Протокол № 101 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 101 гр. Варна, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500461 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:03 часа се явиха:

Въззивниците Х. И. Р. и Ц. И. Р. , редовно призовани, не се явяват, се явява общият им процесуален представител адвокат Д. С. от САК, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

Въззиваемият Р. М. М. , редовно призован, се явява лично, заедно с адвокат Е. М., редовно упълномощена съобразно отразяването в протокола от предходно съдебно заседание.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение от разпоредително заседание № 637/01.12.2023 г.:

Производството по в.гр.д. 461/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Х. И. Р. и Ц. И. Р. В., подадена чрез адв. Д. Ц. С., против решение № 260007/07.07.2023 г., 1 постановено по гр.д. № 257/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявените от тях срещу Р. М. М. искове по чл.43, ал.1, б. “а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №2,т.1,рег.№ 46739, д.№*/2010 г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, съставено на 05.07.2010 г., с което наследодателката на ищците Й. Х. Р. (Р.), б. ж. на гр. Добрич, е завещала на ответника Р. М. М. своето имущество 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д.,бул.“* *“ №* /по нотариален акт бул.“* *“ №*/, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Добрич с площ 308 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24 кв.м; апартамент №8 с адрес гр. Д., пл. „*“ №*,вх.*,ет.*- самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с площ от 5,84 кв.м, както и 0,73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта; както и цялото притежавано от нея по време на смъртта й недвижимо и движимо имущество/, поради това, че към момента на изповядване на едностранния акт същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея и с решението Х. И. Р. и Ц. И. Р. В. са осъдени да заплатят на Р. М. М. сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 8 233,32 лв.

Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му, за уважаване на исковете с унищожаване на завещанието и за присъждане на сторените по делото разноски. Навели са оплаквания, че неправилно окръжният съд основал решението си на повторната СППЕ, която била назначена в противоречие с правилата на чл.201 от ГПК, представлявала непълно заключение - не съдържала отговор на всички въпроси, относими към предмета на спора и била необоснована, като в същото време съдът не възприел пълното и обективно заключение на вещите лица по първоначалната експертиза, приемайки го за необосновано. Даденото от вещите лица заключение по повторната експертиза било в противоречие с медицинската документация, като голяма част от представената такава изобщо не била коментирана от вещите лица и заключението им било аргументирано с данните от оспорената консултация на психиатър Н. от 05.07.2010 г., която била с недостоверна дата и противоречала на друго мнение на същия експерт, а заключението недопустимо се базирало на показания на свидетели и обяснения на ищците в други производства. Заключението на вещите лица по повторната експертиза в частта за началната дата на деменцията на Й. Р. като 2013 - 2014 г. противоречало на установеното с влязло в сила решение по гр.д. № 147/2017 г. на ОС-Добрич, че през 2014 г. жената е страдала от заболяване и не е можела да ръководи постъпките си, както и противоречало на заключението на други шест експерти, преглеждали завещателката. Съставът на вещите 2 лица по повторното заключение бил определен от съда по начин, който пораждал съмнения в безпристрастността им, тъй като след отвода на 15 вещи лица, без да бъде изчерпана възможността от списъка на вещите лица към ОС-Варна се насочил към списък с вещи лица в Силистра и Русе, като едно от вещите лица било заменено с друго без писмена молба по делото.

Окръжният съд назначил повторното заключение без да е изразил становище какви недостатъци на първоначалното е констатирал, поради което повторното заключение било допуснато в нарушение на процесуалните правила и съдът не следвало да се позове на него в решението. Предвид противоречията между двете експертизи и оспорването на повторната, са заявили искане за назначаване на повторно заключение в разширен и различен състав от изслушаните по делото две такива, което съдът не допуснал и така не изяснил коя от констатациите на експертите е вярна и нарушил правото на защита и принципа за равенство на страните. Позовано на това като процесуално нарушение и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК са поискали назначаване на вещи лица- психиатри, които „ след като се запознаят с приложените към исковата молба медицинска документация и СППЕ в частта, в която се съдържат данни за здравословното състояние на Й. Р.а и съществуващата такава в електронното здравно досие на Й. Р. да отговорят на следните въпроси: 1. Какво е било здравословното и психическото състояние на Й. Р. към 05.07,2010 г., какви заболявания е имала към тази дата. има ли други заболявания установени по-късно. Заболяванията й причинили ли са психични нарушения, влияели ли са на възможността й да взима решения и съответно можела ли е същата да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си към момента на сключване на Нотариално завещание № 2, том 1. Peг.№ 4739. дело N * от 2010 г. Може ли да се определи и ако отговорът е да, какъв е давностния период на заболяването и как е протекло то?“. Сочили са още, че съдът: не обосновал и изводите си по оспорванията на психолого - психиатричните консултации от 23.04.2010 г. и 05.07.2010 г., не обсъдил (приел ги за заинтересовани) свидетелските показания на св. Б., а като достоверни напълно кредитирал тези на св. Н. без да изрази становище по направените срещу тях възражения; превратно възприел данните в медицинската документация от ортопедичното отделение; не взел предвид и влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожение на договора за дарение на единия от процесните имоти; не отчел напредналата възраст на завещателката към момента на завещанието; направил погрешни изводи при обсъждането на саморъчното завещание от 02.07.2010 г., и вследствие на всичко това достигнал до погрешни фактически и от там и погрешни правни такива за неоснователност на предявения иск.

Въззиваемият Р. М. М., чрез адв. С. И., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения по всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските. По съображения за липсата на предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК се е противопоставил на искането за допускане на нова повторна СППЕ.

3

Въззивната жалба и отговора са в срок и са редовни и допустими.

С цитираното определение СЪДЪТ се е произнесъл по доказателственото искане на въззивниците за назначаване на повторна съдебнопсихолого-психиатрична експертиза в разширен състав от вещи лица - психиатри с посочени задачи, при изложени съображения за това. нея.

АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора, подаден по Моля да преразгледате определението, с което не е допусната повторна експертиза като искам да Ви обърна внимание на това, че както и Вие във Вашето определение сте приели, първата експертиза е била оспорена и е допусната повторна експертиза, тъй като съдът е счел, че първата експертиза е необоснована поради използването на материали и разпити на свидетели, които не са разпитвани в производството. Проблемът е, че във втората експертиза, която е допусната по делото, е налице ползването на същите материали, което означава, че ако възприемате, че първата експертиза е необоснована, то следва да възприемете, че и втората експертиза е необоснована. Въпросът относно психическото състояние на Й. Р. е съществен за решаването на казуса и той би могъл да бъде разрешен единствено и само чрез приемането на експертиза, която да се приема от съда, че е обоснована, тъй като са необходими медицински знания, както на съда, така и на страните, за ориентиране в казуса. Поради тази причина смятам, че е необходимо да се допусне повторна експертиза, за да бъдат изчистени тези нарушения.

АДВ. М.: Поддържам подадения отговор.

Смятам, че искането следва да бъде оставено без уважение от Ваша страна при аргументи, които са изложени в определението, а именно: не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Съдът се е произнесъл и няма причина за повторно преразглеждане на произнасянето.

СЪДЪТ намира, че подновеното искане на въззивниците се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК, а от друга страна, заключенията и на двете експертизи ще бъдат предмет на обсъждане заедно с останалия доказателствен материал за извършване на преценка на същите.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на повторна съдебнопсихолого-психиатрична експертиза в разширен състав с посочени 4 задачи във въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

АДВ. С.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.

АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.

А Д В . С.: Нямам възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

АДВ. М.: Нямам възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от всяка от насрещните страни, ведно с доказателства за тяхното извършване.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите иска на доверителите ми. Представям писмени бележки, с които се надявам да се съобразите. Направила съм искане и съм представила списък за разноски.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител, Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите атакувания първоинстанционен съдебен акт. По отношение аргументите за неоснователност на въззивната жалба, същите са изложени в отговора, нямам потребност да ги преповтарям. Единствено ще отбележа относно правилността и обосноваността на първоинстанционния съдебен акт, касателно единствения съществен въпрос по делото - разбирала ли е Й. Р. свойството и значението на извършения от нея завещателен акт към 05.07.2010г., смятам, че първоинстанционният съд задълбочено, всестранно, хронологично дори, е обследвал и изложил аргументи, касателно всички 5 доказателства, които възприема и кредитира, в т.ч. свидетелските показания на М. Я. и Ел. М., както и аргументите на заключението на повторната експертиза. Същевременно, обаче са обсъдени и всички доказателства, които смятат, че противоречат на вътрешното им убеждение, предвид което смятам, че решението е обосновано. По отношение на правилността, доколкото не е налице пропуск при издирване на материалното право, това са ми аргументите, че не следва да търпи санкция на отмяна, поради което моля да го потвърдите. Моля за разноските.