Решение № 154 от 01.11.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Дулово, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова И. като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100104 по описа за 2022 година

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Дулово, 01.11.2023 година

Районен съд – Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Емил Николаев при секретаря Велемира И., като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 104 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от ищеца „***** с ЕИК ****, със седА.ще и адрес на управление: гр. ***, район „*****, представляван от управителя **** против ответника М. А. Н., с ЕГН **********, от с. **** обл. Силистра, с която е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 14.10.2021 г. е бил в трудово правоотношение с ответника в рамките, на което същият е заемал длъжността „работник строителство“. Договорът бил за неопределен срок с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 650 лева. Само месец след постъпването на работа ответникът извършва тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в интервала от 19.11.2021 г. до 23.11.2021г., без да бъдат дадени каквито и да е оправдания 1 или обективни пречки за неявяване на работа. До работника М. А. Н. било изпратено искане за писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ. Искането, изпратено чрез телепоща и обратна разписка, било надлежно връчено на 02.12.2021 г. на лице, живеещо на адреса на ответника, със задължение да я предаде.

На 13.12.2021 г. на ответника е връчена заповед № 1007/06.12.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение.

Процедурата за връчване е спазена и процесната заповед е надлежно връчена на ответника на 13.12.2021 година чрез телепоща и обратна разписка на лице, живеещо на адреса на ответника със задължение да я предаде.

Моли, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение, на основание чл.221,ал.2 от КТ, в размер на 650.00 лева, за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно заплащане на исковата претенция.

Претендира и разноските по делото.

Позовава се на писмени доказателства и представя такива.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител адв. **** от АК-Силистра. Изразява становище за допустимост на предявения иск, но за неоснователност и недоказаност на същия. Твърди, че не ставало ясно дА. е начислено и изплатено трудовото възнаграждение на ответника за времето, през което е изпълнявал трудовите си задължения. Не били представени доказателства в тази насока, поради което прави искане за прихващане на двете насрещни задължения.

Моли, да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Не представя писмени доказателства. Не изразява становище по приемане на представените от ищеца писмени доказателства.

Ищецът „***** редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, в което излага съображения във връзка с предявения от него иск и по писмения отговор, депозиран от ответната страна. Счита иска за основателен и доказан и моли да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя писмени доказателства във връзка с отговора на ответника.

Ответникът М. Н., редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначения особен представител, който заявява, че поддържа писмения отговор и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност моли, ако искът бъде уважен, да не бъде начислявана законна лихва.

От приложените и неоспорени по делото писмени доказателства се установява следното:

Приложен е трудов договор № ***14.10.2021 г., сключен между страните, съгласно 2 клаузите на който ответникът е приел да изпълнява длъжността „работник строителство“, сключен като безсрочен и при уговорен размер на основното възнаграждение в размер на 650.00 лева.

За посочената длъжност е приложена и длъжностна характеристика.

Приложено е искане до ответника, в което е отразено искане от работодателя за обяснения от последния, на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в три последователни работни дни в периода 19.11.2021 г. - 23.11.2021 г. включително. Искането е получено от А.

*** Н. - дядо на ответника, живущ на същия адрес чрез обратна разписка на 02.12.2021 г.

Приложена е Заповед с № 1007/06.12.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ответника, на основание чл.188,т.3 от КТ и за прекратяване на трудовото правоотношение на страните, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена на ответника с телепоща и с обратна разписка, като от известие за доставяне /л.16 от делото/ се установява, че заповедта е връчена на А. *** Н. - дядо на ответника, живущ на адреса, на който е регистриран и самият ответник, със задължение да предаде.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. По правната си същност обезщетението, представлява обезвреда за неблагоприятните последици, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника. Задължението за възстановяване се възлага в тежест на работника при извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение и е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл законодателят е предвидил допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите, които се намират в причинноследствена връзка с него. За да възникне фактическия състав на задължението за обезщетение по чл.221, ал.2, първата предпоставка е дисциплинарно уволнение.

В настоящия казус, трудовото правоотношение на ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ- дисциплинарно уволнение, като този факт не беше оспорен, поради което съдът намира, че посочената предпоставка е безспорно доказана.

Съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, са връчени по допустим от закона начин, визиран в чл.195,ал.2, пр.2 от КТ.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за нередовно връчване на заповедта.

По отношение на съществуваща съдебна практика, приемаща, че втората 3 предпоставка на обезщетение по чл.221, ал.2, се извлича от разпоредбата на чл.221, ал.4, т.2 от КТ, а именно – оставане на работодателя без работник за същата работа, както и че ако веднага след дисциплинарното уволнение е бил назначен друг работник, работодателят няма право на такова обезщетение, съгласно съдебната теория. В тежест на работодателя е установяване на този факт. Съдът приема, че с оглед дефиниране на „действителните вреди“, които следва да бъдат възмездявани при прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.221, ал.1, 2 и 3 от КТ, то доказването от работодателя на времето на оставане без работник /служител/, е относима в хипотезата на прекратяване на срочно трудово правоотношение, което не е нА.це в настоящия казус.

Освен изложеното, от ответника не са релевирани възражения, че веднага след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е ангажирал на заеманата от ответника длъжност преди прекратяване на правоотношението друг работник.

Съдът намира за основателен предявения осъдителен иск.

По отношение размера на иска:

Предвид обстоятелството, че трудовият договор, сключен между страните, е бил безсрочен /за неопределено време/, съгласно чл.67, ал.1, т.1 от КТ, разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, визираща, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца /подобна уговорка липсва в приложения договор, напротив визирано е предизвестие със срок от 30 дни/, както и разпоредбата на чл.221, ал.2, пр.1 от КТ и данните за трудовото възнаграждение на ответника, съдът приема,че искът е и доказан по размер, респективно следва да бъде уважен в претендирания размер от 650.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от КТ, ответникът следва да заплати разноски на ищеца в размер на 326.00 лева за заплатена държавна такса и за възнаграждение на особения представител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. Н., с ЕГН **********, от с. **** обл. Силистра, да заплати, на основание чл.221,ал.2 от КТ, на „***** с ЕИК ****, със седА.ще и адрес на управление: гр.

***, район „**** представляван от управителя ****, сума в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение чрез дисциплинарно уволнение за неспазен срок на предизвестие от 30 дни, ведно със законната лихва върху главницата от 650.00 лева, считано от 04.03.2022 г. до окончателното ѝ заплащане.

4

ОСЪЖДА С М. А. Н., с ЕГН **********, от с. ****, обл. Силистра, да заплати, на основание чл.78, ал.1 от КТ, на „***** с ЕИК ****, със седА.ще и адрес на управление: гр.

***, район „*****, представляван от управителя ****, сумата от 326.00 /триста двадесет и шест/ лева, представляваща сторени разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

5