Решение № 41 от 07.04.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Несебър, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря К.а Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200621 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****** **“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ******, улица ******** № *******, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала З.В.П., срещу Наказателно постановление № 783112F780296 от 15.08.2024г., издадено от К.Н.К – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, и като такова моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на постановлението.

Намира, че фактическата обстановка не е правилно установена, а описаната такава в НП не се подкрепя от събраните доказателства и не съответства на установените факти. Излага съображения за маловажност на деянието. Претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, наказателното постановление се явява 1 правилно и законосъобразно. Във връзка с довода на жалбоподателя отбелязва, че нарушението е формално, то касае два касови апарата, поради което счита, че случаят не се явява маловажен, а санкцията е наложена в минимален размер. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.07.2024г., за времето от 18:43 часа до 00:20 часа на 29.07.2024г., Е. А. Я. – главен инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ – София, и Д.И.У – старши инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ – Бургас са извършили оперативна проверка с наблюдение в търговски обект Снек бар „*****“ в град Несебър, който е сезонен, и за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от „****** **“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на наемател. Проверката е започнала с извършването на контролна покупка на стойност 32 лева, за която е издаден фискален бон. След легитимацията на органите по приходите са били отпечатани дневни финансови отчети за установяване на фактическата наличност на паричните средства в касата, попълнен е опис на паричните средства в касата, при което няма установена разлика. Изискани са и са били представени документи – свидетелство за регистрация на двата броя фискални устройства, паспортите на ФУ, договори за сервизно обслужване, дневни финансови отчети, кочан с ръчни касови бележки, категоризация, които документи се съхраняват в търговския обект, и които след проверка са били върнати. В съставения протокол за извършена проверка серия АА № 0159754/28.07.2024г. е описано, че обектът представлява плажен бар, в който се предлагат напитки с цени от 3.00 лева до 18.00 лева, алкохол с цени от 5,50 лева до 180 лева, храни от 9,90 лева до 29.00 лева. Установено е, че фискалният бон № 501923 от 28.07.2024г. в 18:43 часа от контролната покупка не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ – липсва ДДС номер. Описани са два броя фискални устройства, налични в търговския обект. Наредено е било управителят на дружеството, стопанисващо обекта, да се яви на следващия ден – 29.07.2024г., в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

В съставения от Е. А. Я. АУАН серия AN № F780296/29.07.2024г. е описано, че на 28.07.2024г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ПР на ЗДДС – Снек бар „*****“, находящ се в град Несебър, Южен плаж, стопанисван от „****** **“ ЕООД, ЕИК *********, при която проверка е установено, че за фискален бон № 001627 / 28.07.2024г., разпечатан от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект марка „DAISY“ FX 1300, ИН на ФУ DY 485982 и ИН на фискалната памет 367388**, същият не съдържа задължителните реквизити: идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, с което дружеството е нарушило разпоредбата на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта и по 2 нарушението, както и от управителя на „****** **“ ЕООД, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Управителят на дружеството е посочил собственоръчно в акта, че представя „коригиран“ фискален бон № 001721/29.07.2024г.

Разпитан в качеството му свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта и обстоятелствата относно извършената проверка в търговския обект, и също потвърждава, че в деня, следващ проверката в обекта, нарушението е било отстранено по отношение и на двата касови апарата в обекта. Отбелязва, че липсата на посочения реквизит не оказва влияние на оборотите и върху данъците.

Административно наказващият орган е приел, че извършването на нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, с което е наложил санкцията, като също е приел, че се касае за нарушение по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 25.08.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 29.08.2024г.

Съдът намира за основателен довода на дружеството-жалбоподател, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т.9 от НК (доколкото разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Безспорно е установено, че на разпечатания фискален бон № 001627 / 27.07.2024г. от едно от двете монтирани и въведени в експлоатация фискални устройства в търговския обект, не се съдържа идентификационния номер по ЗДДС. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените обстоятелства, а именно, че нарушението се явява първо за търговеца, че няма по делото доказателства за 3 друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да е било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, че с издаването на процесната фискална касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи, че липсват каквито и да е отегчаващи административно наказателната отговорност обстоятелства. Наред с това се установява (включително и от показанията на актосъставителя), че търговецът е взел необходимите мерки и непосредствено след проверката посоченият реквизит на фискалния бон е въведен. При извършената проверка в обекта е издаден фискален бон и не са констатирани различия между фактическата наличност и тази, регистрирана във ФУ. Посочените обстоятелства се отчитат като многобройни и изключителни по смисъла на чл.28 от ЗАНН и характеризират случая като такъв с много ниска степен на обществена опасност. Наред с това не са настъпили и вредни последици, тъй като очевидно всички продажби са включен в отчета за деня на проверката. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случая на административно нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, при което положение налагането на санкцията, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

При наличието на описаните по-горе факти, административно наказващият орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно наказващия орган да освобождава от административно наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№ 1/2005г. на ОСНК на ВКС).

Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административно наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28, б. „а“ от ЗАНН. Ето защо крайният извод на съда е, че формалното наличие на нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и търговецът не е следвало да бъде наказван с налагане на административна санкция.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление и следва да бъде отменено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на жалбоподателя следва да му се присъдят разноски в размер на 300 лева – платен адвокатски хонорар.

4

Ето защо и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 783112-F780296 / 15.08.2024г., издадено от К.Н.К – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС на „****** **“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ******, улица ******** № *******, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала З.В.П., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

(хиляда лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.