Решение № 2664 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2664 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110206252 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. К., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. И. А., срещу наказателно постановление № 24-4332-033517 от 07.02.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“, в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли НП да бъде отменено, като неиздържано, необосновано и немотивирано. Сочи се, че същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че наказателното постановление не е надлежно връчено на жалбоподателя, както и че не той е извършил вмененото му нарушение.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Депозирани са писмени бележки, с които се моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 17.09.2024 г., около 15:42 ч., лек автомобил марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', се движил в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движението от гр.

София към гр. Костинброд, със скорост 114 км/ч., когато като при № 271 бил засечен с автоматизирано техническо средство CORDON M2 № MD1193.

В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на ППС била 50 км/ч. , като липсвало ограничение на скоростта, различно от предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въведено с пътен знак В26.

Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 17.09.2024 г., за времето от 14:30 до 16:30 часа, контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган.

От снимков материал се установява, че на процесната дата – 17.09.2024 г., в 15:42:20 ч., в района на гр. София, по бул. „Ломско шосе“ срещу номер № 271, с координати N42.782272 и E23.243753, е засечена скорост на движение от 114 км/ч., като са записани датата, часът, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя.

Процесният автомобил се е движел със скорост от 110 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., за населено място.

От приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване и протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. се установява, че автоматизирано техническо средство CORDON М2 с № MD 1193, вписано под номер В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към датата на нарушението – 17.09.2024 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.

От два броя декларации, подадени на основание чл. 188 ЗДвП от Л.Л.В., управител на търговското дружество, собственик на процесния автомобил, и от жалбоподателя И. Б. К., се установява, че на посочените в обжалваното НП време, място и обстановка, процесното ППС е било управлявано именно от жалбоподателя И.

Б. К..

За описаното деяние, на 20.12.2024 г. бил издаден акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл. № 021151/20.12.2024 г., от М. П. П., „младши автоконтрольор“ в ОПП на СДВР, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Същият бил съставен в присъствието на И. А. И. и И. П. Б. – свидетели по съставяне на акта и нарушителя И. Б. К.. АУАН бил подписан от свидетелите. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя н а 20.12.2024 г., който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на издадения АУАН, при сходни фактически и правни изводи, на 07.02.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-4332033517/07.02.2025 г. от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, били наложени административни наказания „глоба“, в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Видно от справка – картон на НП от АИС АНД, препис от НП бил изпратен за връчване на И. К. на 12.02.2025 г. На същата дата – 12.02.2025 г. била подадена жалба срещу него.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. П. П.. Свидетелят потвърждава, че е съставил АУАН, като обяснява въз основа на какви доказателства е направил извод за извършеното нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН въз основа на снимков материал и 2 декларация попълнена от водача. Съдът намира показанията на свидетеля за непротИ.речиви и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Съдът кредитира останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля М. П. П., писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка – картон на НП, декларация по чл. 188 ЗДвП от И. Б. К., декларация по чл. 188 ЗДвП, подадена от Л.Л.В., преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за измерване, ежедневна форма на отчет, призовка за съставяне на АУАН, справка картон на водач, заповед № 513з9561/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., както и веществените доказателства – снимков материал.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 20.12.2024 г., по-малко от три месеца след като е установен нарушителят чрез попълнена от последния декларация. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от М. П. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОППСДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Д.Д.Д., която работи на длъжност „Началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно както от фактическа страна и по-конкретно време, място, начин на извършване на деянието, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието и е приложил съответните санкционни разпоредби.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото 3 връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН , доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, присъствали при съставяне на акта.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. при движение в населено място.

Според ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС редът за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се наказват с административни наказания „глоба“, а на конкретния нарушител са наложени две административни наказания - „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доказателства, които да опровергават съдържащите се в АУАН фактически констатации не са представени.

От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата скорост на движение при управление на МПС по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със скорост от 114 км. /ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.

От приложените по делото решение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и протокол № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024 г., се установява, че автоматизирано техническо средство CORDON М2 с № MD 1193, под номер В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към датата на нарушението – 17.09.2024 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка. Резултатите от проверката имат валидност една година, от което следва, че нарушението е установено и заснето с АТСС, отговаряща на законовите изисквания, установени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Измерената скорост на движение на автомобила е 114 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 % км/ч, поради което правилно в НП е отразена скорост от 110 км/ч. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс, като скоростта е намалена на 110 км/ч.