Решение № 3850 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3850 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100101454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, образувано по искова молба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу Ш.

Б. (S.B.), роден на **** г. в гр. Муш, Република Турция, с турски персонален № ****, притежаващ международен паспорт №U ****, издаден на **** г. от Р.Турция, с постоянен и настоящ адрес: Р.Турция, обл. Хаскьой, гр. Муш, ул. ****

По делото е предявен иск за отнемане в полза на държавата от ответника на сума в размер на 199800 евро, с левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 21.06.2023 г., в размер на 390 774,83 лв., на основание Решение №112/30.1.2024г. на КОНПИ въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура - Хасково, за това, че Ш. Б. е привлечен в качеството на обвиняем по Бързо производство №96/2023 г. по описа на ТД „Митница“ - Бургас, пр.пр. №3509/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - Свиленград, за това, че на 10.08.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, при излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 199800 евро с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 10.08.2023 г., възлизаща на 390 774,83 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон (чл. 11а, ал. 1, ал. 5, чл. 14 г., чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал.

3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2) - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.

Образуваното наказателно производство е приключило с одобрено от Районен съд Свиленград споразумение от 16.08.2023 г. по НОХД №20235620200467/2023 г., по описа на PC - Свиленград с което Ш. Б., се е признал за виновен за извършеното престъпление по чл.

251, ал.1 от НК. Лицето е осъдено на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното е отложено за срок от три години. Постановено е паричните средства, представляващи веществени доказателства по делото да се върнат на подсъдимия или на упълномощено от него лице.

1

Сочи се, че с протокол №ТД 08 ПЛ/УВ-8890/17.08.2023 г. по описа на ТД Пловдив на КОНПИ е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето. Поддържа се, че намерените парични средства са с неустановен произход, а ответникът не е дал никакви сведения или доказателства в тази връзка, включително и след предоставена възможност от Комисията. При извършена от КОНПИ проверка не са установени доходи, приходи или източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи, нито друго имущество, освен процесната сума. При така описаната фактическа обстановка ищецът счита, че е налице значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.

107, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, като са налице предпоставките в чл.

153. ал. 1 и чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 147 от ЗОНПИ за отнемане на процесната сума, като незаконно придобито имущество.

В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника Ш. Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното уведомление от РП Хасково, постъпило в Комисията на 16.08.2023 г., и постановление за привличане на обвиняем от 11.08.2023 г. по БП № 96/2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, се установява, че ответникът Ш. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Представен е Протокол за възлагане на проверка от 17.08.2023г., съгласно който е образувана проверка по чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ – заглавие изменено в ЗОНПИ, с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., поради това че престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ /загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г. /. Видно е, че проверката обхваща период от 10 години назад – от 17.08.2013г. до 17.08.2023г.

С Протокол от съдебно заседание на 16.08.2023г. по НОХД № 467/2023 г. на РС Свиленград е одобрено споразумение, с което обвиняемият Ш. Б. се признал за виновен в това, че на 10.08.2023 г. на ГКПП "Капитан Андреево" при излизане от Република България за Република Турция не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства – сумата от 199800 евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 10.08.2023 г., възлизаща на 390 774,83 лв., пренасяни през границата на страната, която е външна на ЕС, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал. 1 и ал. 5 и чл. 14 г, както и чл.

2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода а срок от една година и три месеца, отложено за срок от три години.

С решение № 32-512092 от 11.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 7, § 1, б. б" от Регламент № 2018/1672 са задържани временно парични средства в размер на 199800 евро от Ш. Б., за срок от 30 дни, считано от 10.08.2023г., като с решение от 08.09.2023 г. срокът за задържане е удължен с 60 дни.

2

С определение №12686 от 24.10.2023 г. по гр. д. №11897/23 г. на СГС е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху сумата в размер на 199800 евро. Представен е протокол за опис на движимо имущество от 10.11.2023 г., с който е наложен запорът, описани са и са иззети паричните средства от Ш. Б..

По делото не са събрани никакви доказателства за произхода на средствата. От постановлението за привличане на Ш. Б. като обвиняем се установява, че той работи като международен шофьор в „MUS YOLU TURIZM”, а от Справка за пътуване на лице-чужд гражданин се установява, че в проверявания период Ш. Б. многократно е влизал и излизал от територията на страната. От описаната фактическа обстановка в решение № 32-512092 от 11.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас се установява, че Ш. Б. е шофирал автобус, придружен от още един турски гражданин, като превозното средство се изнасяло от Нидерландия за Йордания. Недекларираните средства били установени около кръста на Ш.

Б., в зоната на гърба, защипани с колана му и в две мъжки кожени чанти. Обяснението, което дал Ш. Б. било, че в Република Турция събрали пари за джамия, които му били дадени, защото му имали доверие, а не ги декларирал защото не знаел, че трябва.

Проверката по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за изрично изброените престъпление по чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, като гражданството на лицето е без значение за възможността за започване на проверка и за предявяване на исковете. Аргумент в тази насока е и, че проверката започва и по отношение на лице, за което е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава – чл. 108, ал. 2, т. 5 ЗОНПИ. В случая проверката е започнала за престъпление, което попада в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, извършено е на територията на България и има влязло в сила споразумение, с което ответникът се е признал за виновен. Налице е компетентност за българския съд, като ЗОНПИ намира приложение, доколкото ответникът е чужденец и на основание чл. 107 ГПК претенцията е подсъдна на настоящия съд.

Предявени са искове по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното искане за отнемане на незаконно придобито имущество е против лице, което е привлечен като обвиняем за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, като искането е предшествано от проверка, започнала и осъществена въз основа на акт на директора на компетентната териториална дирекция, поради привличане на ответника като обвиняем за посоченото престъпление.

Уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ответникът следва да е привлечен като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ; през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, 3 като съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от датата на започване на проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал.

1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

Обстоятелството, че производството се води срещу лице, което не е български гражданин и няма имущество на територията на България /освен това, за което се иска отнемане/ не освобождава ищеца от вменената му по закон доказателствена тежест.

Целта на ЗОНПИ е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

Отнемането на такова имущество е мярка, която може да бъде наложена независимо от това извършено ли е престъпление и установено ли е то по надлежния ред, а повдигането на обвинение за извършване на някое от посочените в ЗОНПИ престъпления, съответно невъзможността да бъде повдигнато такова обвинение, са само основание за започване на проверката от КОНПИ, а последващият ход и изход на обвинението е без значение за допустимостта на производството по отнемане пред комисията и пред съда.

При зачитане на Решение № 13/13.10.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България, Решението от 19.03.2020 г. по дело С234/2018 и Решението от 28.10.2021 по дело С-319/2019 следва да се приеме, че предмет на отнемане по ЗОНПИ не е собствеността, придобита от законови източници, а собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. По същество законът цели преодоляване на последиците от неоправданото забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена, като напр. укриване на данъци, неплащане на задължителни осигуровки, контрабанда, корупция, трафик на хора и наркотици, изнудване, крупни кражби и т. нат.

Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на равенство на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската конфискация по ЗОНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, не могат да получат закрилата по чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, която се дължи само на законните приобретатели на имуществени права. Чужденците – лицата, които не са български граждани, и пребивават/намират се на територията на Република България, също са адресати 4 на ЗОНПИ. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Основния закон, те имат всички права и задължения по тази Конституция. Те също не трябва да се обогатяват с имущество, придобито от дейност, която се намира извън закона. Задължението им произтича също от основния закон.