Решение № 453 от 13.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000306 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 14 от 07.03.2024 година, постановено по т. дело № 39/2019 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е осъдено „У.-Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.К., ЕИК ...., да предостави на Н. Д. Н., с адрес гр.С.“ № 36, вх. „Б“, ет.2, ап.5, ЕГН **********, следните документи: счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходите и разходите към 31.12.2018 г., отчет за паричните потоци към 31.12.2018 г., отчет за собствения капитал към 31.12.2018 г., приложенията към ГФО за 2018 г., оборотна ведомост към 31.12.2018 г., всички протоколи от заседания на общото събрание на съдружниците на дружеството за периода от 2010 г. до 2018 г. и до 28.02.2019 г., книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание.

Осъдено е „У.-Б.“ ООД, ЕИК ...., да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 80 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от 1 ответника в първоинстанционното производство „У.-Б.“ ООД, представлявано от управителя Ж.С., с изразено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск по чл. 71 от ТЗ и искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето му. Претендирани са и направените от жалбоподателя разноски по делото. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Съществените процесуални нарушения се изразявали в необсъждане от съда на всички възражения и доводи на ответника, с което било нарушено правото му защита. Не било обсъдено становището на ответника, че ищецът е получил отдавна достъп до исканите книжа, което се установявало от приложените към становището протоколи и съдебно решение. Поддържа се, че дори към момента на завеждане на делото ищецът да е имал правен интерес, той вече бил отпаднал и тези факти следвало да бъдат съобразени от съда съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че към момента на постановяване на решението ищецът вече не е имал правен интерес от воденето на делото, тъй като е получил исканите документи и те са преценявани в производството по предявения от него иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, т.е. не било установено нарушаване на неговите членствени права на информация. Поддържа се също, че правата му като съдружник в ответното дружество изобщо не са били накърнявани, а винаги са били гарантирани, той имал възможност да ги упражнява своевременно, бил осведомяван за хода на дружествените дела, можел да преглежда книжата на дружеството и да получава информация за дейността му. По отношение на искането за счетоводен баланс към 31.12.2018 година, отчет за приходите и разходите към 31.12.2018 година, отчет за собствения капитал към 31.12.2018 година и приложения към ГФО за 2018 година е посочено, че ищецът ги е поискал с нотариалната покана в момент, в който същите все още са били в процес на изготвяне, а освен това възможността му да се запознае с тях била гарантирана от обявяването им в ТРРЮЛНЦ. По отношение на исканите протоколи от ОС на съдружниците е посочено, че ищецът като съдружник е канен редовно на тях и е имал възможност да присъства при провеждането им, да гласува и участва при вземане на решения, като отсъствието му било негов избор и не нарушавало правата му на съдружник. По тези съображения се поддържа недопустимост и 2 неоснователност на предявения иск.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Н. Д. Н.. Той не е изразил становище по нея и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на жалбоподателя и доказателства, съдът приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 71 от Търговския закон. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Доводите за недопустимост на иска, респ. на постановеното решение поради отпадане на правния интерес на ищеца от него в хода на процеса, са неоснователни.

Предявен е осъдителен иск по чл. 71 от ТЗ за осъждане на ответника да предостави на ищеца исканите от него книжа, свързани с правото му по чл.

123 от ТЗ на информация за дружествените дела до момента, в който е бил съдружник в дружеството. Всички доводи, изложени от процесуалния представител на дружеството – ответник както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция, свързани с това, че ищецът не е бил лишаван от възможността да се осведомява за дружествените дела и че в хода на процеса е получил исканата информация са такива, относими към основателността, а не и към допустимостта на предявения иск.

Освен това въпросът за допустимостта на иска по чл. 71 от ТЗ и за наличието на правен интерес за ищеца от неговото предявяване е решен по с определение № 50064 от 30.10.2023 година, постановено по ч.т. дело № 412 по описа за 2020 година на ВКС, първо търговско отделение. С него е отменено определение № 534 от 10.12.2019 година, постановено по в.ч.т. дело № 770/2019 година на АС – Пловдив и потвърденото с него определение от 05.11.2019 година по т. дело № 39/2019 година на ОС – Кърджали за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и делото е върнато на ОС – Кърджали за продължаване на 3 процесуалните действия. В мотивите на това определение на ВКС е прието, че правният интерес по осъдителните и конститутивни искове по чл. 71 от ТЗ е презумптивен и за тяхната допустимост е достатъчно ищецът да е съдружник или акционер към момента на завеждането им, независимо че това качество е отпаднало в хода на процеса, тъй като до момента на прекратяване на членственото правоотношение всеки съдружник притежава членствените правата в пълен обем. Прието е, че към момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано т. дело № 39/2019 година на ОС – Кърджали на 27.05.2019 година, ищецът все още е имал качеството на съдружник, като прекратяването на участието му по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е настъпило с изтичането на отправеното от него тримесечно предизвестие съгласно т. 5 от ТР № 1 от 31.05.2023 година по т.д. 1/2020 година на ОСТК на ВКС, т.е. на 28.05.2019 година. В определението на ВКС е посочено освен това, че предявяването на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ от ищеца и събирането на доказателства по това дело за стойността на дела му, не го лишава от правото му на достъп до дружествените книжа преди завеждане на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и в хода на това дело. ВКС приема, че балансът между интереса на дружеството и този на съдружника предпоставя спазване на задължението по чл. 123 относно документи, съдържащи информация за дружествените дела до датата на прекратяване на членственото правоотношение с напусналия съдружник.

От служебната справка, извършена от въззивния съд се установява, че към настоящия момент все още няма влязъл в сила съдебен акт по иска по чл.

125, ал. 3 от ТЗ, предявен от Н. Д. Н. срещу „У.-Б.“ ООД, свързан с уреждане на имуществените последици след прекратяване на участието му в дружеството съобразно баланса към

31.05.2019 година.

Първоинстанционното производство по т. дело № 20/2022 година по описа на Окръжен съд – Кърджали е приключило с постановяване на решение № 4 от 03.02.2023 година, с което частичният иск на Н. Н. по чл. 125, ал. 3 от ТЗ е отхвърлен. Този съдебен акт обаче не е окончателен. По въззивна жалба на Н.

Н. срещу това решение е образувано в.т. дело № 298/2023 година по описа на АС – Пловдив, по което продължава събиране на доказателства и има насрочено открито съдебно заседание за 07.02.2025 година. Това висящо производство е допълнителен аргумент за правния интерес на ищеца да поддържа осъдителния иск по чл. 71 от ТЗ и към настоящия момент, 4 доколкото все още не е решен окончателно въпросът за уреждане на имуществените му отношения с дружеството. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че правният интерес вече е отпаднал, тъй като всички необходими доказателства са събрани в производството по иска по чл. 125, ал.

3 от ТЗ. Съдът по настоящото дело не може да преценява доказателствата, събрани по другото дело, за да направи извод за отпадане на правния интерес.

Правният интерес за ищеца ще отпадне едва с окончателното приключване на споровете между него и ответното дружество във връзка с уреждане на отношенията помежду им.

По изложените по-горе съображения въззивният съд приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск по чл. 71 от ТЗ е допустим.

Същият обаче е неоснователен по следните съображения:

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди само, че е изпратил нотариална покана до ответното дружество, получена на 28.02.2019 година, с която е отправил искане до управителя за представяне в петдневен срок от получаване на нотариалната покана, т.е. до 05.03.2019 година на описаните в исковата молба документи, съставени от органите на управление на дружеството, а именно: счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходите и разходите към 31.12.2018 г., отчет за паричните потоци към 31.12.2018 г., отчет за собствения капитал към 31.12.2018 г., приложенията към ГФО за 2018 г., оборотна ведомост към 31.12.2018 г., всички протоколи от заседания на общото събрание на съдружниците на дружеството за периода от 2010 г. до 2018 г. и до 28.02.2019 г., книгите по чл. 143, л. 1 от ТЗ - книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание. Посочено е също, че в дадения с нотариалната покана срок, а и до предявяване на иска по чл. 71 от ТЗ / на 28.05.2019 година/ не е получил исканите документи, с което е нарушено едно от неимуществените му права като съдружник в дружеството – правото на информация. При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди ответното дружество да предостави на Н. Н. исканите документи.

Обстоятелствата, свързани с изпращането и получаването на нотариалната покана не са оспорени от ответника, самата нотариална покана е приложена като доказателство по делото / стр. 4-6/. Видно от нейното съдържание, по-конкретно т.2.1. искането, което ищецът е отправил с нея 5 спрямо ответника е да му бъдат изпратени в петдневен срок на посочен от него адрес в град София документи. Тези, които са предмет на иска по чл. 71 от ТЗ, са конкретизирани в т. 2.1.1 и т. 2.1.3.

От изразяваните по делото становища на ответника, както и от съдържанието на въззивната жалба е видно, че той не твърди да е изпращал каквито и да е документи на ищеца на посочения адрес и в посочения срок в нотариалната покана, както и до завеждането и в хода на настоящото дело.

Неговите доводи за неоснователност на иска са свързани с това, че ищецът не е бил лишаван от право на информация за дружествените дела, че е осведомяван за тях, имал е възможност да преглежда книжата на дружеството и да получава информация за дейността му. За описаните счетоводни документи се сочи, че те са общодостъпни и ищецът е имал достъп до тях след обявяването им в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, както и че в дадения от него срок тези документи все още са били в процес на подготовка при спазване на нормативно определените срокове за това. Ищецът имал възможност да се запознае с документите и по висящото производство по предявения от него иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, където били представени всички документи, имащи отношение към спора, свързан с уреждане на имуществените последици след прекратяване на участието му като съдружник. Освен това се твърди, че ищецът в качеството си на съдружник е канен на всички насрочени общи събрания и е имал възможност да участва и да се информира за вземаните решения.