Решение № 11 от 11.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Карлово, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100353 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД и насрещен с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л. С. С. твърди, че бил страна по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „К.“ ЕАД.

Съгласно сключения договор, ищецът трябвало да върне сума по кредита в общ размер от 1225.76 лева, при предоставена сума в заем от 1000.00 лева. Посочен бил ГПР от 42.58%, ГЛП от 36.00% и срок на погасянае на кредита - 13 вноски.

Съгласно чл.4.1 от договор за потребителски кредит № *** г. ищецът следвало сключи договор за поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за кредит.

Ищецът сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит, като се задължил да плати на поръчителя възнаграждение в размер на 802.12 лева.

Счита, че договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „К.“ ЕАД е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от същия договор е нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита, че договор за поръчителство от 16.03.2022 г., сключен с ответника „А.Т.“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, 1 както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:

На първо място, договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „К.“ ЕАД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

Сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за недействителност на договор за потребителски кредит № *** г.

В чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашият случаи имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски кредит № *** г. и договор за гаранция била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по договор за потребителски кредит № *** г. и договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не било сторено от кредитодателя, който се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за ищеца ми да разбере какви компоненти включват заплащаните от него вноски по погасителния план, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

2

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договор за потребителски кредит № *** г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които последният ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, договор за потребителски кредит № *** г. бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, не било ясно посочената годишна лихва в договор за паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъдела спазена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на 3 заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1 т.1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит; които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредата за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Сключването на договор за поръчителство бил въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС 426/2014 г.

При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД е „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „А.Т.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К.“ АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К.“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К.“ АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

4

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.