на потребителя и поръчителя към кредитора по договора, потребителят и поръчителят по собствено съгласие издават записи на заповед в полза на кредитора за сумата по погасителния план. Към договора е представен погасителен план, съгласно който е предвидена и неустойка, при хипотезата на чл. 23, ал. 2 от ОУ към договора, като месечната погасителна вноска възлиза на 168,59 лева, включваща главница, лихва, неустойка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ОУ по договора, при неспазване на условието по чл. 23, ал. 2 от ОУ, потребителят дължи неустойка в размер на 12% от усвоената сума по Договора за потребителски кредит, ако е за 1 месец върху усвоената сума, а ако е сключен за повече от 1 месец се начислява 12% върху усвоената сума и върху оставащата главница след всяко плащане.

Като доказателство по делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, от което е видно, че В. Д. Л. е получила от „Стик Кредит „АД като заемодател по Договор за потребителски кредит № ** от 07.04.2020г. сумата от 800 лева .сумата е усвоена в брой чрез разходен касов ордер № 20495 от 07.04.2020г. В. Д. Л. е заплатила по Договор за потребителски кредит № ** от 07.04.2020г сумата от 1471,35 лв., с които са погасени главница - 800 лв., възнаградителна лихва- 164,31 лв., неустойка500,96 лв., наказателна лихва-6,08 лв. Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора , като се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми, включително и неустойка за непредставяне на обезпечение, при направени следните допускания: размер на заем/главница/- 800 лв. месечен лихвен процент -3 %, срок на кредита -12 месеца -дължима лихва200,96 лв, обща сума на неустойка ,посочена в погасителен план - 1022.12 лв общо дължима сума-главница ,лихва и неустойка -2023.08лв разпределена в 12 вноски по 168,59 лв, годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 647,9865%. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за 4 потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.