Решение № 3121 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3121 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110114713 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. Д. К., ЕГН **********, и П. Л. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: **********, ул. "..." № ..., срещу * ****, Булстат **********, с адрес: гр. А., обл. ..., ул. .... № ...., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *****.***.*** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-55/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в **********, целият с площ от 1594 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, при съседи: ПИ с идентификатори *****.***.188, *****.***.182, *****.***.281 и *****.***.279, на основание изтекла в тяхна полза повече от 10-годишна придобивна давност, считано от 24.02.1995 г. до датата на депозиране на исковата молба – 21.11.2024 г.

В исковата молба и уточняващата такава ищците сочат, че са собственици на жилищната сграда и стопанските постройки, находящи се в процесния ПИ, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том VI, дело 1825/1995 г., като са ги закупили от наследниците на Ж. Б. С. на когото през 1934 г. е било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място. Заявяват, че владеят поземления имот непрекъснато, явно и необезпокоявано от датата на закупуване на сградите - 24.02.1995 г., до 1 настоящия момент. Излагат, че имотът е бил частна общинска собственост, поради което не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Считат, че към м. ноември 2024 г. е изтекъл десетгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и ищците са придобили имота по давност, поради което настояват за уважаване на настоящата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна * **** депозира писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че имотът е бил държавна собственост, трансформирана в общинска такава по силата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Излага подробни съображения, че ищците се явяват държатели на процесния поземлен имот, като не са налице предпоставките на института владение. Твърди, че от страна на ищците не са предприемани конкретни действия, с които да са демонстрирали несъмнено намерение за своене на имота преди завеждане на исковата молба, с оглед на което придобивна давност в тяхна полза не е текла.

Настоява за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът И. Д. К. не се явява лично, представлява се от адв. В. П. от АК - София. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ищцата П. Л. К. не се явява лично, представлява се от адв. В. П. от АК - София. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът * **** се представлява от И. Д. – директор на Дирекция „АПНО“ към * ****. Оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том VI, дело № 1825/1995 г., на 24.02.1995 г. А. Ж. С., Р. Ж. Я. и М. Ж. А. са продали на И. Д. К. следния техен сънаследствен, останал от покойния им баща Ж. Б. С. имот, а именно: жилищна сграда, построена върху държавна земя, стопански постройки, подобрения и насаждения, находящи се в с. З., Варненско, в парцел I общински в кв. 26 по плана на с. З., с пространство от 1460 кв. м, заедно с признатото право на строеж върху това дворно място.

Видно от Удостоверение № 1978/21.07.1975 г., със същото Общински народен съвет – с. А., Варненски окръг, на основание на Закона за опрощаване на задълженията към държавата, Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места и Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници, удостоверява, че на Ж. Б. С. е признато право на строеж върху следното държавно място: парцел I в квартал 26 по плана на с. З., Варненски окръг, за което отстъпено право на строеж той е заплатил сумата от 1641 лева с квитанции № 002247/16.09.1936 г., № 18/02.06.1934 г.; на същия е признато право на собственост върху жилищната сграда в мястото, като удостоверението заменя нотариален акт и установява горните права, съгласно чл. 18 от Закона за собствеността.

С Разрешение за строеж № 91/09.06.1995 г., издадено от * ****, обл. Варненска, на И.

Д. К. се разрешава да извърши основен ремонт на съществуваща жилищна сграда в парцел I общински в квартал 26 по плана на с. З., * ****.

2

От Акт за държавна собственост № 302/12.08.1985 г., издаден от Общински народен съвет – с. А., се установява, че недвижим имот, представляващ дворно място, парцел I в квартал 26 по плана на с. З., Варненски окръг, с площ 1520 кв. м, при съседи: изток – II общински, запад – площад, север – улица, юг – V I общински, е държавна собственост, на основание Заповед № 999/05.04.1933 г.

Издаден е на 12.09.2008 г. от МРРБ, * ****, Акт № 1285 за частна общинска собственост за дворно място, цялото с площ 1460 кв. м, находящо се в **********, представляващо УПИ I – общински, в кв. 26 по регулационен план, одобрен със Заповед № 999/05.04.1933 г., при граници на имота: север – улица, изток – УПИ II общински, юг – улица и УПИ VI общински, запад – улица. Посочено е правно основание: чл. 2, ал. 1, т.2 и чл. 58, ал. 1 и ал. 5 от ЗОС, §42 от ПЗР на ЗОС.

Издаден е на 22.05.2015 г. от МРРБ и Министерство на правосъдието, * ****, Акт № 6039 за частна общинска собственост за ПИ с идентификатор *****.***.*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-55/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, целият с площ 1594 кв. м, находящ се в **********, номер по плана от 1933 г.: УПИ I – общински, кв. 26, при граници на имота: *****.***.188, *****.***.182, *****.***.281, *****.***.279. Посочено е правно основание: чл. 59, ал. 1 от ЗОС и Заповед № РД-18-55/30.08.2010 г. на ИД на АГКК.

От заключението на вещото лице инж. Й. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че ПИ с идентификатор *****.***.*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-55/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, е идентичен с имота, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том VI, дело № 1825/1995 г., Удостоверение № 1978 от 21.07.1975 г. за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху жилищната сграда, Акт за държавна собственост № 302/12.08.1985 г., Акт № 1285/12.09.2008 г. за частна общинска собственост, Акт № 6039/22.05.2015 г. за частна общинска собственост. Наличен е регулационен план за с. З., одобрен със Заповед № 102/16.03.1933 г. – за улична регулация, и Заповед № 999/05.04.1933 г. – за дворищна регулация, издадени от Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, по който имотът е парцел I общински в кв. 26. Процесният имот не съществува в Картата на възстановената собственост. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът е в жилищна територия, с предназначение за жилищно строителство.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свид. В. Д. Д. и М. К. В. - на страната на ищците.

От показанията на свид. Д. се установява, че същата е започнала да идва в с. З. отпреди 2000 г., когато станала снаха, като по това време И. и П. вече си живеели в имота – свидетелката не знае точно откога. От 2003-2005 г. била постоянно в селото и живеела на главната улица ***. Не е посещавала имота на ищците, но ги е заварила да живеят в него; те и досега си били там и го обработвали – сега повече И., защото П. се поразболяла. Друг не бил живял в имота; идвали на гости двете им дъщери. Свидетелката виждала имота при разходки; спирала пред него и по времето, когато била шофьор; имала и близки контакти с И., който бил служител на църквата, а тя била в църковното настоятелство. Дворът бил поголям от декар и се намирал на две улици – на главната и на странична, от които се получавало нещо като триъгълник пред него. В мястото имало градина, която се обработвала много добре от И. и П., с овошки, като свидетелката не може да каже точно какви – слива и нещо нисичко като праскова; изглеждали като стари дървета. Оградата била с мрежа, захваната на метални „като тръби“, с циментово фундаментче отдолу, и свидетелката я помнела откакто била започнала да идва в селото. Влизало се през малка врата и широка порта, през която ищците си вкарвали колата в двора. Свидетелката сочи, че познава много малко съседите на И. и П. – били само на „здравей – здрасти“; едните, по главния път, били от София и идвали само за лятото, а във второстепенната улица имало някакви постройки, които може би били на границата. Ищците не били споделяли със 3 свидетелката да има спор за имота; тя не знаела как е придобит, нито за отстъпено право на строеж.

В показанията си свид. В. излага, че е съседка на И. и П. в с. З., като първоначално, от 80-те години, семейството й имало там само един фургон и ходели в събота и неделя; от 2002 г., след като я съкратили, живеели там постоянно. Започнали да се засичат с ищците преди 2000 г., като последните вече живеели там, имали пчели. Дворът на ищците бил над декар – хубав селски двор, ограден, с насаждения и плодни дръвчета – круши, засадени много отдавана, праскови, млади лозички. Свидетелката знае – така била чувала, че оградата е сложил И., като тя била същата още преди 2000 г., с телена мрежа на метални колове над циментов фундамент. В двора се влизало през малка вратичка, а за колата имало голяма порта. Свидетелката не била виждала друг да поддържа имота, освен И., П., децата им и внучките им. Понякога си пиели кафето заедно, но ищците не били споделяли да са имали спор с някого за имота; свидетелката знае, че те са закупили имота, но не знае от кого.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност по отношение на недвижим имот, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал.1 ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя (ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по ТД № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС). За да е основание за придобиване на имот по давност, владението трябва да е необезпокоявано, непрекъснато - да не се упражнява спорадично, спокойно - да не е установено и поддържано с насилие, явно да не е установено и поддържано по скрит начин, и несъмнено - да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗС, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице - държател, да държи вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт.

В настоящия казус на 24.02.1995 г., със закупуването на жилищната сграда, построена върху държавна земя в парцел I общински в кв. 26 по плана на с. З., общ. Аксаково, по силата на договора, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том V I , дело № 1825/1995 г., ищците са получили фактическата власт върху процесното дворно място, в което сградата е разположена, като държане, на правно основание – отстъпеното право на строеж. Сградата и правото на строеж, въз основа на което тя е построена, представляват единен обект на разпореждане - заедно със собствеността върху построеното върху приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се право на строеж, дори това да не е изрично посочено в съответния акт (Решение № 47 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г., ВКС, ІІ ГО, Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г., ВКС, ІІ ГО, и др.).