Решение № 157 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря ЛИ. Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500458 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №260106 от 29.04.2021г. постановено по гр.д.№492/2020г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от П. ХР.

П., ЕГН: ********** и В. Б. П., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: гр. С., ул.Н.К. 17, ет.4, ап.12, против С. З. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ***, искове правно основание чл. 108 ЗС, с които се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 105 кв.м., с предназначение -ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, намиращ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с идентификатор 1045.503.536, с площ от 266 кв.м, с административен адрес /В., п.к 4600, ***, ет. 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма и 1 над обекта - ***., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 85 кв.м и прилежащо мазе, с предназначение на самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, апартамент, намиращ се в сграда № 1, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 266 кв.м, с административен адрес - В., п.к. 4600, ***, ет.2, при съседни самостоятелни обектив в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - *** и над обекта - няма и същата да бъде осъдена да им предаде владението върху тях. Със същото решение е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК П. ХР. П., ЕГН: ********** и В. Б. П., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: гр. С., ул.Н.К. 17, ет.4, ап.12 да заплатят на С. З.

К., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., ***, сумата от 1125лв представляваща разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло от ищците П. и В.П.и чрез процесуалния си представител адв.К.С. с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за неправилност поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора с което да се уважи предявения осъдителен иск за собственост. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция по същество и че ищците не са собственици на двата обекта, намиращи се в процесния имот-търговски обект и жилище-апартамент, както и доводите, че представените писмени доказателства касаят друга/новата къща/ строена през 1983г., а не процесната /старата/ къща, закупена през 1942г., разположена на две улици, както и невзети в предвид неоспорени от ответницата представени от ищците други доказателства. Излага се в жалбата фактическата страна на спора с наличието на построени в едно дворно място на две двуетажни къщи-старата и новата, които нямат идентификатори, кога и как е придобита собствеността върху всяка една от тях, повтарят се фактите и обстоятелствата, изложени от жалбоподателите в исковата си молба във връзка с предмета на спора и индивидуализацията на обектите на правото на собственост,които се претендират да са на ищците, анализират се събраните писмени доказателства, достатъчни според жалбоподателите да бъдат легитимирани като собственици, значението на извършеното дарение в полза на ищцата 2

П.П., както и на направеното саморъчно завещание за новата къща, в резултат на което собственик на същата е станала ищцата П., а не ответницата К., като последната нямало как да продаде нещо което няма и не е наследила. Не бил обсъден от съда и довода на ищците, че не може с нотариален акт на старата къща да продадеш друг имот /новата къща/ от несобственик, както и поради различия в квадратурите на двете сгради-застроена площ при установена липса на достъп на ищците до обектите поради тяхната заключеност, съществуващото наемно правоотношение с ответницата по отношение на търговския обект и неустановеност ответника да държи имота на правно основание, изключващо неговата ревандикация. Моли да се уважи жалбата с присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.К. чрез пълномощника си адв. П.Ч., в който се излага довод за неоснователност на жалбата по същество.Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не страда от пороците посочени в жалбата.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Няма направени от страните доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищците П. и В.П.и, както и отговора на насрещната страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за ревандикация на два самостоятелни обекта на правото на собственост-търговски обект и на жилище, находящи се в една и съща сграда, които граничат помежду си и са разположени непосредствено един над друг, като на първия етаж е разположен търговски обект, а на втори жилището-чл.108 от Закона за собствеността.

В исковата си молба против ответницата С. З. К. от гр.В., ул.“А.К.“ №2, с ЕГН-**********, ищците П. ХР. П., ЕГН-********** и В. Б. П., ЕГН **********, двамата от гр.С., ул.“Н.К.“ №17, ет.4, ап.12 твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на два обекта в 3 сграда №1, застроена в ПИ с идентификатор ***, с площ от 266 кв.м., с административен адрес- гр.В., п.к. 4600, ул.“А.К.“ №2, ет.1, единият с идентификатор

***, с площ от

105кв.м., с предназначение-търговски обект,при съседи-на същи етаж няма,под обектаняма и над обекта -*** по схема №15-663523 от 23.07.2019г. на СГКК-Пазарджик, а другият с идентификатор *** с площ от 85кв.м. и прилежащо мазе, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, на същия административен адрес и при съседина същия етаж –няма, под обекта ***,над обекта няма, по схема №15-663522 от 23.07.2019г. на СГКК-Пазарджик, а по нотариален акт – жилищна сграда-къща на застроена площ от 81кв.м., застроена в УПИ-І-5427 в кв.37 по плана на В..Твърдят ищците, че ответницата К. им оспорва собствеността върху къщата, като в началото на 2020г. бил сменен катинара на желязната входна врата с решетки за втория –жилищния, етаж и по този начин на ищците им се отказва достъп до имота им,обзаведен изцяло от тях, ползван и от семейството на ответницата при идването си в България. Твърди ищцата П., че е подала жалба до полицията, но поради ненамирането на ответницата подала втора жалба за търсене на отговорност за самоуправство, като преди година от сина на ответницата били изхвърлени от имота дрехите и мебелите на ищците, но че тогава последните имали достъп до момента на смяната на катинара и заключване на къщата, с което открито се възпрепятствало от ответницата ползването на имота и се оспорвала собствеността им. Твърди се, че същото било положението с първия етаж от къщата, който бил преустроен от жилищен в търговски обект-първоначално за аптека, в последствие разделен на две търговски помещения-за магазиниплод и зеленчук и магазин за техника и музика, а в момента работещ като ресторант, наемът от който първоначално бил получаван от ищците, а в последствие и към момента получаван от ответницата, която отказвала да им го предаде, с което оспорвала собствеността им и върху този обект.Твърдят ищците, че те са собственици на къщата и ползването и държането на имота от страна на ответницата и семейството й се дължало на гостоприемството на ищците и добрата им воля. Във връзка с придобиването на имотите в собственост от ищците, същите твърдят, че с нот. акт №45,том VІІІ, рег.

№2067,н.д.№1634/ 2006г. на съдията по вписванията при РС-В. от 18.12.2006г. ответницата и съпругът й Х.Д. К., им продали ½ ид.ч. от цялата 4 жилищна сграда-къща на 81кв.м.,състояща се от два самостоятелни обектатърговски обект на първия и жилищен на втория етаж. По отношение на другата половина от процесната ½ ид.ч. от жилищната сграда, същата била придобита от ищцата П. ХР. П. чрез дарение, извършено от ответницата С.К. и прието с благодарност от надарената с нот. акт №53, том ІІІ, нот.д. №891 от 09.11.1995г. Твърдят ищците, че описаните два самостоятелни обекта в сградата са тяхна собственост, а ответницата им оспорва правото на собственост, владее го без правно основание и отказва да го предаде доброволно.Молят да се приеме за установено по отношение на ответницата С.К., че ищците са собственици на двата самостоятелни обекта намиращи се в процесната сграда-търговски обект и жилище –апартамент с мазе, с посочения административен адрес и да се осъди ответницата да им предаде /на ищците/ владението на двата имота с присъждане на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.К. чрез пълномощника си адв. П.Ч. от АК-Пазарджик, в които се излагат доводи за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че ответницата е собственик на цялата сграда, застроена между двете улици и на описаните в исковата молба самостоятелни обекти в сградата, по силата на нот. Акт №83,т.І,д.№192/1982г. на РС-В. и н.а. №177,т.ІІ, д.№915/1995г. също на РС-В. и че тя е и собственик на поземления имот, в който е построена сградата по силата на нот.акт №15, т.ІІ,н.д.№211/2016г. на нотариус Г. Х., който ПИ по действащия кадастрален план е с идентификатор *** с площ от 267кв.м. и построените в него самостоятелни обекти в двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.-за търговска дейност от 96.26кв.м. и ***-жилище, апартамент на 82кв.м. Твърди се, че ответницата никога не се е разпореждала с тези недвижими имоти. Акцентира, че представените с исковата молба писмени документи за право на собственост-н.а. №45/2006г. и дарение с акт №53/1995г. не се отнасят за описаната в исковата молба сграда и че тези документи се отнасят за жилищна сграда, построена в дъното на парцел I,пл.

№5427, в кв.37 с площ от 550кв.м. по плана на гр.В., при съседи-Б.С. и Й.К., след частично изменение на плана за регулация през 2016г. от УПИ І-5427 в кв.37 с площ от 533кв.м. се образуват УПИ І-5427 с площ от 266.40кв.м.

/собственост на С.К./, ведно с построените в него сгради/ и УПИ ХVІ-5427 с 5 площ от 266.4кв.м. /собственост на ищцата П. ХР. П./, в който е построена къщата, за която се отнасят представените с исковата молба нотариални актове, и че за тяхното издаване са били представени неверни данни. Твърди се, че недвижимият имот УПИ І-5427 в кв.37 с площ от 550кв.м. по плана на гр.В. ведно с построената в него, на две улици двуетажна къща, е бил собственост на родителите на С.К. / по баща Д./, а именно д-р З.Г.Д. и М.М.

Д. по силата на нот. акт №36/1942г. и №51/1942г. на РС-В. и че в последствие през 80-те години в дъното на същия парцел се построява още една двуетажна къща на 81кв.м. Твърди се, че с нот. акт за дарение №83,т.І д.№192/1982г. на РС-В., М.М. Д. подарява на дъщеря си С. З. К. 9/10 от собствената си ½ ид.ч. от къщата построена на двете улици, а с н.а. №67,том ІІ, д.№787/1993г. на РСВ., М.М. Д. подарява на сестра си Н.М.В. ½ идеална част от дворното място върху което е построена, състоящо се от 550кв.м.,съставляващо парцел І-ви, отреден за имот №5427 в кв.37 като сградата е построена в дъното на парцела при съседи Б.С. и Й.К.. Твърди се още, че с нот. акт №117, т.ІV, н.д.

№1146/1993г. на РС-В., Н.В. подарява на дъщеря си -ищцата П.П. - ½ ид.ч. от къща застроена на 81кв.м., застроена върху едно дворно място от 550кв.м.,парцел І-ви отреден за имот п.№5427 в кв.37, като сградата е построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К.. След това с н.а.

№53,том ІІІ, д.№891/1995г. на РС-В. С. З. К. подарява на П.П. - ½ ид.ч. от къща на 81кв.м., застроена върху едно дворно място от 550кв.м.,парцел-І-ви отреден за имот пл.№5427 в кв.37,като сградата е построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К..В резултат на това ответницата поддържа, че П.П. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място от 550кв.м., съставляващо парцел І-отреден за имот пл.№5427 в кв.37 ведно с къща на 81кв.м.,като сградата е построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К.. Твърди се още, че през същата 1995г. ответницата С.К. е призната за собственик по наследство на ½ ид. част от дворно място, цялото с площ от 550кв.м. ведно с 11/20 ид.ч. от застроената върху двете улици жилищна сграда-къща от 105.кв.м. при съседи-от две страни улици, Б.С. и Й.К., съставляващо по плана на града парцел І-ви отреден за имот пл.№5427 в кв.37/н.а.№177,т.ІІ, д.