Определение № 347 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. В. Н. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600394 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от К. Г. Д. с ЕГН ********** - обвиняем по БП №ЗМ 40/2026г. по описа на РУ Никопол, пр.пр.

№ 3671/2026г. по описа на РП –Плевен чрез процесуалния му представител адв. И. Т. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №55 от 21.05.2026г., постановено по ЧНД №118/2026г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия К. Г. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Излагат се съображения, че целите на мярката за неотклонение биха се изпълнили в пълна степен с налагане на по-лека мярка, а именно „домашен арест“.

Обвиняемият К. Г. Д. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да 1 извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем К. Г. Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 19.05.2026г., в с.Дебово, общ.Никопол, на ул.Г.Димитров № 39, причинил лека телесна повреда на М.Н.М. от с.с., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК.

Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпита на свидетелката М.М., от назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу България“).

На следващо място, РС-Никопол правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, 2 включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

Видно от доказателствата по делото, в частност от показанията на свидетелката М.М., които са основен източник на информация предвид характера на обвинението, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на лична обществена опасност, изводима от съдебното му минало, както и от механизма и начина на извършване на процесното деяние.

От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления отново в условията на домашно насилие отново срещу същото пострадало лице – свидетелката М.М.. Обществената опасност се повишава и от механизма и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с особена дързост, насочено към лице от женски пол, в което обвиняемият живее на семейни начала, със средство, което е в състояние да предизвика сериозни и необратими последици. Освен това, от данните по делото се установява, че това не е единичен акт на посегателство от страна на обвиняемия срещу пострадалото лице. Налични са данни за чести скандали и действия на обвиняемия, насочени срещу пострадалата М., далеч надхвърлящи морално допустимите в социума постъпки. Тези дании са изводими както от разпита на свидетелката М., които се подкрепят и от приобщените писмени доказателства, в това число споразумение по ДП № ЗМ -50/2026г. по описа на 2-ро РПУ, Плевен, пр.пр. № 538/2026г. по описа на РП – Плевен, от което се установява, че обвиняемият се е признал за виновен в извършване отново на същото деяние по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1, вр. чл.26 от НК, извършено през периода от 11.01.2026г. до 27.03.2026г., отново спрямо същата пострадала – М.М..

Налице е и опасност обвиняемият да повлияе негативно на разследването, предвид факта, че се касае за посегателство на жена, с която обвиняемият живее на семейни начала и по отношение на която би могъл да въздейства негативно с цел промяна на нейните показания. В таз връзка според практиката на ЕСПЧ, обективирана в делата Вемхоф срещу Германия и Контрада срещу Италия се приема, че е налице основание за задържане, ако има вероятност обвиняемия да се намеси в хода на съдебния процес.

Именно гореизложените данни дават основание на съдебния състав да счита, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние отново срещу пострадалата М., предвид анализираните по-горе данни за чести конфликти, които градират в един изключително кратък период от време.

По сходен случай в решение Y. и други срещу България, постановено на 22.03.2022 г. от ЕСПЧ по жалба №9077/18, §§98 -105, е прието, че при наличие на данни за системно насилие и преследване в условията на близки отношения се налага да се извърши конкретна и ефективна оценка на риска, като се предприемат разумни мерки, които са способни да предотвратят ескалация (извършване на престъпление). Изхождайки от това позитивно задължение и стандарт за адекватна оценка на подобни посегателства, съотнесени към обстоятелствата, които следва да бъдат преценени съгласно чл. 57 НПК, съдът прие, че всяка от по-леките мерки за неотклонение, които не ограничават 3 свободното придвиждавен на обвиняемия Д., са неподходящи. Това е така, защото те изискват доброволно съобразяване и спазване на определени забрани и способност за самоконтрол.

Предвид характера на обвинението, мярка за неотклонение „Домашен арест“ би била категорично неефективна, доколкото се касае за деяние, извършено в дома, в който живеят обвиняемият и пострадалото лице.

В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Никопол, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №55 от 21.05.2026 г., постановено по ЧНД №118/2026г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо К. Г. Д. с ЕГН ********** - обвиняем по БП №ЗМ 40/2026г. по описа на РУ Никопол, пр.пр. № 3671/2026г. по описа на РП –Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4