Определение № 19122 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19122 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100110148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на ищеца “ПЛАТИНУМ БРАНДС” ЕООД с ЕИК:

201891250, представлявано от управителя К.Т., чрез адв.Е. М. - пълномощник, с искане да се допусне обезпечение на предявен осъдителен иск с правно основание чл.211 КТ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД срещу Ц. Б. Н., да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 205 077.09лв., която е разходвала от банкова сметка на ищцовото дружество в периода 01.05.2020г. до 25.11.2024г. чрез три кредитни карти, като директор назначен по трудов договор, без отчитане с разходно - оправдателни документи, с която сума дружеството работодател ощетено, чрез налагане обезпечителна запор върху вземания на ответницата Н. в изброени в исковата молба банки в страната и в чужбина, както и върху вземането на ответника от “Транскарт Файненшъл Сирвисис” АД.

Изложено е, че „Платинум Брандс” ЕООД, чрез Ц. Б. Н. (управляваща и представляваща “Платинум Брандс” ЕООД като управител до 20.10.2014 год., на която дата е сключен трудов договор с нея), е сключило с “Експресбанк” АД договор за банкова сметка за обслужване на лимит за кредитни карти, с IBAN: **** от 29.11.2013 год. Считано от 04.05.2020 год., правоприемник на “Експресбанк” АД е Банка ДСК АД. След тази дата (04.05.2020 год.) към горепосочената банкова сметка от Банка ДСК са издадени 3 (три) броя кредитни карти. Сочи се, че трите кредитни карти са с картодържател Ц. Б. Н. и за тях са издадени пластики с номера:

**************,************** и **************. Независимо от това, че кредитните карти са издадени към горепосочената банкова сметка, с титуляр “Платинум Брандс” ЕООД, поради това, че същите са с картодържател Ц. Н. и са предадени лично на нея, като същите са били използвани само и единствено от ответницата Н..

Изложено е в исковата молба, че между “Платинум Брандс” ЕООД и ответницата Ц. Н. е съществувало трудово правоотношение, възникнало считано от 20.10.2014 год., по силата па сключен Трудов договор №104 от същата дата, съгласно който Ц. Н. е приела да изпълнява длъжността “Изпълнителен директор”, с код по НКПД- 11207002.

Със Заповед от 25.11.2024 год. трудовото правоотношение между “Платинум Брандс” ЕООД и г-жа Ц. Н. е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. След прекратяване на правоотношението, при извършена последваща проверка, било установено, че заплатените чрез кредитните карти стоки и услуги по никакъв начин не 1 са свързани с дейността на “Платинум Брандс” ЕООД, а са за задоволяване на лични нужди на ответницата Ц. Н.. Сочи се, че направените разходи не са свързани с дейността на ищцовото дружество, а операциите не са надлежно документирани в счетоводството на дружеството. Твърди се, че за сумата на направените с Кредитните карти разходи, имуществото на ищцовото дружество е ощетено със сумата от 205 077.09 лева, което обуславя интереса от предявения осъдителен иск.

Ищецът моли да бъде допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск, с оглед осъществяване на правата му при евентуално уважаване на иска.

След като се запозна с изложеното в молбата, както и с материалите, приложени към делото, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, намира за установено следното:

Съгласно константната съдебна практика предпоставките за допускане на обезпечение са: искът да бъде допустим и вероятно основателен, наличието на интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на една от посочените предпоставки прави молбата за допускане на обезпечението неоснователна.

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими.

Обезпечителната нужда като предпоставка е регламентирана в разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК, според която обезпечение се допуска когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по евентуално бъдеще решение. Съдът намира, че е налице такава нужда от обезпечение, тъй като липсата на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда трябва да се предполага. В този смисъл е и Определение № 346 от 24.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 292/2009 г., IV г. о., ГК.

За да се приеме, че искът е и вероятно основателен същият трябва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да е представена гаранция по чл.180 и чл.181 от ЗЗД. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. Законът допуска да се допусне обезпечение на иска и при липса на доказателства, подкрепящи неговата основателност при положение, че ищецът изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1, т. 1. Преценката за вероятната основателност на исковете е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.

Настоящият състав приема, че представените писмени доказателства дават възможност на съда да направи извод за вероятната основателност на иска. По делото са представени като доказателства –Удостоверение от “Банка ДСК” АД, с нзх. №350320¬00362/16.07.2025 год., издадено на “Платинум Брандс” ЕООД;

Извлечение от банкова сметка за обслужване на лимит за кредитни карти с IBAN:

****, за периода от 01.05.2020 год. до 02.07.2025 год., издадено от “Банка ДСК” АД; копие на Трудов договор №104/20.10.2014 год., сключен между “Платинум Брандс” ЕООД и Ц. Н.; Заповед от 25.11.2024 год., издадена от “Платинум Брандс” ЕООД относно прекратяване на трудовото правоотношение с Ц. Н.; длъжностна характеристика на длъжността „изпълнителен директор“.

Съдът приема, че представените писмени доказателства са само индиция за 2 вероятната основателност на предявения иск за обезщетение на имуществени вреди на този начален етап от развитието на исковото производство, в който липсва процесуалната позиция на ответника.

Исканата обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответника е подходяща и оправдана с оглед защитавания интерес и ще осигури успешния изход на бъдещото принудително осъществяване на притезанието при евентуално позитивно решение по исковете.

Макар по делото да са налични доказателства, настоящият съдебен състав намира, че обезпечението следва да се допусне при внасяне на гаранция, доколкото едва в производството по същество ще се установи дали действително претендираното право съществува. Определянето на паричната гаранция, по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК, по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции за вреди, които могат да се предявят срещу ищеца, като с гаранцията се цели при евентуално неуважаване на предявения иск, лицето, чиято правна сфера е била засегната от обезпечението, да удовлетвори претенциите си от внесената гаранция. Настоящият състав намира, че паричната гаранция следва да бъде опредЕ. в размер на 20 500 лв., с оглед на данните по делото. Едва след внасяне на гаранцията на молителя следва да се издаде обезпечителна заповед.

С оглед изложеното и на основание чл.389 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на предявен иск с правно основание чл.211 от КТ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД по гр.д.№ 10148 /2025г. по описа на СГС, ГО, I - 7 състав, от “ПЛАТИНУМ БРАНДС” ЕООД с ЕИК: 201891250, представлявано от управителя К.Т., чрез адв.Е. М., срещу Ц. Б. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 205 077,09 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в периода от 01.05.2020 год. до 25.11.2024 год., чрез заплащане на разходи за лични нужди с три кредитни карти, захранвани от банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, ЧРЕЗ налагане на З А П О Р върху вземанията на Ц. Б. Н., с ЕГН:

**********, от следните банки в страната: “Първа инвестиционна банка” АД, “Алианц Банк България” АД, “Банка АСК” АД, “Българо-американска кредитна банка” АД, “Българска банка за развитие” АД, “Инвестбанк” АД, “Интернешънъл Aceт Банк” АА, „ОББ” АД , “Общинска банка” АД, “ПроКредит банк” АД, “Тексим банк” АД, “Ти Би Ай Банк” Е АД , “Токуда Банк” АД, “Търговска Банка А АД, Уникредит Булбанк” АД, “Централна Кооперативна Банка” АД, “Юробанк България” АД, както и в следните клонове на чуждестранни банки в страната: “БНП Париба С.А. - клон София” КЧГ, “Ситибанк Европа АА - клон България” КЧТ, “Инг Банк Н.В. - клон София” КЧТ, “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, “Те-Аже Зираат Банкасъ - клон София” КЧТ, “Варенголд Банк АТ, клон София” и “Бигбанк АС- клон България”КЧТ, както и чрез ЗАПОР върху вземанията на г-жа Ц. Б. Н., с ЕГН:

**********, от “Транскарт Файненшъл Сирвисис” АД, до размера на предявения иск от 205 077.09лв.

ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО СЕ ДОПУСКА ПРИ УСЛОВИЕ, че ищеца предостави парична гаранция в размер на 20 500 лв. в едноседмичен срок от връчването на 3 настоящето определение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията по набирателната сметка на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на постановеното определение на ищеца, а за ответника в същия срок от връчване на съобщението от съдебния изпълнител

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4