Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 521 от 28.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2264/2022
Вид
Протокол № 521
Подписан
28.03.2023
В сила
28.03.2023
Състав
Деница Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 521 гр. В., 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100102264 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:55 часа се явиха:

Ищецът В. Н. Н., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

Ответникът М. Н. С. редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът А. К. А - Б. редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.

Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Е. К. И. редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът Н.: Да се даде ход делото.

Адв. М. Р.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Ищецът Н.: Имам искане, моля за отвод на съда, поради това, че считам, за мен е явна предубеденост и евентуално някакво пристрастие има, защото в проекто - доклада, който е изготвен е написано, че искът ми е за невярна експертиза и невярни заключения, което абсолютно не е вярно. Навсякъде в исковите си молби съм написал, че искът ми е за неправилна експертиза – тройна. Разликата е огромна, че това както е написано в проектодоклада и както ще се гледа делото отива на отхвърляне на иска. Това е направено с такава цел, за да мине по НК и което да не касае Гражданския съд, което е абсолютно и нарушение на правата ми, които си ги търся в момента, така че моля за отвод на съда.

1

Адв. М. Р. : Лично аз не констатирам основание за отвеждане на състава на съда, тъй като твърденията които се навеждат в заседанието не намират опора нито в доказателствата, нито където и да е другаде. Моля да отклоните искането.

Реплика на ищецът Н.: В исковата си молба абсолютно, категорично се вижда за какво съм завел искът си за неправилна експертиза за това, че съм получил. В уточняващите молби също съм написал, че искът ми е за неправилна експертиза, а не за невярни заключения или заключение, каквото срещнах и двете каквото срещнах в проекто - доклада и това абсолютно ме навежда на това, което казах преди малко.

Съдът намира, че наведените от ищеца основания не кореспондират с искането му, доколкото факта, че съдът е докладвал делото по неправилен според ищеца начин, не кореспондира с твърдението за заинтересованост на съда, нито е основание за отвод. Следва да бъдат наведени такива основания, че за да правят вероятни твърденията на ищеца за заинтересованост на съда, като това следва да бъде основано с други обстоятелства, различни от процесуалното поведение на съда по делото. Не се навеждат такива обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което искането за отвод е неоснователно и не следва да бъде уважено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на състава на съда от ищеца, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съдът намира че в случая са наведени твърдения за неправилен доклад, поради което съдът следва да даде възможност на ищеца да уточни твърдените от него факти, на основание чл. 145 ал. 2 от ГПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да уточни твърдените от него факти, на основание чл. 145 ал. 2 от ГПК.

Ищецът Н.: Само да уточня на съда: на стр. 1 от Определение № 465 /06.02.2023 г.

/стр. 45 от делото е записано: „…. Изразяващи се в изготвянето и поддържането на неправилно заключение на тройната съдебна авто - техническа експертиза по АНД № 2537 /2019 г. на ВРС..“. Аз в исковата си молба не съм твърдял, че е неправилно заключение, а неправилна експертиза.

Съда с въпрос към ищеца: Заключението нали е част от експертизата?

Ищецът Н.: Аз говоря за експертизата като цяло.

Съда с въпрос към ищеца: Нали заключението е това, което съдът ползва?

Ищецът Н.: То може да е част от експертизата, но експертизата е главната. После на стр. 2 от заключението, това се преименува в Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: - последното изречение преименува се:“ …че са дали невярно заключение за механизма на ПТП….“.механизма на ПТП„чение се твърди, че 2 произтино заключениетоната съдебна авто-техническа експертизадположения.

Съда с въпрос към ищеца: Но нали това са Ви твърденията?

Ищецът Н.: Не, никъде. Ето ги всичките ми исковите молби и уточняващи молби.

Съда с въпрос към ищеца: Добре кое е невярно според Вас?

Ищецът Н.: Аз не казвам, че има невярно.

Съда с въпрос към ищеца: Кое е неправилно?

Ищецът Н.: Неправилна експертиза.

Съда с въпрос към ищеца: Коя част от тази експертиза? Нали частта от експертизата която се ползва е заключението и то за механизма на ПТП. Вие кое твърдите, че е неправилно? Нали трябва да имате твърдение, което после да докажете? Кое твърдите, че е неправилно в тази експертиза, ако не е заключението и ако не е механизмът на ПТП?

Ищецът Н.: Кое е неправилно? Значи на стр. 8, последното изречение от снимките на фигура № 4 е записано: „… а ударът е бил кос“. Ето това е неправилно. Аз твърдя, че ударът не е бил кос и затова поисках цветният снимков материал за удостоверение, което, не знам защо, но аз считам, че съдът ми отказва да се снабдя с доказателства, за да докажа иска си.

Точно снимките доказват точно това нещо, че ударът не е кос. Приема се, че: „този „ъгъл е бил около 20 градуса“. Ако не ми беше нарушено правото да се снабдя със снимковия материал по делото и да Ви го представя, ще видите много ясно, че велосипедът ми от силният удар над мен който е бил, няма никакви изкривявания в лявата част и в дясната част на велосипеда, а целият удар и смачканият велосипед е отзад челно, навътре са огънати всички железа и каплата, но няма никакъв страничен удар отляво или отдясно. А тези 20 градуса ако искате, ето.

Ищецът показва една снимка на съда, която той сам си е направил /нарисувана схема с химикал/

Съда с въпрос към ищеца: От къде е тази схема?

Ищецът Н.: Това аз съм си го правил, за да обясня на съда, че няма как ударът да е станал под 20 градусов ъгъл, както твърди вещото лице, т.к. на велосипедът щяха да бъдат огънати железата му от лявата страна, а той няма никакви железа, а това се вижда много ясно от цветният снимков материал от който, не знам защо, но съдът ми отказва да се снабдя. Точно с тях се доказва неправилността на експертизата, за което аз съм завел иск.

Ако искате мога да Ви дам ъгломер, за да видите дали е точно. Линията е 20 градусов ъгъл.

Съдът връща на ищеца предоставената схема.

Съда с въпрос към ищеца: Освен това, че ударът не е бил кос, друго неправилно има ли в заключението?

Ищецът Н.: Да много работи. Неправилни в експертизата и от там….

Съда с въпрос към ищеца: Кои са тези други работи, които не са правилни в експертизата?

3

Ищецът Н.: Например: Изчислената скорост на процесния автомобил който ме е блъснал. На стр. 13 от експертизата е изчислена 62,92 км/ч. Това абсолютно не отговаря за изчисления по Методиката за изчисления на скорост на блъснат човек или велосипедист от автомобил, т.к. панорамният прозорец който също много добре се вижда на цветният снимков материал, който ми се отказва да ми се даде да докажа с него се вижда, че големият удар и вдлъбнатината е станала в горната част на прозореца, който по Методиката за изчисление на отхвърляне на тяло или велосипедист блъснати попада в границите – цитирам по спомен 72 км/ч. – 92 км/ч., което средно, ако бяха вещите лица добросъвестни щяха да вземат средният размер. Аз не държа да е най - високият или най-ниският. Но така би следвало да се процедира.

Съда с въпрос към ищеца: Вие тази методика къде я гледахте?

Ищецът Н.: Има я тази методика. Тази Методика е за изчисление за скорост по която работят всички вещи лица. Ще се постарая да я предоставя. Не е в мене момента. Би трябвало да се вземе средната скорост по спомен цитирам 72 км/ч. – 92 км/ч. би трябвало да бъде към 80 км/ч. и нещо. Това е с 20 км/ч. разлика.

Адв. М. Р.: Според мен първото по делото заседание не е за навеждане на нови твърдения, на които е основана претенцията, а за уточняване и конкретизиране на вече наведени такива твърдения. Моят прочит на исковата молба не сочи на наведени такива твърдения в процеса аз лично считам, че не е сега процесуалният момент, в който това може да бъде направено. Според мен се навеждат изцяло нови твърдения.

Ищецът Н.: Възразявам изцяло. Това, което доказвам влиза в експертизата, за да докажа, че е неправилна.

Съдът намира, че съгласно чл. 145 ал. 1 и 2 от ГПК, в първото съдебно заседание съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите по делото, като ищецът има право да допълни и уточни исковата си молба, като в конкретния случай се касае за уточняване на твърденията за неправилност на експертизата, което е въведено като основание за иска, поради което посоченото процесуално действие е допустимо, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да наведе факти, които уточняват искането му относно неправилността на експертизата.

Ищецът Н.: Другото неправилно в експертизата е на стр. 19 последният абзац на т.

4.7 : „…. След като „Форд Мондео“ предприел престрояване от крайната лява лента в средната лента пред „Опел Зафира“. “ Доказвам, че това е неправилно абсолютно, защото не може от две точки да тръгнат две превозни средства, в единият случай аз велосипедистта, а в другия случай автомобил със скорост 62,92 км/ч. дори, която е неправилно изчислена на „Форд Мондео“, а моята скорост е изчислена на 26. и нещо км/ч. Двете превозни средства не могат да се срещнат в една точка, за да се блъснат, защото той се е движил почти три пъти по – бързо от мене. Така, че като тръгват заедно да се престрояват в средната лента двете 4 превозни средства, сигурно си го представяте автомобилът се е движил почти с три пъти по – голяма скорост. Как ще се срещне с велосипедист, който се е движил три пъти по - бавно от него, в една точка, в средната лента, защото пише, че „Форд Мондео“ е тръгнал от лявата лента, а аз съм бил тръгнал от дясната лента. Това абсолютно не е правилно, защото в представените доказателства – в Протокол за разпит, аз съм си написал къде съм се движил.

Това също е неправилно, защото няма как, дори нагласеното им, това е нагласено от вещите лица. Нагласеното, че съм бил в дясната лента и съм се престроявал, пак не може да стане да се срещнат в една точка и автомобилът, процесния да ме блъсне при положение, че се е движил с три пъти по – бърза скорост. На фиг. 4 от експертизата вещите лица са използвали снимков материал на велосипедът ми, който не фигурира в снимковият материал за оглед на местопроизшествие. Разбирате ли?