Решение № 290 от 03.09.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. гр. Лом, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20261620100422 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „**********“ ЕАД (предишно наименование „**********“ ЕАД) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, срещу Б. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: с. **********, обл. Монтана, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 415, ал.1, т.2 вр. ал. 3 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.

9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД – за установяване дължимост на суми, произтичащи от договор за паричен заем, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1439/2025г. по описа на РС Лом, а именно: 133.57 € (сто тридесет и три евро и петдесет и седем цента), равняващи се на 261.24 лв. (двеста шестдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) - главница, 11.54 € (единадесет евро и петдесет и четири цента), равняващи се на 22.58 лв. (двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки) договорна лихва за периода от дата на сключване на договора за кредит 15.11.2022г., до датата на последната вноска по погасителен план 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 15.11.2022г. между „**********“ ООД (кредитор), от една страна, и Б. Н. И. (в качеството му на кредитополучател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № ********** с чиста стойност от 153.39 € (сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента), равняващи се на 300 лв. (триста лева). Договорът бил с уговорен брой вноски седем, всяка от които в размер на 41.41 евро, равняващи се на 81 лв.

(осемдесет и един лева), като последната падежна дата била 14.06.2023г.

1

Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период, била в размер на 174.49 евро или 341.27 лв. Длъжникът е заплатил вноски в общ размер на 55.50 €, равняващи се на 108.55лв. Твърди се от ищеца, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „**********“ ООД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор от 15.11.2022г.

На 12.01.2024г. между „**********“ ООД, в качеството на цедент и "**********" ЕАД в качеството му на цесионер бил сключен Договор за цесия, по силата на който „**********“ ООД /като цедент/ е цедирал вземането си по процесния Договор за кредит на "**********" ЕАД (настоящо наименование „**********“ ЕАД) /като цесионер/. В предмета на сключения Договор за цесия било включено и вземането по Договор за кредит № **********. Твърди се, че с пълномощно предишният кредитор /цедентът/ „**********“ ООД е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на „**********“ ООД, които са цедирани съгласно сключения Договор за цесия. Твърди се, че предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД цедентът „**********“ ООД чрез пълномощника си – ищеца по делото, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Б. Н. И. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.

Същото се е върнало с отбелязване „получателят отсъства“, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Копие от известието за доставяне е приложено и към настоящата молба, като ищецът моли в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

Ищецът се е позовал на съдебна практика, вкл. досежно уведомяването за извършената цесия. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба процесното задължение не е погасено.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника лично на 04.05.2026г. ведно с разпореждане № 1091/08.04.2026г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 699/10.06.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

2

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Постъпило е становище преди съдебно заседание. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, не са посочени и причини за неявяването му.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в предявения размер.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели 3 отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 178,95 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 38,35евро, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 102,26 евро, определено при условията на Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на редовните съдебни заседания (едно, в което представител не се е явил), обема на събраните доказателства, вкл. изготвянето на искова молба и депозиране на писмено становище преди съдебно заседание, както и разноски в заповедното за дължима и платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а именно – за ДТ - 12,78 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, определено съгласно горепосочените критерии в размер на 25,56 евро.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по исковете с правна квалификация по чл. 415, ал.1, т.2 вр. ал. 3 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Б. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: с. **********, обл.

Монтана, дължи на ищеца „**********“ ЕАД (предишно наименование „**********“ ЕАД) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 1439/2025г. по описа на РС Лом, а именно: 133.57 € (сто тридесет и три евро и петдесет и седем цента), равняващи се на 261.24 лв.

(двеста шестдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) - главница, 11.54 € (единадесет евро и петдесет и четири цента), равняващи се на 22.58 лв.

(двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки) - договорна лихва за периода от дата на сключване на договора за кредит - 15.11.2022г., до датата на последната вноска по погасителен план - 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: с. **********, обл.

Монтана, ДА ЗАПЛАТИ НА „**********“ ЕАД (предишно наименование „**********“ ЕАД) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, направените в исковото и в заповедното производство разноски в 4 общ размер на 178,95 евро (сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет цента).

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Да се отдели ч.гр.д. 1439/2025г. по описа на РС Лом.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5