Определение № 312 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600534 по описа за 2024 година Производството е по чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 345 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурора против определение № **0 от 13.06.2024г., постановено по НОХД № 13/24г. на Районен съд гр. Пещера, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато отстранимо, съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера, за отстраняване на нарушението, констатирано в мотивите на определението. Поддържа се в протеста, че определението е необосновано и незаконосъобразно, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържали всички съставомерни фактически положения, ангажиращи наказателната отговорност на подсъдимия.

Протестът е процесуално допустим. Разгледана по същество, същият е основателен.

Фактите, релевантни за решаване на правния спор, с който е сезирана настоящата съдебна инстанция, са следните :

В Пещерски районен съд е образувано НОХД № 13/24г. по внесен обвинителен акт срещу П.Т.Т. от гр. Б. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във връзка с чл. 50, ал. 3, чл.

76, ал. 1 и чл. 79, ал.1 от ЗОБВВПИ за това, че на 17.11.2021 г., в имот, намиращ се в гр. Б. на ул. „*************“ № **, подсъдимият е държал огнестрелно оръжие – пушка, подробно описана в обвинителния акт.

За да постанови обжалваното определение, съдът приел, че никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт, при фактическото описание на инкриминираното деяние, не било посочено, че на инкриминираната дата, 17.11.2021г., в имот, намиращ се в гр. Б. на ул. „*************“ № **, подсъдимият е държал процесното огнестрелно оръжие. Вместо това, прокурорът описал част от доказателствените средства по досъдебното производство – подаден сигнал, че подсъдимият съхранявал оръжие на адреса, протоколът за претърсване и изземване и отразеното в същия от бабата на подсъдимото лице, че не знае нищо за намереното оръжие, както и че помещението, в което била намерена пушката, се обитавало от подсъдимия.

Контролираната съдебна инстанция приела, че подхождайки по този начин, прокурорът нарушил правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, 1 лишавайки го от възможността да разбере фактите, на които се основава обвинението.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд.

По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, обвинителният акт се състои от обстоятелствена и заключителна част. В обстоятелствената част се посочва престъплението, извършено от обвиняемия – времето, мястото и начинът на извършването му и други обстоятелства. В заключителната – данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието и други, неотносими към процесния спор обстоятелства.

В съдебната практика трайно се е наложило в обстоятелствената част на обвинителния акт, освен времето, мястото и начина на извършване на деянието да се сочи и неговата правна квалификация, а обикновено и кратка обосновка на обективната и субективна съставомерност на деянието. Съответно в обстоятелствената част обикновено се обособява част, която съдържа описание на фактите и част, в която се излагат правни аргументи за това, че е осъществен конкретния престъпен състав.

В заключителната част, от друга страна, в практиката е установено да се сочат синтезирано и съставомерните фактически обстоятелства, тоест словесно се възпроизвежда съответния престъпен състав така, както е формулиран от законодателя в Наказателния кодекс, с изрично посочване на дата /или времеви период/ и място на извършване на деянието.

В обжалваното определение районният съд е поставил значително завишени, спрямо законовите, стандарти към съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт.

Районният съд е видял непреодолим пропуск в това, че там, където са описвани обстоятелствата по делото липсва изрично записване на текста, че на 17.11.2021г., в имот, намиращ се в гр. Б. на ул. „*************“ № **, подсъдимият е държал процесната пушка, без да има за това надлежно разрешение.

Това обстоятелство, обаче, изрично е посочено на стр. 4, абзац първи от обвинителния акт, на която се намира обстоятелствената част на обвинителния акт.

Безспорно на посоченото място прокурорът вече говори и за приложението на закона.

Това, обаче, не са някакви абстрактни, неперсонифицирани и откъснати от фактите по делото разсъждения, а правни изводи, базирани именно на конкретни факти. Тук, на базата на посочените преди това обстоятелства, прокурорът извежда и писмено обективира извода си, че на инкриминиранат дата, на посочения адрес, подъсдимият е държал конкретното оръжие.

Липсва сочената от първоинстанционния съд неяснота във фактическото описание и то до степен да прави невъзможно подсъдимият да разбере в какво е обвинен. Достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянието и това е сторено в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На стр. 4 от обжалваното определение, районният съд твърди: „Описанието на фактическата обстановка в обвинителния акт по правилата на НПК изисква излагане на конкретни фактически изводи, до които е достигнал прокурора, въз основа на събраните по делото доказателства, чрез обективно изложение на приетите от представителя на държавното обвинение за осъществени факти и обстоятелства, в хронология и детайли на събитията, с посочване на дата, място, начин на осъществяване и субект, което в настоящия казус не е сторено в пълен обем“.

Според настоящия съдебен състав, изразът: „От обективна страна деянието е осъществено от обвиняемия, като на 17.11.2021г., в имот, намиращ се в гр. Б. на ул.

„*************“ № **, е държал огнестрелно оръжие …“ представлява именно „излагане на конкретни фактически изводи, до които е достигнал прокурора, въз основа на събраните по делото доказателства, чрез обективно изложение на приетите от представителя на държавното обвинение за осъществени факти и обстоятелства“.

2

Тези факти са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.

Касае се за престъпление на просто извършване. Ясно формулираната обвинителна теза е, че подсъдимият е извършил деянието на датата на претърсването и намирането на оръжието в помещение, ползвано от подсъдимия. Прокурорът ясно твърди, че на тази дата подсъдимият е държал в споменотото помещение оръжие, без да има за това надлежно разрешение и че именно за това е привлечен към наказателна отговороност.

Дължимата, според районния съд, „хронология и детайли на събитията“ /стр. 4 от определението/ се състои именно в държането на огнестрелното оръжие на посоченото място в момента на намирането им от полицията. Това са съставомерните факти.

В обстоятелствената част на обвинителния акт безспорно се съдържат и други фактическите твърдения, а именно че: в РУ на МВР Пещера била получена оперативна информация, че подс. Т. обитавал и инкриминирания адрес и съхранявал оръжия и боеприпаси; при претърсване на адреса била намерена процесната пушка; бабата на Т. заявила, че не знае нищо за намерените вещи и че помещението, в което били открити се ползвало от нейния внук П.Т.. Именно тези обстоятелства са дали основание на прокурора да направи извод за наличие на съставомерните факти, че на 17.11.2021г., в имот, намиращ се в гр. Б. на ул. „*************“ № **, подсъдимият е държал огнестрелно оръжие.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се касае за претендираната от първата инстанция непълнота във фактическото описание на дейнието, а за редакция, начин на изразяване в обвинителния акт.

Всичко казано дотук дава основание да се нправи извода, че не е накърнено правото на защита на подсъдимия. Без да е еталон за прецизност и стил, обвинителният акт съдържа достатъчно ясно описание на фактите, дали основание за повдигане на обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

С атакуваното определение Пещерският районен съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 249, ал. 2 във вр. ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, поради което определението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на производството по НОХД № 13/2024г. по описа на същия съд.

Воден от горното и на основание чл. 249, ал. 3 във връзка с чл. 345 ал. 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № **0 от 13.06.2024г., постановено по НОХД № 13/24г. на Районен съд гр. Пещера.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3