Решение № 119 от 15.02.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Шумен, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630101432 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителен иск, с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, от И. Н. Н., против “Симфониета - Шумен“ гр.

Шумен, за присъждане обезщетение в размер на 40 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука на 01.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателно плащане.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че била на Трудов договор с ответника № 3/01.03.2012 г., на длъжност „Оркестрант” с код на НКП 26526006. На 01.07.2019 г. отивайки към работното си място, по обичайния път в гр. Шумен, паднала, при което счупила лява бедрена шийка.

С Разпореждане № 64/29.08.2019 г., по описа на ТП на НОИ – Шумен злополуката била обявена за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. След злополуката ищцата била откарана в МБАЛ Шумен за диагностика и лечение. На 03.07.2019 г. била извършена операция, под обща анестезия, като била направена репозиция на фрактурата и били поставени медицински пирон, игла и винт. На 08.07.2019 г. била изписана за домашно лечение и последваща рехабилитация. Поради нетрудоспособност ищцата била 128 дни в болнични, за което били издадени съответни болнични листи. Почти три години след злополуката ищцата не се била възстановила напълно - левият й крак бил със 1 скъсена дължина, което оказвало влияние върху възможността за нормално придвижване, походката била нестабилна, тъй като тялото й било силно наклонено на една страна. Върнала се на работа като оркестрант, но твърди, че търпи неудобства и дискомфорт от случилото се. Моли ответникът да бъде осъден да плати обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпяни неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считана от датата на събитието до окончателно плащане.

Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор на исковата молба. Счита иска, както за недопустим като погасен по давност, така и за неоснователен. Алтернативно, ако искът е основателен прави възражение за груба небрежност, като моли съдът да приложите разпоредбата на чл. 201, ал.

2 КТ и намали исканото обезщетение до минимални размери. Според ответника изборът на „обичаен път“, през улица без предвидено място за придвижване на пешеходци, при условие, че има други обособени места, които по никакъв начин не увеличават разстоянието до мястото на работа, е проява на груба небрежност. Счита, че несъобразяването на ищцата с околната среда е проява на груба небрежност, тъй като към момента на произшествието страдала от хипотиреоидизъм и остеопороза с патологична фрактура, поради което намира, че настъпилото нараняване се дължи и на наличие на предходни патологични фрактури и остеопороза - фактор за настъпване на описаното в епикризата нараняване, чиято липса е възможно да не доведе до описаната травма. Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното Допълнително споразумение към Трудов договор № 3/01.03.2012 г. се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника и е изпълнява длъжността „артист оркестрант“ съгласно Длъжностна характеристика /л. 17/.

От приетите по делото Декларация за трудова злополука вх. № 2

51012755/16.07.2019 г. /л. 6/ и Протокол № 8/29.08.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополука /л. 8/, се установява, че на 01.07.2019 г. при придвижване по обичайния маршрут към работното си място, между сградите на Община Шумен и Военния клуб - Шумен, ищцата не забелязала телена ограда сложена да предпази от падаща мазилка от сградата на военния клуб, обувката и се закачила на острите краища на това препятствие, паднала на лявата си страна, при което счупила лява бедрена шийка.

Съгласно Епикриза /л. 11/ от МБАЛ - Шумен, Отделение по ортопедична хирургия, на 01.07.2019 г. в 10.00 часа ищцата е била приета с диагноза „счупване на бедрената шийка-закрито“. Извършено било оперативно лечение и била изписана на 08.07.2019 г.. От приетите болнични листи /л. 13-16/, се установява, че до 05.11.2019 г. ищцата била на домашно лечение.

Съгласно Разпореждане № 64/29.08.2019 г., по описа на ТП на НОИ – Шумен /л. 5/, декларираната от ответника злополука с ищцата на 01.07.2019 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО, на основание чл. 60, ал. 1 КСО.

От разпита на свидетеля Г. И. П., служител при ответника, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че работният процес при ответника бил организиран така, че всеки ден по график имали репетиции, а всяка седмица - концерти. На репетиция се свирело от 3 до 4 часа, а останалите часове били самоподготовка. На 01.07.2019 г., с участието на ищцата, имали концерт в Лом, за където следвало да отпътуват в 9 ч.. Нямало практика преди пътуване да се събират в помещенията на „Симфониета“, но някои от оркестрантите оставяли инструментите си там, докато други ги носели в къщи. На конкретната дата, уговорката била всички да са в автобуса в 9 ч., който бил на паркинга на Общината от към Младежкия дом. По това време правили ремонт на сградата на ДНА и имало мрежа. Не си спомня да е имало забранителни табели да не минават пешеходци или указателни табели „не преминавай“ между сградите на Общината и ДНА.

От показаненията на Е. К., служител при ответника, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че на 01.07.2019 г. им предстояло дълго пътуване. От колеги разбрала, че ищцата е пострадала, а по-късно от нея - подробности за 3 инцидента. Свиделката участвала в комисията за злополуката на ищцата.

Преписка била изпратена в НОИ, където злополуката било призната за трудова.

От показанията на В. А. сестра на ищцата, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че се върнала в града няколко дни след инцидента и до пълното възстановява на ищцата била до нея. Ищцата работила при ответника повече от 30 години и преминавала през маршрута, по който минала и на процесния ден. В деня на изписването свиделката организирала прибирането на ищцата до своя дом, за да полага грижи - храна, тоалет, тъй като пострадалата не можела да се грижи за себе си. Възстановяването на ищцата продължило три месеца, през което време изпитвала болки и не можела да се движи. Едва на третия месец се опитвала да става и да ходи из стаята. След като ищцата се прибрала в дома си, свидетелката ходела всеки ден да я наглежда, да й носи храна и т. н..

Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ към момента на трудовата злополука ищцата имала: напреднала остеопороза с патологични фракдлрина лумбални прешлени; деформираща спондилоза; остеохондроза и изкривяване на гръбначния стълб; Е03.9 хипотиреоидизъм - т. е. намалена функция на щитовидната жлеза - по данни от ИЗ №11219/2019 г. от Информационната система на МБАЛ-Шумен АД; мозъчно съдова болест проявена с корова атрофия. В следствие на трудовата злополука настъпила травма в областта на лява тазобедрена става със закрито счупване на бедрената шийка в ляво. Типично за това състояние е последвалото скъсяване на левия крак с външна ротация и наличие на спонтанна и палпаторна (на пипане) болка. Счупването е верифинирано с рентгенография на лявата тазобедрена става. В следствие на травмата ищцата е претърпяла силна болка в местото на счупването и околната област, невъзможност за движение в увредената става, силна болка при палпация (допир, пипане) и опит за преместване на крайника, движение. Силата на болката била постоянна и се повлиявала само от имобилизация (обездвижване на крайник) и прилагане на обезболяващи средства. Лечението на травматичните увреждания било само оперативно. Възстановяването на този тип фрактури било индивидуално и зависело от възрастта на пациента, както и от придружаващите заболявания.

В заключение - настъпилото заздравяване на счупването (в следствие на 4 травмата от злополуката) не води до пълно възстановяване, а основното заболяване на ищцата прогресирало при силно снижаване качеството на живот. Към последното са от значение и полиморбидните (множествени болести и) състояния, свързани с възрастовите промени и придружаващите заболявалия.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от трудова злополука неимуществени вредите.

Съгласно тази законова разпоредба за вредите от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3 КТ. Задължението за обезвреда от работодателя не е санкция за негово правонарушение. Това е законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респективно от невъзможността да предоставя работната си сила. Прехвърлянето на професионалния риск от увреждането на работника или служителя има етичните си основания в правилото: „комуто облагите – нему и тежестите”, а не в необходимостта от санкционирането на виновно поведение. Поради това се казва, че при трудова злополука работодателската отговорвност е обективна, безвиновна. Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и до мястото за получаване на възнаграждение.

От тези законови разпоредби следва, че фактическия състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на 5 работника/служителя, имаща по същество обективен характер, кумулативно включва следните предпоставки: 1/наличие на трудово правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение; 3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

Между страните не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че между страните е съществувало безсрочно, валидно, трудово правоотношение, по време на което ищцата отивайки към работното си място, по обичайния път в гр. Шумен, на 01.07.2019 г. претърпяла злополука - паднала, при което счупила лява бедрена шийка .

Злополуката, която ищцата е претърпяла на 01.07.2019 г. има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО . Квалификацията в този смисъл и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в неоспореното Разпореждане № 64/29.08.2019 г. , с приложен Протокол № 8/29.08.2019 г., по описа на ТД на НОИ гр. Шумен. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - то е индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуване правото на обезщетение – в този смисъл Р. № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.