Решение № 1171 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СтаниМ. Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100512102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8479 от 25.07.2022 г., по гр.д. № 8440/2022 г. по описа на СРС, 177-ми състав, е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от М. Р. Д. срещу „Д.Б.Ж.И З.“ за сумата от 1234,80 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул. Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ******* и лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 8,81 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 27.05.2021 г. до 16.06.2021 г. и на осн. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 84,73 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.06.2021 г. до 17.02.2022 г.

Със същото Решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от М. Р. Д. срещу Д.Б.Ж.И З. за сумата от 600 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължимо вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул. Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ******* и лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказан.

Със същото Решение е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от А. К. Д. срещу Д.Б.Ж.И З. за сумата от 1000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължимо вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул. Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ******* и лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като и иск с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗЗД за сумата от 74,17 лева – мораторна лихва върху тази главница за 1 периода от 27.05.2021 г. до 17.02.2022 г..

Със същото Решение е отхвърлен иска с с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от А. К. Д. срещу Д.Б.Ж.И З. за сумата от 200 лева – разлика между присъденото обезщетение и пълния размер на претендираното обезщетение за сумата от 1200 лева, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗЗД за сумата от 14,84 лева – разлика между присъденото обезщетение и претендираното такова в размер на 89,01 лева.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба с вх. № 172705/18.08.2022 г., уточнена с молба с вх. № 186775/08.09.2022 г.. Първоинстанционният съдебен акт се атакува в частите, с които са уважени исковете на ищците по делото. Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението в частта, с която са уважени исковете на ищеца А. Д. поради неспазване на процедурата по чл. 380 КЗ. Оспорва решението в останалата част като неправилно. Поддържа, че в хода на производството не е доказан размера на имуществените вреди. Оспорва приетия от районния съд механизъм за настъпване на ПТП-то, като излага твърдения, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“, рег. № *******. Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с началния момент, от който при доказаност на претенцията за имуществени вреди застрахователното дружество изпада в забава, респективно се дължи законна лихва за забава. Отправя искане за отмяна на решението в атакуваните части, като исковите претенции бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на обезщетението за имуществени вреди. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба ищеца М.

Д., в който са изложени подробни съображения за правилност на атакуваното решение.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд – потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба ищеца А.

Д..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, наМ. за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която са били уважени исковите претенции на ищците по делото М. Д. и А. Д.. В отхвърлителните си части решението не е обжалвано, поради което в тези части е влязло в сила.

При извършена проверка съдът наМ., че атакуваното решението е валидно.

По отношение допустимостта на решението в обжалваната част въззивният съд наМ. следното:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство съгласно чл.

498 КЗ е предявяване на писмена претенцията първо пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и ако в срока по чл. 496 КЗ същият откаже да изплати или увреденото лице не е удовлетворено от размера на изплатеното застрахователно обезщетение, то за него възниква възможността да предяви съдебно своята претенция. Текстът на чл. 498, ал. 3 КЗ, обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане 2 на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Уредбата е императивна и за спазването на срока съдът следи служебно. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. /В този смисъл Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306 / 2017 г. по описа на ВКС II т.о./.

В конкретния случай по делото е приложена писмена претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица BG/30/121001260018. В писмената претенция като заявител е посочен А. К. Д. в качеството му на представител на собственика на моторното превозно средства, а като такъв е посочена М. Р. Д.. В претенцията се съдържат данни за увреденото МПС – марка „Тойота“, модел „Авенсис“, рег. № *******, застрахователното събитие, видимите щети по автомобила в резултат на застрахователното събитие, както и банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението, с титуляр М. Д.. Така синтезираното съдържание на депозираната пред въззивника застраховател писмена претенция мотивира категоричен извод, че чрез нея е поискано от М. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Нито в така приетата като писмено доказателство претенция, нито от останалите доказателства по делото, се установява въззиваемият А. Д. в лично качество да е отправил писмено искане до застрахователя за обезщетяване на настъпили неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Следователно по делото не се установява ищецът А. Д. да е отправил по реда на чл. 380 от КЗ писмена претенция до въззивника застраховател „Д.Б.Ж.И З.“ с искане за обезщетяване на неимуществени вреди. Претенцията е била отправена директно чрез исковата молба, без да се развие рекламационно производство във връзка с твърденията за настъпили неимуществени вреди при А. Д.. Съобразявайки константата практика на ВКС на основание чл. 498, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, като неизпълнението на това задължение води до недупостимост на процеса, респекивно на постановеното решение. /В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Определение № 50060 от 10.02.2023 г. по т. д. № 228/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Определение № 291 от 27.05.2021 г. по т. д. № 1343/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и други/. Ето защо, приемайки за разглеждане исковата претенция на въззиваемия Д. районният съд е постановил недопустимо решение, поради което същото подлежи на обезсилване в частта, с която са уважение исковете на въззиваемия Д..

В останалата обжалвана част, касаещи уважените искови претенции на М. Д. за претърпени имуществени вреди, респективно за законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, решението се явява допустимо, доколкото писмената претенция по чл.

380 КЗ, приета по делото, касае именно тези вреди.

По отношение правилността на решението в частта, с която са уважени исковете на въззиваемия М. Д. въззивният съд наМ. следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, за който в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени или имуществени вреди. Вината се предполага по арг. от чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Не е спорно между страните по делото, че въззивникът ответник „Д.Б.Ж.И З.“ е 3 застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на настъпване на ПТП-то за автомобил марка „БМВ“, с рег. № *******. Следователно е налице първият елемент от фактическия състав на така предявения пряк иск срещу застрахователя.

Между страните не се спори, че на 27.05.2021 г., около 08:50 часа, в град Ловеч, на бул. „Освобождение“, е настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания от въззиваемия ищец А. Д. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № СВ ******* и лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *******.

Спорен е механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и вината за неговото настъпване. За изясняване на посочените обстоятелства районният съд е събрал писмени доказателства, допуснал е до разпит трима свидетел и е допуснал изготвяне на съдебна авто-техническа експертиза.

В тази връзка по делото е приет двустранен констативен протокол в оригинал /л. 57 от първоинстанционното производство/ и в заверено копие /л. 87 от първоинстанционното производство/ за настъпило пътно-транспортно произшествие. В протоколите е обективирано, че ПТП-то е настъпило на 27.05.2021 ч., в 08:50 часа в гр. Ловеч. В протокола като участници в ПТП-то са посочени лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № СВ *******, управляван от ищеца Д., и лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *******, управляван от трето за делото лице – Б.С.. В графа „обстоятелства с цел уточняване на схемата на ПТП“ в двата протокола са записани различни обстоятелства. В представения оригинал за лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* е отбелязано „удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента“, а за другия автомобил не е отбелязано нищо. В представени ДКП в заверен препис от ответника за лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* е отбелязано „при изпреварване“, а за другия автомобил – при обратен завой. В протоколите е поместена идентича скица на пътната обстановка и ПТП, както и са посочени видими щети по автомобилите. За лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № СВ ******* като щети са отбелязани предна врата, калник, задна врата, праг, броня и други, а за автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* – преден д.фар, броня, пр. врата, лява джанта. Протоколите са съставени от водачите на леките автомобили. Същите представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Същевременно ДКП е оспорен от ответника. Ето защо, протоколите, доколкото е налице разлика между приетия по делото ДКП в оригинал и представения в заверено копие от ответника по исковете подлежат на изследване в съвкупност с останалите доказателства по делото във връзка с установяване механизма на ПТП-то.