Решение № 27 от 07.03.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бяла, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20214510100680 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД срещу Община Две могили за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 2 500,50 лв. – главница, представляваща авансово платена без основание арендна вноска по Договор за аренда № 457/05.07.2016 г. за стопанската 2016/2017 година за ползване на земеделска земя от общинския поземлен фонд – имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008, в землището на с.Бъзовец, общ.Две могили, ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и сумата от 1 108,33 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2016 г. до 26.04.2021 г.

Претендират се и разноски по делото.

Ищцовата претенция се основава на твърдения, че след проведен публичен конкурс, страните са сключили Договор за аренда № 457/05.07.2016 г., по силата на който на ищеца била предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на с.Бъзовец, общ.Две могили – десет на брой поземлени имота, посочени в договора с начин на трайно ползване „изоставена нива“, сред които и имот № 079001 с площ 30,529 дка, имот № 083001 с площ 27,305 дка, имот № 084001 с площ 13,951 дка, имот № 081004 с площ 23,862 дка и имот № 081008 с площ 13,070 дка. Твърди се, че арендната вноска за стопанската 2016/2017 година била в размер на 23 лв. на декар или общо 7 126,34 лв. за всички десет имота, от които 702,17 лв. за имот № 079001, 628,02 лв. за имот № 083001, 320,87 лв. за имот № 084001, 548,83 лв. за имот № 081004 и 300,61 лв. за имот № 081008. Сочи се, че арендната вноска била заплатена от ищеца както следва: 712,63 лв. на 06.06.2016 г. като задатък за участие в конкурса и 6 413,71 лв. на 06.07.2016 г. след сключване на договора. Заявява се, че преди 1 конкурса ищецът опитал да извърши оглед на имотите, но на място било установено, че същите не са трасирани, нито оградени. Твърди се, че предоставяне държането на имотите след конкурса станало без подписване на нарочен протокол-опис, като съгласно сключения договор същите следвало да бъдат използвани за създаване и отглеждане на трайни насаждения от дървесен вид, но след сключване на договора, след запитване до Регионална дирекция по горите – Русе ищецът установил, че имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008 отговарят на характеристиките на гора по смисъла на закона, а ответникът отказал да проведе процедура за промяна на предназначението им. Сочи се, че със заявление от 12.12.2016 г. ищецът отправил покана до ответника за връщане на авансовото арендно плащане за тези пет имота или прихващането му за следващата стопанска година за останалите имоти, предмет на договора за аренда, но действия от ответника не били предприети. Твърди се, че със споразумение от 03.01.2019 г. договорът бил прекратен по съгласие на страните поради невъзможност за ползване на всички имоти, предмет на договора, с оглед на вече утвърден бизнес план на ищеца. Сочи се съществуването в правния мир на решение по гр.дело № 866/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявен от ответника срещу ищеца иск за заплащане на арендната вноска за стопанската 2017/2018 година за посочените по-горе пет имота, като в мотивите на решението било прието, че договорът е с невъзможен предмет в частта на отдаване под аренда на тези имоти. При тези твърдения ищецът счита, че договорът за аренда по отношение на имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008 в землището на с. Бъзовец е частично нищожен, като ответникът се е обогатил неоснователно с претендираната сума, представляваща авансово плащане на арендната вноска за тези имоти за стопанската 2016/2017 година, получена от последния при начална липса на основание.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Е.К. от АК-Русе, поддържа подадената искова молба и моли за уважаване на предявените искове. Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът заема становище за неоснователност на исковете. Признава извършено от ищеца плащане на 06.07.2016 г. на сумата от 6 413,71 лв., като сочи, че претендираната с исковата молба сума е платена във връзка със сключен Договор за аренда № 457/05.07.2016 г., съгласно клаузите на който арендната вноска за стопанската 2016/2017 година е дължима към момента на неговото сключване. Твърди наличието на извънсъдебно изявление от страна на ищеца за недължимост на претендираната сума, като се позовава на заявление от 12.11.2018 г. като част от разменена между страните кореспонденция преди сключване на споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Твърди също, че страните са уредили отношенията си в сключеното споразумение, като ищецът не е заявявал претенция за възстановяване на процесната сума като недължимо внесена. Оспорва твърдението на ищеца, че не е провеждан оглед на имотите и твърди, че такъв е бил проведен в присъствието на служители от общинската администрация. Изтъква, че ищецът като участник в конкурсната процедура е подписал декларация, че е запознат с тръжната документация, част от която са скици и снимки, от които се виждало състоянието на имотите. Позовава се на разпоредбата на чл.111, б.„в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и навежда възражение за изтекла 2 погасителна давност относно претендираната от ищеца главница, като заема становище, че арендните вноски представляват периодични плащания, както и възражение за изтекла погасителна давност на вземането за мораторна лихва.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.М., поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 570/19.05.2016 г. на кмета на Община Две могили, препис от която е представена по делото, в изпълнение на решения на Общински съвет – Две могили е обявен търг за отдаване под аренда на имоти общинска собственост, сред които и имоти в землището на село Бъзовец с №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008, посочени с начин на трайно ползване „изоставена нива“, като е поставено условие земеделските земи да се предоставят за създаване и отглеждане на трайни насаждения от дървесен вид и да се ползват с това предназначение за целия срок на договора. Като специфично условие за провеждане на конкурса е предвидено представяне на проект относно засаждането на трайните насаждения и други дейности в тази насока. Утвърдената със заповедта тръжна документация включва копие на решение на Общински съвет, на заповедта на кмета на общината, обявата за търга, образци на заявление за участие и декларации, проект на договора и характеристика на предмета на търга.

Видно от предложение с вх.№ 2678/06.06.2016 г. „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД е взело участие в обявения търг за имотите в землището на с.Бъзовец с предложена цена 23 лева за декар, за което по банков път на 06.06.2016 г. дружеството е внесло задатък в размер на 712,63 лв. Сред подадените документи е и декларация по образец, подписана от управителя на дружеството, че е запознат с тръжната документация.

По делото е представен Договор за аренда № 457/05.07.2016 г., вписан в Службата по вписванията, сключен от Община Две могили като арендодател и „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД като арендатор, с предмет на договора – предоставяне за временно ползване на земеделска земя от общински поземлен фонд на десет броя поземлени имота в землището на с.Бъзовец с начин на трайно ползване „изоставена нива“, сред които и имот № 079001 с площ 30,529 дка, имот № 083001 с площ 27,305 дка, имот № 084001 с площ 13,951 дка, имот № 081004 с площ 23,862 дка и имот № 081008 с площ 13,070 дка, като арендната цена за първите две стопански години е посочена в размер на 7 126,34 лв. общо за всички десет имота /т.1.11 и т.5.1 от договора/. Страните са уговорили влизането на договора в сила от датата на подписването му, както и заплащане на дължимото за първата стопанска година арендно плащане при подписване на договора /т.6 и т.5 от договора/. Според клаузите на договора арендаторът е длъжен да използва имотите за създаване и отглеждане на трайни насаждения за целия срок на договора – 25 стопански години /т.3 и т.6 от договора/.

Видно от представеното извлечение от банкова сметка на 06.07.2016 г.

3 ищецът е платил на ответника сумата от 6 413,71 лв., с посочено основание рента за стопанската 2016/2017 година.

Във връзка с подадено от ищеца заявление до Регионална дирекция по горите – Русе, е изготвен писмен отговор с изх.№ ГС-04-53/15.09.2016 г., видно от който имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008, находящи се в землището на село Бъзовец, община Две могили, не са устроени с горскостопански план, но отговарят на характеристиките на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за горите и следва да се стопанисват съобразно този закон.

Със заявление, заведено във входящия регистър на ответника на 02.12.2016 г., управителят на ищеца е уведомил кмета на общината, за резултатите от извършената в РДГ – Русе проверка и невъзможността посочените пет имота да се ползват за постигане на предвидената цел, като е поискал направеното за тях арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. да му бъде възстановено или да се отнесе като плащане за следващ период за останалите имоти, предмет на договора.

По делото е представен протокол от 10.03.2017 г. от заседание на комисия в РДГ – Русе, видно от който кмета на Община Две могили е заявил по реда на чл.84, ал.1 от Закона за горите желание за промяна начина на ползване на процесните пет имота в с.Бъзовец като земеделски територии.

Заключението на комисията е, че имотите притежават характеристиката на гора по смисъла на закона, не попадат в хипотезата на чл.84, ал.1 от ЗГ и решение за тях ще вземе комисия по § 49, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (обн., ДВ, бр.60 от 2015 г.).

С нотариална покана от 18.10.2017 г., връчена на ответника, ищецът е поканил Община Две могили да преуредят отношенията си по сключения между тях договор за аренда. Представено е и заявление от ищеца до ответника от 12.11.2018 г., видно от което страните са водели писмена кореспонденция помежду си касателно заплащане на арендна вноска за стопанската 2017/2018 година в размер на 2 580,80 лв. за процесните пет имота, с отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие и изявление, че ищецът няма претенции за възстановяване на сумата от 2 580,80 лв., платена за стопанската 2016/2017 година за негодните за използване по предназначение имоти.

Видно от споразумение от 03.01.2019 г., вписано в Службата по вписванията, страните са прекратили сключения между тях договор за аренда от 05.07.2016 г. Съгласно чл.2 от споразумението страните нямат претенции за заплащане една на друга на неустойки и обезщетения във връзка с прекратяването на договора. Със споразумението са уредени и отношенията на страните във връзка с арендно плащане за стопанската 2018/2019 година /чл.3 от споразумението/.

С влязло в сила на 25.06.2019 г. решение по гр.дело № 866/2019 г. по описа на Районен съд – Русе частично са уважени предявени от Община Две могили срещу „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на арендна цена за стопанската 2017/2018 година по сключения между тях договор за аренда от 05.07.2016 г., както и обезщетение за забава.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като относими, допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.

4

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Така разпитан пред съда Виктор Анастасов /свидетел на ищцовата страна/ заявява, че през месец май 2016 г. управителят на ищеца го потърсил с цел извършване на оглед на земи в землището на село Бъзовец, които имал намерение да арендува от Община Две могили, тъй като свидетелят разполагал с високо проходим автомобил. Сочи, че огледът бил извършен в присъствието на служител на Община Две могили на име Нейхан, когото взели, за да ги ориентира. Заявява, че успели да видят няколко имота, групирани един до друг, които били обрасли с дребни храсти. До останалите имоти не могли да достигнат, тъй като землището било засято без оставен път за преминаване, като служителят посочил посоката, където се намирали имотите, и в далечината видели растителност.