Акт № 306 от 11.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Нестор Сп. Спасов

Членове:Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000300 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 7242/23.02.2026 г., подадена от „Банка ДСК“ АД против решение № 39 от 30.01.2026 г., постановено по търг. д. № 361/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, поправено впоследствие с решение № 70/24.02.2026 г., което от своя страна е поправено с решение № 265/22.06.2026 г. Решението се обжалва В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против К. К. К., *** гражданин, с адрес във В., представляван по делото от назначения особен представител адвокат К. К. искове за заплащане на сумите, както следва: сумата 14 970.98 лева - дължима главница по Договор от 15.11.2013 г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и докторанти; сумата 1816.56 лева - дължима възнаградителна лихва за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г.; сумата 149.62 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда 22.06.2022 г. до изплащане на сумите.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на Окръжния съд относно допустимостта на договорката за прибавяне на изтеклите през 1 гратисния период възнаградителни лихви към главницата.

Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъдат присъдени претендираните суми за главница и лихви в пълния им претендиран с исковата молба размер.

Постъпил е писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство К. К. К., представляван по делото от назначения особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ след запознаване с данните по делото, с акта, предмет на обжалване и обсъди събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Производството по т.д. № 361/2022 год. е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 17, ал. 2, вр. чл. 24 ЗКСД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД против К. К. К., притежаващ паспорт, издаден от К. Б. и с посочен адрес във В., за присъждане на парични суми, дължими на договорно основание.

Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника на 15.11.2013 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 78 233,20 лева, подлежащ на усвояване на етапи, за заплащане на семестриални такси за обучение в М.у. - Пловдив.

Договорът бил сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Усвояването на кредита се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в срок не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.

Предвиден бил гратисен период за издължаването на кредита от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при срок на погасяване 120 месеца от изтичане на гратисния период. Договорена била фиксирана годишна лихва от 7%, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период. Сумите по отпуснатия кредит били в общ размер на 31 293,28 лв. и били усвоени съответно на 15.11.2013 год.; 10.04.2014 год.; 23.09.2015 год. и 19.02.2016 год. Според чл. 10.2 от Общите условия начисляваната по време на гратисния период лихва се капитализирала годишно.

Твърди се, че гратисният период е изтекъл и първата падежна дата е била 28.10.2020 г.

Считано от тази дата кредитът следвало да се издължава чрез 120 равни месечни вноски в размер на по 536,73 лв. Ответникът не заплатил нито една от вноските. Към датата на подаването на исковата молба били просрочени 20 бр. месечни анюитетни вноски с падеж 28-число на месеците в периода от м. 10.2020 год. и до 28.05.2022 год. Поради допусната забава на плащанията над 90 дни и на основание чл. 17, т. 2 от ОУ, с подаването на исковата молба „Банка ДСК“ АД прави изявление, че обявява за предсрочно изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит.

Поради изложеното ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове и е отправил искане към съда да бъде осъден ответника К. К. К. да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: сума в размер на 46 264,26 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 15.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 год. до окончателното й изплащане; сума в размер на 5 612,96 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. вкл.;

2 сума в размер на 460 лева, представляваща лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. вкл.

Претендирани са всички сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

В хода на производството са правени многократни опити за уведомяване на ответника за образуваното срещу него производство. Същият е призоваван както на последния известен негов адрес в РБ, така и на посочения от него при сключването на процесния договор адрес във В.. След неуспешното лично призоваване на ответника, на същия е назначен особен представител на разноски на ищеца.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника К. К. К., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител адв. К.. На първо място особеният представител е изразил становище, че българският съд не е компетентен да разгледа спора и е поискал производството по делото да бъде прекратено. При условията на евентуалност, оспорва основателността на предявените искове и техния размер. По делото не бил установен фактическият състав, пораждащ правото на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не било установено дали са налице просрочени вноски и в какъв размер са те.

Оспорва се представения погасителен план, като противоречащ на чл. 23 и чл. 24 ЗКСД.

Твърди се, че ответникът не е изпаднал в забава и вземането не е изискуемо. Наред с това ответникът не е получавал надлежно и лично уведомление за предсрочна изискуемост, а особеният представител не можел да получава материално-правни изявления от името на ответника. Направено е възражение за нищожност на сключения договор поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, основано на довод за липса на потвърждение от кредитополучателя, че същите са му били преведени на английски език. Акцентира се, че представеният по делото погасителен план не е подписан от кредитополучателя. Правят се възражения и за нищожност на разпоредби от договора като неравноправни и противоречащи на ЗКСД и на ЗЗП – чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл.

23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2. На ответника не била предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, същият не бил запознат с условията на кредита; не бил посочен размер на фиксирания процент възнаградителна лихва, който ще бъде прилаган, а само максималния й праг; за кредитополучателя останала неясна икономическата тежест на поетото задължение; липсвал посочен размер на погасителната вноска, който бил съществен елемент от съдържанието на сделката. В договора липсвала клауза за капитализация на лихвата към главницата и капитализацията противоречала на закона. Претендираната лихвена надбавка /мораторна неустойка/ не била в договора, а само в общите условия и за нея не били предвидени ясни правила. Обосновава се довод, че нищожността на конкретните оспорени клаузи в договора води до нищожност на целия договор, поради което и на основание чл. 17, ал. 7 ЗКСД се дължи единствено чистата стойност на кредита без лихви, надбавки, такси и др. разходи.

В обобщение от особения представител на ответника е отправено искане делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност, предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или да бъде прието, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

В допълнителната искова молба се оспорват възраженията на особения представител на ответника, изложени в отговора. Настоява се делото да бъде гледано по общия исков ред.

Оспорват се възраженията на ответника срещу националната компетентност на съда да разгледа спора. Ищецът развива съображения, поради които счита, че с исковата молба ищецът може да трансформира кредита в предсрочно изискуем и връчването на изявлението на кредитора в този смисъл на особен представител на ответника съставлява надлежно уведомяване, което произвежда правно действие. Оспорват се възраженията, че ответникът не е бил запознат с текста на общите условия чрез надлежното им превеждане на английски език. Предварително предоставената му информация досежно кредита била ясна и достатъчна. Излагат се аргументи срещу възраженията за липса на нормативно основание за капитализация на лихвата. Лихвата за забава била ясно регламентирана в ОУ. Сочи се, че специфичният характер на кредита изключва възможността да бъде изготвен погасителен 3 план едновременно с подписването на договора, както е предвидено в ЗПК и изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2 и чл. 5 от договора изрично предвиждали, че погасителен план се съставя едва след изтичането на гратисния период.

В отговора на допълнителната искова молба особеният представител на ответника поддържа първоначалния отговор и доразвива възраженията си срещу основателността на исковете.

След събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства, първоинстанционният Окръжен съд - Пловдив е постановил решение № 39/30.01.2026 год., поправено с решение рег. № 70/24.02.2026 год., от своя страна поправено с решение рег. № 265/22.06.2026 год. С постановеното решение е прието за безспорно установено сключването на процесния договор при общи условия, като са счетени за неоснователни възраженията на особения представител за недействителност на договора в неговата цялост. Прието за установено е усвояването на четири такси за обучение от по 4 000 евро или общо 16 000 евро или 31 293,28 лева, които първо са превеждани на М.у. - Пловдив. Прието е, че според постигнатото в договора съгласие първата дата за полагане на държавен изпит е била 30.09.2019 год., а гратисният период е изтекъл на 30.09.2020 год., като след тази дата, за ответника се е породило задължението на 28-мо число на месеца да изплаща кредита на вноски по погасителен план, който се изготвя към 28.10.2020 год., като не е установено ответникът да се е явил в офис на банката и да е оказал необходимото съдействие за подписване на погасителен план, поради което не може да черпи благоприятни за себе си последици от неоказаното от негова страна съдействие на кредитора. От правна страна е прието, че клауза на т. 10.2. от общите условия, предвиждаща, че начислените през гратисния период лихви се прибавят към главницата, противоречи на закона, тъй като способства за недопустимо начисляване на лихви върху лихви, поради което не се дължи тази част от претендираната главница, която по съществото си съставлява прибавени към главницата лихви. Като е счел, че договорът би бил сключен и без нищожната клауза и същият е валиден, за действителни са приети както клаузата за възнаградителна лихва в размер на 7% /максималният предвиден размер/, така и клаузата за лихва за забава. първоинстанционният съд е приел, че дължимата главница е в размер единствено на усвоените суми – 31 293,28 лв., а след гратисния период договорна лихва следва да се начислява единствено върху реално усвоената главница. Съдът е достигнал до фактически извод, че към датата на подаването на исковата молба кредитополучателят е изпаднал в забава, като не е погасил в срок 20 погасителни месечни вноски, а допуснатата забава е била с продължителност от 603 дни и е приел, че изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до адресата чрез връчването му на особения представител и това е произвело правно действие, поради което отпуснатите в заем суми в размер на 16 000 евро са дължими, ведно с възнаградителна лихва върху тях в размер на 3796,40 лв. и лихва за забава в размер на 310,38 лв. Присъдил в полза на банката е евровата равностойност на отпуснатата главница, ведно със законната лихва, но не както се претендира – от датата на подаването на исковата молба, а от момента, в който кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем, а именно от 23.06.2025 год. до 4 окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 32 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbdb98a3-7de6-4afd-bcfd-1a000fdc4652