Определение № 72 от 31.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. К., 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20265100900015 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.3 от ГПК, по своя характер е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК.

В основата на търговското производство стои депозираната от ищеца П. Г.

Н. искова молба с вх.№ 987/26.02.2026 г., в която същият твърди, че е съдружник в ответното дружество „А.Б.“ ООД, гр.К., като на 13.10.2025 г. отправил писмено предизвестие за прекратяване на участието си на основание чл.125, ал. 2 от ТЗ, и което предизвестие било връчено на дружеството чрез ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на 20.10.2025 г., поради което същото, след изтичане на 14-дневния срок, се счита за връчено на 03.11.2025 г., поради което в тримесечния срок от това връчване, а именно на 03.02.2026 г. по силата на закона неговото членствено правоотношение било прекратено.

Въпреки това, обстоятелството не било отразено в ТР , защото по депозираното от ищеца Н. заявление, бил постановен от длъжностното лице по регистрацията отказ от вписване. Ищецът иска съдът да признае за установено по отношение на ответното „А.Б.“ ООД, гр.К., че членството му е прекратено на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, считано от 03.02.2026 г. и след влизане в сила на така постановеното решение, същото да послужи като основание за вписване на това обстоятелство в Търговския регистър по реда на чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ.

С постановено по делото Определение №51/06.03.2026 г., съдът като е намерил за нередовна сезиращата го искова молба, е оставил същата без 1 уважение, като изрично е указал на ищеца да отстрани допуснатите от него противоречия между изложените обстоятелства и формулирания в нея петитум, и изрично е указал ищецът да посочили обстоятелствата, обосноваващи направеното с нея искане по чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ. С определението на основание чл.127, ал.1, т.2 от ГПК е изискано представянето на електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а, както и заявяване дали желае връчване на посочения електронен адрес. Изискано е и заплащане по сметка на ОС-К. и представяне в съда на доказателства за заплатена допълнително ДТ в размер на 15.34 евро.

С молба с вх.№ 1342/19.03.2026 г./ докладвана след върнато съобщение на 23.03.2026 г./, ищецът е уточнил, „… че изложените в исковата молба фактически обстоятелства са в пряка и логическа връзка с формулирания петитум и обосновават наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск“, че ищецът е „… упражнил потестативното си право по чл. 125, ал. 2 ТЗ чрез отправяне на писмено предизвестие, което е връчено по реда на чл. 47 ГПК, като с изтичане на тримесечния срок, считано от 03.02.2026 г. членственото правоотношение е прекратено по силата на закона.“ и, че “…единственият възможен способ за защита е съдебното установяване на този правопораждащ факт, като постановеното съдебно решение ще послужи като основание за вписване по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ.“. С молбата е представен документ за платена дължима се държавна такса, посочен е електронен адрес за връчване и е изразено желание за връчване по същия.

След извършена служебна проверка по допустимостта на исковата молба, вкл. и при съобразяване на посочените в молба с вх.№ 1342/19.03.2026 г. уточнения, съдът намира, че производството по настоящото дело е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде прекратено:

А това е така, защото предявената от ищеца П. Н. претенция цели да бъде установено по отношение на ответника „А.Б.“ ООД фактът на прекратяване на членственото му правоотношение в резултат на едностранно упражненото от него, в качеството му на съдружник, право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, както и този факт да бъде вписан в Търговския регистър, служебно по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ.

Безспорно, при доказване на така изложените обстоятелства би се 2 достигнало до положителен изход на предявения установителен иск.

Съдебната практика последователно приема, че членственото правоотношение с напускащия съдружник се прекратява с изтичане срока на предизвестието, като последващи действия, насочени към уреждане на имуществените отношения, поемане на дяловете му и други, са ирелевантни.

Напусналият съдружник обаче не е легитимиран да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в търговския регистър, съобразно т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г. , постановено по тълк. д. № 1/20 г. по описа на ОСТК на ВКС. В резултат на напускането и при липса на надлежно подадено заявление за вписване на осъществените промени в членствения състав (или отказ), действително може да се стигне до положение, при което в регистъра са отразени неверни обстоятелства.

С предявяването обаче на настоящия установителен иск, ищецът не би могъл да постигне правна промяна в своето положение. А именно, не би достигнал целения от него резултат да бъде вписан в ТРРЮЛНЦ фактът на неговото напускане като съдружник в търговското дружество. Промени по партидата на дружеството могат да бъдат вписани или при подадено заявление от лице – заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, или след надлежно проведен исков процес по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото защитата срещу порочни вписвания се упражнява именно по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и при предпоставките, коментирани в ТР № 1/06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. по описа на ОСГК на ВКС. Този резултат не би могъл да бъде постигнат с предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В смисъла на изложеното до тук е и съдебната практика, обективирана в Решение № 174/05.02.2021 г., постановено по т.д. № 1748/2019 г. по описа на II т.о., ТК на ВКС.

Дори и да бъде постановено положително решение по предявения от ищеца установителен иск с посоченото правно основание, не би могло да бъде заличено от Агенция по вписванията вписването му като съдружник, по аргумент от чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото последният изрично разпорежда, че само ако искът по чл. 29 от същия закон бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от агенцията въз основа на служебно изпратен акт на съда. За да е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 от 3

ЗТРРЮЛНЦ е необходимо вписаните обстоятелства да засягат правното положение на ищеца и то да може да се промени при успешното провеждане на иска, като бъдат заличени вписаните обстоятелства. Т.е., целта на производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 30 от същия закон, като действието на заличаването е занапред. С такова действие по чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ, законодателят обаче не е скрепил уважаването на предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Правният интерес винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Въпреки дадената на ищеца възможност чрез оставяне на исковата му молба без движение с указания, ищецът изрично е уточнил, че изложените от него в исковата молба фактически обстоятелства са в пряка и логическа връзка с формулирания от него петитум, очертаващ хипотезата на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, както и, че същите обосновават правния му интерес от предявяването му.

Констатираното и изложено до тук сочи, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК - чрез него материалните му права няма да бъдат защитени под никаква форма – установяването на факта на упражнено от него потестативно право по чл.125, ал.2 от ТЗ, няма да доведе до исканото вписване в ТРРЮЛНЦ. Т.е., предявеният му иск се явява лишен от защитим правен интерес. Съдебната практика е категорична, че воденето на иск, лишен от защитим интерес, е недопустимо. Последното пък обосновава закономерното прекратяване на производството и връщане на сезиращата съда искова молба. В този смисъл Определение от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 161/2024 г. по описа на Окръжен съд-Б., Определение № 502 от 14.11.2017 г., постановено по в. ч. т. д.

№ 649/2017 г. на АС-П. и др.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Окръжен съд- К.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 15/2026 г. по описа на Окръжен съд – К. и ВРЪЩА исковата молба на ищеца П. Г. Н. от гр. Х..

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- П. в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

5