Определение № 8523 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8523 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502813 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 384/06.01.2026 г., постановено по гр.д. № 17177/2024 г.

СРС е оставил без уважение искане, обективирано в отговора на исковата молба, в делбеното производство да бъдат включени и движими вещи, представляващи 3 броя МПС.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от В.

Г., чрез адв. К., в която се сочи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Отправеното искане по чл. 341, ал. 2 ГПК следвало да бъде уважено, тъй като е отправено своевременно с отговора на исковата молба. Твърди се, че обстоятелството, че по повод същите вещи и между същите страни е налице висящо друго дело в СРС, но същото било образувано след настоящото, като било ирелевантно, че исковата молба на В. Г. по другото дело предхожда подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело. Другото дело било заведено, защото В. Г. не знаела за настоящото дело. Налице били всички предпоставки за служебно съединяване на исковете. Моли определението на СРС да бъде отменено и на основание чл.

341, ал. 2 ГПК искането за включване в делбата на 3 броя МПС – уважено.

По делото е постъпил отговор на частна жалба от С.Г.. Моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че делбата относно автомобилите следва да бъде разглеждана в другото производство, образувано пред СРС, а не в настоящото. Моли присъждането на разноски в размер на 200 евро, за което представя договор за правна защита.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, доколкото определението е било връчено на страната на 19.01.2026 г., а частната жалба подадена на 26.01.2026 г., от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. По същество настоящата инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.

1

Фактите по делото са следните:

Производството по делото е образувано въз основата на искова молба, подадена от С.А.Г. срещу ответника В. Д. Г.. Предявен е иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на делба на недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 37, град София, Столична община, ж.к. „********.

С отговора на исковата молба В. Д. Г. е отправила искане в делбата бъдат включени и следните движими вещи: 1/ лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ********“, 2/ лек автомобил „Опел Вектра“ , с рег. № ********, 3/ лек автомобил „Лада 2107“ , с рег. № ********. Искането е съдържало и още един автомобил, за който с последваща молба е уточнено, че е дерегистриран и страната не желае да е предмет на делбата.

От извършените от СРС служебни справки, а и от представените от страните доказателства, между тях е бил сключен договор за доброволна делба с предмет същите автомобили. По описа на РС Тетевен било образувано гр.д. № 1068/2025 г. по искова молба вх. № 6540/02.09.2025 г., подадена от В.

Д. Г. срещу С.А.Г.. Предявен е иск за нищожност на Договор за доброволна делба от 26.07.2023 г. Делото е висящо.

Освен този иск, пред Софийски районен съд било образувано друго гр.д.

№ 76711/2024 г. по описа на СРС, 172 състав по искова молба, подадена на 23.12.2024 г от В. Д. Г. срещу С.А.Г.. Предявен е иск за делба на процесния имот - Апартамент № 37, на лек автомобил „КИА СОРЕНТО“ - лек автомобил, с регистрационен номер ********, номер на шаси KNEJC523865580105; на лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ - с регистрационен номер ********, номер на шаси W0L0ZCF6861138518; на лек автомобил „ДАЙХАТСУ СИРИОН“ - лек автомобил, с регистрационен номер СА2057С, номер на шаси JDAM100S000518642. С разпореждане на СРС била върната исковата молба в частта относно апартамента, доколкото съдът е преценил, че същият е предмет на делбеното производство по настоящото дело.

Между същите страни по повод същите автомобили има образувано и друго гражданско дело пред СРС, с което се иска договорът за доброволна делба да бъде развален.

Следователно, във времево отношение и последователност за извършени следните действия:

Искова молба от 26.03.2024 г. по гр.д.№ 17177/24 г. на СРС, с което С.Г. е поискал извършване на делба на Апартамент 37;

Искова молба от 23.12.2024 г. от В. Г. до СРС с искане за провеждане на делбено производство за процесните 3 МПС-та. Образувано е гр.д. № 76711/2024 г. по описа на СРС;

Отговор на искова молба от В. Г. по настоящото дело /№17177/24г. на СРС/ от 13.03.2025 г. с искане към делбата да бъдат включени и процесните 3 автомобила.

За пълнота следва да се посочи и, че за трите автомобила има сключен договор за доброволна делба, който веднъж е атакуван пред РС Тетевен с искане за обявяване на неговата нищожност, и втори път договорът е предмет и на дело пред СРС с искане за развалянето му.

2

При тези факти съдът намира следното:

Така отправеното искане в действителност е такова по чл. 341, ал. 2 ГПК – искане за включване в наследствената маса и други вещи. Правилно е посочено и, че то е отправено своевременно.

Както обаче правилно е отчел СРС, производството пред СРС по гр.д. № 76711/2024 г. касае същите автомобили, като между същите страни е отправено искане за тяхната подялба. Производството по гр.д. № 76711/2024 г. е инициирано от В. Г. и правилно следва да се отчете, че то дори и да не предхожда исковата молба по настоящото дело на С.Г., то предхожда отговора на ИМ от В. Г., с който за пръв път е заявено искане за включване на въпросните 3 МПС. Следователно са налице висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. Налице е хипотезата на чл.

126, ал. 1 от ГПК, поради което производството, по което е отправено искането по-късно, не следва да допуска същото, тъй като е налице по-ранно заведен между страните спор със същия предмет.

За пълнота съдът следва да посочи, че искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, което е било отправено с исковата молба, е различно от искане по чл. 213 ГПК, което се споменава в частната жалба пред настоящия съд. Възможността на районната инстанция да съедини двете дела е изцяло в негова дискреция и не подлежи на контрол от въззивния съд. Още повече не такова е било оправеното от ответника искане касателно автомобилите, поради което правилно СРС е разгледал наведеното такова по чл. 341, ал. 2 ГПК, като се е произнесъл по начин, който настоящата инстанция споделя.

Определението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат на основание чл. 81 ГПК, тъй като настоящият акт не е окончателен такъв, с който се приключва делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384/06.01.2026 г., постановено по гр.д. № 17177/2024 г. СРС, гражданско отделение, 77-и състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3