Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2118 от 25.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47895/2021
Вид
Определение № 2118
Подписан
25.01.2022
В сила
25.01.2022
Състав
ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 25.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110147895 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Д.И. С, с ЕГН: ********** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7000190429, сключен на 16.11.2016 г. между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответника „Ф-МА“ ЕАД, с ЕИК 131134023, в качеството на кредитодател, в условията на евентуалност за признаване нищожността на клаузата на договора, уреждаща годишния процент на разходите (ГПР), поради неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 7.1 от договора за дължимостта на такса за оценка на риска. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД за осъждане на „Ф-МА“ ЕАД да й заплати сумата от 252,96 лева, представляваща такса за оценка на риска, платена без основание.

Ищцата твърди, че на 16.11.2016 г. между нея и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 7000190429, по силата на който на ищцата бил предоставен кредит в размер на 1700 лева, по който ищцата е заплатила сумата от 3 048 лева. Сочи, че съгласно чл. 7 от договора, към същия са сключени застраховки „Банк комбо живот“ и „Банк комбо безработица“, срещу премия за двете в размер на 407,96 лева, която сума следвало да бъде преведена на застрахователя „Ф-МА“ ЕАД, но не били представени доказателства за това, а размерът на премията бил включен в общия размер на кредита. Счита, че уговорената в чл. 7 от договора еднократна такса за оценка на риска е неравноправна, тъй като представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита, което заобикаля разпоредбата на чл.

10а ЗПК. Поддържа, че не са спазени изискванията на закона и по отношение на ГПР, като не са посочени отделните компоненти при изчисляването му и не са включени сумите за такса оценка на риска и премиите по застрахователните договори, с които същият ще премине максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди още, че към договора не е представен погасителен план. Заявява, че не са и предоставени Общите условия на ответника, приложими към договора. Счита, че начинът на формиране на възнаградителна лихва е неясно посочен, което води до нейната нищожност. Твърди, че договорът страда от посочените недостатъци, което обуславя прогласяване на нищожността му и поради което на основание чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи само чистата стойност по кредита, а именно 1 700 лева. така, както е уговорена възнаградителната лихва по договора е неразбираема, поради което нищожна. В условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи заплащането на еднократна такса за оценка на риска и размера на ГПР. Претендират се разноски.

Към исковата молба са приложени документи, чието приемане като доказателство по делото се иска. Поискано е допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ф-МА“ ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за нарушаване на разпоредбите на ЗПК, като посочва, в табличен вид, съответствието на клаузите на договора с изискванията на закона. Твърди, че таксата за оценка на риска не е свързана с усвояването и управлението на кредита, а същата покрива разходи, извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Оспорва твърденията на ищеца за неправилно изчислен ГПР, като посочва, че размерът на ГПР (41,36 %) е изчислен правилно и не надвишава допустимия размер. Посочва още, че в договора е обективиран погасителен план, с посочване на падежа и размера на дължимите погасителни вноски. Представя таблица с направените от ищцата плащания, в общ размер на 3 048,00 лева, както и извършените погасявания по договора – за главница и възнаградителна лихва.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски и е направено искане за посочване на банкова сметка от ищеца.

Към отговора на исковата молба са приложени документи, чието приемане като доказателства по делото се иска.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба твърдения и съобрази направеното искане, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбите на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1 предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД.

Исковете са допустими, като исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл.

128 ГПК.

С оглед особеностите на предявените искове, а именно поради това, че ищецът твърди противоречие на договорни клаузи със законови разпоредби и плащане без правно основание, то ответникът носи изцяло доказателствената тежест за установяване, че между страните е сключен валиден облигационен договор, съобразен със законовите изисквания за равнопоставеност на страните, както и заплащането на процесната сума на валидно правно основание.

Ищецът следва да докаже заплащане на процесната сума в полза на ответника.

Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като доказателства и относим към спорния предмет, поради което следва да бъде допуснати като доказателства по делото.

Следва да се допусне исканата съдебно-счетоводна експертиза от ищеца за отговор на поставените в исковата молба въпроси.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съгласно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора документи по опис.

ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 16.11.2016 г. са сключили договор за потребителски кредит № 7000190429 с посоченото съдържание, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 700 лева, като същата е извършила плащания по договора в размер на 3 048 лева.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 350лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р Р С, който да се призове след представяне на 2 доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2022г. от 13.30ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за съдебното заседание.

На ищеца да се връчи и препис от отговора.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3