Решение № 585 от 22.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500438 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 47/08.01.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20252120106404. С това решение, съдът осъжда „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК:

206055297 със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ж.к. „Черно море I“ № 92, представлявано от К.В.Г. да заплати на „Белина Еко“ ООД, ЕИК: 102681185 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Попаянов“ № 56, представлявано от Н.А.Я. сума в размер на 4 086,99 евро, представляваща неплатена цена за извършени услуги: пране на оборотно бельо по договор от 16.05.2025г. и стойността на невърнато спално бельо по договор за заем за послужване от 16.05.2025г., за която е издадена фактура № 1000078199/31.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.09.2025г. до окончателното й изплащане. С решението, съдът осъжда „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД да заплати на „Белина Еко“ ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 891,94 евро.

Подадена е въззивна жалба от „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД против решение № 47/08.01.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120106404. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано в частта, в която е осъден да заплати сумата от 4050,04 евро с ДДС, представляваща стойността на предоставени услуги по договор – пране 1 на бельо, за което е издадена фактура № 1000078199/31.05.2025г.

Дружеството – жалбоподател твърди, че при постановяване на решението съдът е игнорирал факта, че договорните отношения между двете дружества са били прекратени към 26.05.2025г., към която дата то е упражнило правото си на рекламация. Този факт е съществен за спора, тъй като издадената от ищеца фактура е извън периода на договорните отношения.

Според жалбоподателя, ищецът не е доказал, че е предоставил спалното бельо в годен за ползване вид, нито е доказал, че е извършил твърдяната от него услуга по възлагане на „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД.

Дружеството – жалбоподател оспорва твърдението в исковата молба, че спалното бельо, върнато в периода от 25.05.2025г. до 31.05.2025г., е изцяло разопаковано, че голяма част от него е била използвана и, че това е наложило цялостното му изпиране, последваща дезинфекция и ново опаковане. Според жалбоподателя, в конкретния случай не е налице нито договор за поръчка, нито предаване и приемане на каквато и да е работа. В допълнение към това, жалбоподателят заявява, че основанието за плащане е реалното извършване и доставяне на услугата, а не издадената фактура.

Дружеството – жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

„Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от адвокат Чокелиев, който пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна „Белина еко“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от адвокат Кръстева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Адвокат Кръстева прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Белина Еко“ ООД против „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД с правно основание чл.79, ал.1, предл.I от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за извършване на услуги по пране на хотелско бельо за стопанисвания от него хотел „Сън палас“ в к.к. „Слънчев бряг“ и договор за заем за послужване на спално бельо и хавлии от 16.05.2025г. Дружеството – ищец заявява, че е издало на ответника фактура № 1000077847/26.05.2025г. на стойност 3 033,59 лева за предоставените от него услуги в периода от 19.05.2025г. до 26.05.2025г., която е платена изцяло. В изпълнение на втория договор, на 19.05.2025г. и на 20.05.2025г. ищецът е предоставил за ползване на ответното дружество опаковано оборотно спално бельо – чаршафи, пликове, калъфки и хавлии, общо 9 200 броя, които трябвало да бъдат върнати при прекратяване 2 на договора. Ищецът твърди, че в края на месец май ответното дружество го уведомило за прекратяване на договора, в резултат на което на 26.05.2025г., на 27.05.2025г. и на 31.05.2025г. върнало на части предоставеното му бельо. При последваща проверка, ищецът констатирал, че липсват 6 броя единични чаршафи на стойност 71,28 лева с ДДС. Освен това, върнатото от ответника бельо било разопаковано, а голяма част от него била използвана, което наложило цялостното му изпиране и дезинфекция отново, за да бъде предадено на друг клиент. За установената липса и за повторното изпиране на част от бельото /което било върнато на 26 май, 27 май и на 31 май/, ищецът издал на ответното дружество фактура № 1000078199/31.05.2025г. на обща стойност 7 993,46 лева с ДДС, заплащането на която претендира да му бъде заплатена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /16.09.2025г./ до окончателното изпащане на сумата.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Дружеството – ответник не оспорва стойността и броя на липсващото бельо, но твърди, че договорът за заем за послужване не е породил правно действие. Ответникът оспорва изцяло претенцията за заплащане на стойността на услугата за пране на оборотното бельо. „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД твърди, че между него и дружеството – ищец не са възникнали договорни отношения, тъй като договорите, посочени в исковата молба са подписани от служител на дружеството, който не е бил снабден с представителна власт, поради което са нищожни на основание чл.26, ал.2, предл. II от ЗЗД. Ответникът подчертава, че е налице само устна уговорка между управителите на двете дружества.

Ответното дружество признава, че на 19.05.2025г. и на 20.05.2025г. е получило от ищеца общо 9 200 броя артикули /чаршафи, калъфки, хавлии и пликове/, за които са съставени приемо - предавателни протоколи. Ответникът твърди, че е върнал предоставеното му бельо, тъй като е констатирал петна и скъсвания по него, както и бельо с грешни размери. В разопакованите 50 броя пакети е имало и бельо, което отговаря на качеството, уговорено между страните, което е използвано и заплатено на ищеца. След като е установил, че част от предоставеното бельо, е негодно за използване, служител на дружеството – ответник е направил уста рекламация пред управителя на дружеството – ищец. Така, в периода между 21.05.2025г. и 25.05.2025г. служителите на ответника са предали на служителите на ищеца поетапно информация за констатираните недостатъци и дефекти по отделните артикули.

На 26.05.2025г., Д.Н. – служител на ищеца се явила в хотел „Сън палас“ и заявила нееднократно, че работодателят й прекратява договорните отношения с ответника. В резултат на това, ответникът върнал на ищеца 1010 пакета оборотно спално бельо, което не е разопаковано и използвано и процесните, предварително отворени 50 пакета спално бельо. Ответникът твърди, че не е възлагал на ищеца повторно изпиране на бельото, поради което оспорва необходимостта от извършване на тази услуга и претенцията за заплащането й.

В хода на първоинстанционното производство са представени 3 договорите от 16.05.2025г., сключени между страните, приемо предавателните протоколи от дати: 19.05.2025г., 20.05.2025г., 26.05.2025г., 27.05.2025г.,

31.05.2025г.,

11.09.2024г.,

18.09.2024г., фактура

№

1000074187/25.09.2024г. на стойност 13 272,48 лева, фактура № 1000077847/26.05.2025г. на стойност 3 033,59 лева, фактура № 1000078199/31.05.2025г. на стойност 7 993,46 лева.

По делото са събрани показанията на свидетелите Д.М.М. – служител в дружеството – ищец, Т.К.Т. – служител на дружеството – ответник и И.И.Н. – служител на дружеството – ответник.

Свидетелят Д.М.М. твърди, че между двете дружества съществуват дългогодишни отношения. През месец март 2025г. счетоводителката на дружеството – ищец поискала плащане от ответното дружество, представила му подписан договор за следващия сезон и се уговорили за броя на оборотното бельо – около 9 000 броя. На 20 май К.Г. изпратил на управителя на ищеца около 20 снимки на скъсано бельо, надраскан с маркер плик, чаршафи и калъфки с надпис „Утре Д. да дойде да си вземе бельото“. На 21 май е извършен преглед на бельото в хотел „Сън палас“ и е установено, че негодното бельо не надхвърля повече от 20 броя. На следващия ден, представител на дружеството – ответник отново позвънил и казал, че размерът на бельото не съответства на договорения. След продължителна размяна на мнения и въпроси, на 26 май представител на дружеството – ищец взема 40 – 50 пакета неразопаковано бельо, а на 27-ми и 31-ви – останалата част от бельото, което е разопаковано. Свидетелят твърди, че за бельото, което не е разопаковано, не е издадена фактура за плащане.

Свидетелят Т.К.Т. твърди, че голяма част от бельото, доставено на 19 – 20 май било мръсно, скъсано, надраскано. Той заявява, че са разопаковали около 50 пакета, които след това са върнали на доставчика. Едновременно с това, ответникът е върнал на ищеца около 1 000 бройки доставено и неразопаковано бельо. Той допълва, че не е разопаковал цялото доставено бельо, а го предоставил по офисите на камериерките. Той започнал да отваря пакетите с бельо в присъствието на представител на дружеството – ищец и от 10 пакета, 8 са били за връщане. Поради това, свидетелят е преценил, че няма смисъл да отварят другите. Т. заявява, че е върнал в разопакован вид само използваното бельо, което предоставил за пране. За връщането на бельото, представителите на страните са подписали протоколи.

Свидетелката Н., която работи като старша камериерка в ответното дружество от месец февруари 2025г., твърди, че е разнасяла бельото по офисите на камериерките, разпределяла го и приемала мръсното бельо. Тя заявява, че когато са започнали да застилат бельото, повечето от него било с петна, имало и скъсано бельо. Свидетелката заявява, че са приети около 1 000 броя бельо, но не всички пакети са отворени. Тя подчертава, че са разопаковали само 10 броя бельо, което било предназначено за 10 стаи.

Останалата част от бельото е останала по офисите.

С решение рег.№ 47/08.01.2026г., Районен съд – Бургас осъжда „Биато пропърти мениджмънт“ ЕООД да заплати на „Белина Еко“ ООД сумата от 4

4 086,99 евро, представляваща неплатена цена на извършената услуга пране на оборотно бельо по договор от 16.05.2025г. и стойността на невърнато спално бельо по договор за заем за послужване от 16.05.2025г., за които задължения е издадена фактура № 1000078199/31.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.05.2025г. до окончателното й изплащане. За да постанови това решение, съдът приема, че отношенията между страните са уредени от договор за изработка и основното задължение на възложителя по този договор е да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. Съдът приема за безспорно установено, че върнатото от ответника спално бельо и хавлии е било изпрано и на това основание се дължи плащане на уговореното с договора за изработка възнаграждение за пране в размер на 1,66 лева / кг.

Съдът приема, че след като бельото е върнато на изпълнителя с приемо предавателни протоколи, то е следвало да се изпере по силата на чл.1 от договора за изработка. Дали е реално използвано – застлано в стаи в хотела, дали е било чисто и подредено в камериерските офиси /извадено от пакетите или не/, са обстоятелства, които според съда са ирелевантни за спора. Съдът посочва, че с договора за заем за послужване и договорът за изработка, съобразно извършеното тълкуване на уговорките, инкорпорирани в тях, поотделно и в съвкупност, страните са уговорили ищцовото дружество да предостави в заем за послужване безвъзмездно спално бельо и хавлии на ответника за ползване в стопанисвания в него хотел в количество и състояние съгласно приемо - предавателния протокол /в случая два броя – от 19.05.2025г. и от 20.05.2025г./, като едновременно с това при връщане на същото, дадено в заем спално бельо и хавлии, „Белна еко“ ООД е следвало изпере това бельо срещу уговорено заплащане.