Решение № 113 от 12.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. П., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720102429 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. А. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се иска прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от **** г., сключен между страните. Ищецът твърди, че договорът нарушава императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, доколкото в него липсват изискуемите по чл. 10 и чл. 11 ЗПК реквизити, включително ясно разкриване на общия размер на разходите и методиката за формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Посочва, че посоченият в договора ГПР – 49,66% – е изчислен в противоречие с закона, тъй като не включва възнаграждението от 2650 лв. по сключения в същата дата договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c., който представлява пряк и задължителен разход, без който кредитът не би бил отпуснат. Ищецът поддържа, че клаузите относно обезпечението фактически лишават потребителя от реален избор на поръчител, като го ограничават до предварително посочено от кредитора юридическо лице, притежавано от същата икономическа група, което води до заобикаляне на разпоредбите на чл. 16 и чл. 19 ЗПК. Твърди се още, че липсата на информация относно компонентите на ГПР и разходите по гаранцията представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП. Поради тези нарушения ищецът счита договора за изначално нищожен по чл. 22 ЗПК, а при такава недействителност заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Посочва, че разходите за гаранцията неправомерно не са включени в ГПР и че потребителят е бил поставен в заблуждение относно възможността да избере друг вид обезпечение, поради което се нарушават разпоредбите на чл. 10, чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 68е ЗЗП. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае за недействителен на основание чл. 124, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК Договор потребителски кредит № *** от **** г., сключен между ищеца А. А.

М. и „Фератум България“ ЕООД. Претендира разноски.

1

Ответникът „Фератум България“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът неправилно счита клаузата на чл. 5 от договора за кредит за нищожна, като излага, че потребителят не е бил задължен да сключи договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c., а е разполагал с правото сам да избере поръчител или обезпечение. Посочва, че изборът на Multitude Bank е направен доброволно от ищеца чрез електронната платформа и че банката е самостоятелно юридическо лице, лицензирано в М., различно от ответника, поради което атакуването на договора за гаранция следва да се счита насочено срещу ненадлежна страна и да остане извън предмета на спора. Ответникът поддържа, че не е налице заблуждаваща практика, тъй като потребителят е получил пълна информация по електронен път за дължимите такси и последиците от избора на гаранция, включително преддоговорната информация и договора за гаранция. Позовава се, че ищецът е разполагал с право на отказ в 14-дневен срок, но не го е упражнил. Навежда се, че таксата за гаранция не е разход по кредита, а възмездна услуга от трето лице, поради което законосъобразно не е включена в ГПР. Ответникът счита исковете за нищожност и нейните последици като недопустими и неоснователни, тъй като ищецът не доказва факти, обуславящи нарушение на чл. 10, чл. 11 или чл. 19 ЗПК, нито ограничаване на правото му на избор на обезпечение. По тези съображения моли съдът да отхвърли иска и да присъди разноски в полза на „Фератум България“ ЕООД.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от „Фератум България“ ЕООД срещу А. А. М. насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 606,40 лв. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******* г. за сумата от 2500 лв., като кредитът е следвало да бъде погасяван за период от 12 месеца.

Посочва, че към момента на подаване на насрещния иск потребителят е изплатил 1 893,60 лв. и остава непогасена част от главницата в размер на 606,40 лв. „Фератум България“ ЕООД поддържа, че поради сериозно неизпълнение от страна на кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите условия, всички суми по кредита са обявени за предсрочно изискуеми. Претендира и законна лихва за забава върху непогасената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответникът А. А. М. да заплати сумата от 606,40 лв. – непогасена част от главницата по кредита, ведно със законната лихва, както и разноските на „Фератум България“ ЕООД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск А. А. М. заявява, че признава насрещния иск за сумата 606,40 лв., представляваща неплатена част от главницата по договора за кредит. Твърди, че макар да признава дълга, разноските следва да се възложат върху „Фератум България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът по насрещния иск е дал повод за завеждането му. Посочва, че при нищожен договор по чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита и не се дължи лихва или други разходи, поради което предсрочна изискуемост не може да настъпи. Позовава се и на Определение № 50466/30.11.2022 г. на ВКС, според което самото наличие на нищожна клауза в потребителски договор е достатъчно основание за ищеца да търси защита по съдебен ред, което води до извода, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл.

12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК и предявен насрещен иск с пр.осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК.

2

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит № *** / **** г., по силата на който „Фератум България“ ЕООД е предоставил на А. А. М. заем в размер на 2500 лева, ищецът е усвоил кредита съгласно договора, ищецът е извършил плащания по кредита, като към датата на предявяване на насрещния иск е погасил 1 893,60 лева. Остатъкът от главницата по кредита е 606,40 лв., която сума се претендира с насрещния иск и дължимостта й се признава изрично от А. М.. Между ищеца М . и Multitude Bank p.l.c. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) на същата дата като договора за кредит.

Приложеният по делото договор за кредит с № ***/**** г., е потребителски (чл.

9 ЗПК) – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Затова и договорът се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Според съдържанието на договора – на ищеца е предоставен заем в размер на 2500 лв., при следните условия: срок за погасяване – 18 месеца, обща сума, която следва да бъде върната от заемателя към кредитора: 3375,00 лева, лихва в размер на 875,00 лева, лихвен процент: 23,33%, годишен процент на разходите: 49,66%. Съгласно т. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P. L. C. - променено наименование на Ferratum Bank, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ срещу уговорено в този договор възнаграждение. Възнаграждението по конкретното правоотношение, посочено в твърденията на ищеца и в доклада по делото, е 2650 лв.

Eлектронната система на ответника "Фератум България" ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството "Фератум Банк") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар.

"платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар. "гарант" "Фератум Банк" /Multitude Bank/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "Фератум България" ЕООД.

От извършена служебна справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на М. се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "Фератум България" ЕООД е лицето Мултитют СЕ, като същото лице е и един от собствениците на MULTITUDE BANK P. L. C. / променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като 3 една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга (какъвто е процесният случай), попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите". Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по Договора, което очевидно не е сторено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както не посочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Това не е сторено, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С включването й размерът на ГПР, изчислен от съда при контролно изчисление въз основа на договорните параметри (договорна лихва 875,00 лв. плюс такса "гаранция" 2650,00 лв.), възлиза на около 269,33% - многократно надвишава законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо и на основание чл. 22, ал. 2 от ЗПК Договорът е недействителен.

На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния случай 2500 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.