Решение № 260445 от 08.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260445 гр. Пловдив, 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадест и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6178/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004353/01.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М.Ж.С., с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. В жалбата си излага мотиви свързани с нарушаване на процесуалния закон в частност на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, предвид липсата на посочване на конкретни причини за настъпване на ПТП, разминаване в часа, посочен в протокола за ПТП, на осъществяването му с този в постановлението, и липсата на съществени материални щети от удара.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението - доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 10.05.2020 г. около 20:10 ч. в гр.

Пловдив жалбоподателят М.Ж.С. управлявала лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ****, собственост на К.И. *** тя предприела маневра завой надясно, но при извършването на завоя избрала скорост, която не й позволила безпрепятственото маневриране. Изгубила контрол над колата и се ударила в стълб за улично осветление като допуснала ПТП с материални щети. Неустановен по делото свидетел подал сигнал за настъпилите събития. Затова на местопроизшествието пристигнал екип на с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив, в състава на който бил свидетелят Л.И.Д.. Той възприел лично фактите на място. Съобразно сведенията на свидетеля подал сигнала до тел.112 и следите върху катастрофиралия автомобил Д. изготвил протокол за ПТП и скица на местопроизшествието. Предвид всичко това той преценил, че причина за настъпилото ПТП било движението на л.а. „Пежо 306“ с рег. № **** със скорост, несъобразена с характера на пътя, а именно наличие на завой - десен в случая.

Въз основа на установеното бил съставен на място на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 654877 от 10.05.2020 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя, като й бил връчен за запознаване. Последната не е отразила да има възражения.

Жалбоподателката била тествана и за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0179, което отчело резултат 2.93 ‰ - съдържание на алкохол в издишания от нея въздух. На последната бил издаден и талон за медицинско изследване № 0055334 за явяване в УМБАЛ Пловдив, но тя не дала кръвна проба. Тъй като вследствие резултатът от техническото средство били констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК наказващият орган прекртил административнонаказателното производство за това констатирано нарушение, свързано с управление над допустимата норма алкохол в кръвта/издишания въздух на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като за последното било образувано досъдебно производство № 308/2020 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР гр. Пловдив.

За извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. за констатираното нарушение.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Л.И.Д. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1734747 от 10.05.2020 г. ведно със скица, талон за медицинско изследване, протокол от проверка на анализатор, лист за преглед на пациент, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Л.И.Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът и протоколът за ПТП са изцяло изписани от него и в подробности разказва, че на процесната дата са били изпратени с негов колега от оперативната дежурна част по сигнал за настъпило ПТП на „Коматевския възел“ в гр. Пловдив. На място установили зад волана и като водач на МПС жалбоподателката М.Ж.С., която поради несъобразена скорост при десен завой се била ударила в стълб на уличното осветление. Последната била в неадекватно състояние, а на контролните органи им отнело доста време само да успеят да е свалят от автомобила. Поради тези обстоятелства жалбоподателката била изпробвана за алкохол, като техническото средство отчело повече от допутсимите граници.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация. Отделно от това не се твърдят и затова и не се доказаха различни факти от посочените в акта.

По отношение на наведените в жалбата аргументи за това, че е допуснато нарушение с начина на посочване на времето, когато е консатирано нарушението в протокола за ПТП – около 20:10 часа , а като час на регистриране на ПТП е посочен 21:00 часа, съдът счита, че такова посочване не разколебава изводите за установеност на фактическата обстановка или пък за съменение за момента на извършване на нарушението. От една страна часът „20:10“ е информация за времето, когато е било извършено нарушението, а часът „21:00“ е за служебно ползване от „Пътна полция“ при отразване в АИС ПТП на събитието и започва с час на регистриране на ПТП. То няма отношение с часа на инцидента, което в случая е по-важното. Още повече че словесното описание на нарушението в АУАН отговаря на изискванията на закона и жалбоподателката е била в състояние да разбере защо е била наказана.

Няма отношение към административнонаказателното производство провеждането на твърдяно от страна на жалбоподателката наказателно производство. Двете имат коренно различни предмети – т.е. изпълнителни деяния, които не се покриват в нито един аспект. Наказателното производсто има за предмет управлението на ППС под въздействитео на алкохол над максимално допустимите граници, докато настоящото произдовство касае управлението на ППС и съобразяването на скоростта на движение с конкретната обстановка на пътя. Оттам и наказуемо е именно това несъобразяване на скорост и обстановка, не и употребата на алкохол. Затова не може да се говори за нарушаване на принципа „не два пъти за едно и също нещо“ (ne bis in idem). Отделно от това законът при провеждане на конкретното административнонаказателно производство преследва съвсем различни цели от тези по наказателното, което е още един аргумент за липсата на основание са отмяна на постановление и по това възражение.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел и на нарушителката, като й е връчен за запознаване и й е предоставена възможност да направи възраженията си по него.

Постановлението е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, за което е представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителката и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността й – за неспазване на правилата за движение на съобразнена с пътната обстановка и всички релвантни за движението скорост.

Не могат да бъдат възприети възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изтъкнати в жалбата. Преди всичко конкретно и безпосрно е посочен часът, възприет от актосъставителя, за извършване на нарушението. В акта липсва друг такъв факт, което да предизвика объркване или неяснота за момента на извършване на нарушението. Твърдяното разминаване с часа, посочен в протокола за настъпване на ПТП, не може да бъде разглеждано на плоскостта на процесуалните нарушения, а единствено от правна страна или при анализа на доказателствата.

Както в АУАН, така и в НП е конкретно посочено, че водачката е изгубила контрол поради несъобразена скорост и се е блъснала в стълб за улично осветление на бул.

„Христо Ботев“ – север, № 9. Това са и фактите, които актосъставителят е приел за съставомерни и съдът възприе за установено. Въз основа на тях се прие, че нарушената норма е тази на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Последната норма съдържа примерно, но не изчерпателно изброяване на факторите, с които всеки един водач следва да се съобразява при движението си с ППС. Същевременно ал. 2 се намира в отношение на специална към обща с правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото последната обхваща всеки един момент и начин на контрол върху ППС, а за приложението на ал. 2 е необходим и допълнителен признак – избраната скорост на движение. В този смисъл и двете алинеи на чл. 20 от ЗДвП съдържат в себе си правило за поведение, с което следва да се съобразяват водачите и което е свързано с упражняването на контрол върху управлявания автомобил. Като за разлика от ал. 1, то ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП изисква упражняването на контрол да е свързано и със съобразена със всички възможни фактори скорост на движение.

В този смисъл актосъставителят е посочил всички установени от него обстоятелства, които се обхващат от посочената от него правна квалификация и затова не е допуснато нарушение на процесуалните правила по описанието на обстоятелствата около нарушението, а оттам и възраженията, свързани с това, са неоснователни. Преди всичко друго освен скоростта, наличието на десен завой и съществуването на стълб не е въведено в АУАН и възприето по-късно в НП. В този смисъл не следва да се установяват обстоятелства по състоянието на пътя и интензивността на движение.

АУАН и НП съдържат и посочване за нстъпването на ПТП и материални щети, което е достатъчно, за да се приеме, че актовете от преписката съдържат минимално необходимото съдържание. Щетите могат да имат множество и различни проявления, а в много случаи и могат да бъдат установени на по-късен етап. Затова достатъчно е актосъставителят, а после и наказващият орган да посочат само, че от ПТП има материални щети, както е направено в конкретния случай. Същевременно това не е съществено на авторството и обективните признаци на изпълнителното деяние на наршението, поради което и не се явява основание за отмяна на обжалваното постановление.