Решение № 46 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600071 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Настоящото въззивно производство се явява второ по ред, като първоначално с Присъда № 22/04.06.2024г. по НОХД № 331/2024г. на Старозагорския окръжен съд подсъдимият К. В. Ч. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1, вр. 54 от НК и е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 4 месеца.

По подадена въззивна жалба на частните обвинители С. С. и М. С., чрез техния повереник - адв. А. Б. от *, с оплакване за наложени явно несправедливи наказания друг състав на Пловдивския апелативен съд с Решение № 157/02.10.2024г. по ВНОХД № 331/2024г., на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК е отменил горепосочената присъда на Старозагорския окръжен съд, поради констатираните множество съществени 1 процесуални нарушения, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

След провеждане на първоинстанционното производство от друг съдебен състав с Присъда № 38/25.11.2024 г. по НОХД № 1045/2024г. по описа на Старозагорския окръжен съд подсъдимият К. В. Ч. от гр. * е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.08.2021г., в с *, общ. *, обл. *, на ул. „*“, при управление на МПС – лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. №*, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.96 от ЗДвП и чл. 98 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1, вр. 54 от НК е ОСЪДЕН НА ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия К. В. Ч. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият К. В. Ч. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от началото на изпълнението на това наказание.

Съдът е осъдил подсъдимия К. В. Ч. да заплати, направените разноски по делото, съответно: на частните обвинители С. М. С. и М. М. С. в размер на по 2 240 лева, а на ОД на МВР - * от 1649,40 лева.

По отношение на веществените доказателства е постановено, след влизане в сила на присъдата, съответно - лек автомобил „*“, модел „*“, с рег.

№*, находящ се в РУ -* да се върне на собственика му – К. В. Ч. и лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. №*, находящ се на отговорно пазене в с. *, обл. * да се върне на собственика му Х. С. Х. от с. с.

Във въззивна жалба на частните обвинители – М. М. С. и С. М. С., чрез повереника им – адв. А. Б. се излагат идентични аргументи за наложени явно несправедливи наказания на подсъдимия Ч.. Отправя се искане да се измени присъдата като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено, намирайки за справедлив размер около средния предвиден в закона, както и пропорционално на него да се увеличи и наказанието по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС“, като бъде приложена 2 и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.

На ОП – Стара Загора е било съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не са направили възражения.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - гр.

Пловдив заявява, че следва да се измени присъдата единствено в частта, в която на подсъдимия К. Ч. е било определено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, тъй като не съответства с размера на наложеното му кумулативно наказание лишаване от свобода от 1 година и 4 месеца. Счита, с оглед на константната съдебна практика, че същото не може да бъде по-малко по размер. В жалбата на частните обвинители се съдържа искане за увеличаване на размерите на двете наказания, което позволява да се увеличи наказанието лишаване от правоуправление в рамките на наказанието лишаване от свобода от 1 година на 1 година и 4 месеца. И в този смисъл жалбата на частните обвинители е частично основателна като присъдата следва да бъде изменена. В останалата й част намира присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива като предлага да бъде потвърдена.

Частните обвинители С. С. и М. С., както и техният повереник – адв. Б., не се явяват редовно призовани. От адв. Б. е постъпила молба, в която уведомява, че е ангажиран по друго дело, но не възразява настоящото производство да се проведе без негово участие, като поддържа подадената въззивна жалба.

Подсъдимият К. Ч. се явява лично и с адв. М. от АК – *, като заявяват, че са доволни от постановената присъда и наложените наказания. Същевременно с това не възразяват, ако съдът прецени за необходимо, да се измени присъдата в частта за наложеното наказание лишаване от правоуправление до размера на наказанието лишаване от свобода. В останалата й част намират жалбата на частните обвинители за неоснователна.

Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, защото е подадена в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като е частично основателна в частта за наложеното кумулативно наказание 3 лишаване от правоуправление.

Делото е било образувано пред Окръжен съд - Стара Загора по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия К. В. Ч. за извършено престъпление по чл.

343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 09.08.2021 г. в с. *, общ. *, обл. *, на ул. „*“, при управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. №*, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.

96 от ЗДвП - „Водачът на спряно за престой или паркирано ППС е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само“ и по чл.98 от ППЗДвП -„Водачът на паркирано ППС може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само”, като по непредпазливост причинил смъртта на М. С. Г., ЕГН **********.

Първоинстанционното съдебно производство, предмет на настоящия въззивен контрол, е протекло за втори път, както се упомена по-нагоре пред друг състав на Старозагорския окръжен съд, като е допуснато отново предварително изслушване на страните за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, без да се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, като са разяснени на подсъдимия правата по чл.371 от НПК.

Частните обвинители - пострадали С. М. С. и М. М. С., редовно призовани, не са се явили. Техният повереник - адв. А. Б. от *, с изпратената до съда молба е изразил съгласие делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, както и с евентуалното му провеждане по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. В молбата същият счита, че наказанието лишаване от свобода, следва да бъде определено на подсъдимия около и над средния размер. Кумулативно да се наложи и предвиденото в закона допълнително наказание по чл.343г, вр. с чл.49 ал. 1, т. 2 от НК, като се претендират и разноски.

Подсъдимият Ч., подкрепен от своя защитник, отново е изразил съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, като е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Съдът е преценил е, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, като е обявил на страните, на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, че при 4 постановяване на съдебния си акт ще се ползва от него, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По време на съдебните прения страните са се позовали на събраните и приобщени по делото гласни и писмени доказателства, обосновавайки своите обвинителна и защитна тези, като впоследствие е произнесена и осъдителната присъда, предмет на настоящия контрол.

При тези условия Старозагорският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. В. Ч. е роден на 23.09.1979г. в гр. *, българин, български гражданин, живущ в с.*, със средно образование, работещ в „*“ ЕООД - гр. *, разведен, неосъждан. Същият е правоспособен водач категория „В“ от 1998г., след което придобил и други категории /с. 271 – 272 от ДП/, собственик на лек автомобил „*“, модел „*“ с рег.№ *, с ръчна скоростна кутия.

На 09.08.2021г. около 19,30 ч. подсъдимият Ч. посетил първия си братовчед - св. Р. П., който живеел в с.*, на ул. „*“ № *, като бил със собствения си лек автомобил, посочен по-горе.

Улицата била ориентирана в посока изток- запад, с надлъжен наклон 3 градуса спускане в посока от запад на изток. Пътното платно било с широчина 5 м., покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки. Улицата била за двупосочно движение, без разделителна хоризонтална пътна маркировка на лентите за движение. Южният тротоар бил широк около 2,6 м., покрит с бетон, без неравности. Северно от ул. „*“ имало затревена площ с паркирали автомобили.

Подсъдимият Ч. паркирал на южния бетонов тротоар на ул. „*“, пред имота на св. П., като предната част на лекия му автомобил била насочена на юг. При паркирането подсъдимият не взел необходимите мерки - не се убедил, че автомобилът е паркиран с включена първа или задна предавка на ръчната скоростна кутия, както и не задействал ръчната спирачка в крайно положение, не завъртял волана в безопасна посока при евентуално потегляне, както и не блокирал една или повече от гумите на автомобила с предмет или уред, за да не може превозното средство да се приведе в движение и да потегли само. Той 5 излязъл от автомобила си, заключил го и влязъл в дома на братовчед си.

Подсъдимият Ч. и свидетелят П. започнали разговор за лекия автомобил и за това, че следва да му се направи профилактика и сервизно обслужване.

След около половин час необезопасеният от подсъдимия Ч. лек автомобил под въздействието на наклона на терена започнал да се придвижва на заден ход в посока от юг на север със средно ускорение 0,5 м/сек.

Автомобилът изминал около десет метра, като скоростта му достигнала до 11,3 км/ч.

В същото време по улицата, подпирайки се с бастуна си, вървяла пострадалата М. С. Г. /на 81 години/. Виждайки движещия се на заден ход автомобил на подсъдимия, пострадалата се отместила в затревената площ северно от улицата, но въпреки това настъпил контакт между тялото й и задната броня на автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.№ *.

Последвало притискане на тялото на пострадалата Г. в паркирания с предната си част в посока юг лек автомобил марка „*“ модел „*”, с рег.№*, собственост на св. Х. Х. /л.104 от ДП/.

В резултат на притискането между двата горепосочени автомобила пострадалата Г. получила множество травматични увреждания: гръдна травма /кръвонасядане на гръдния кош, счупвания на гръдната кост и на ребрата двустранно, контузии на белите дробове, разкъсване на диафрагмата, набиране на кръв в лявата гръдна кухина/, характерни охлузвания на коремната стена и счупвания на таза, прекъсване на гръбначния стълб на ниво трети/четвърти гръден прешлен, кръвонасядания на крайниците, охлузване на дясното коляно.

В това време свидетелят Е. С. бил в автомобила си, паркиран в южния край на същата улица. Той видял как пострадалата Г. върви по улицата и как я удря лекият автомобил на подсъдимия Ч..

След удара пострадалата Г. останала заклещена между задната част на лекия автомобил марка „*“, модел „*“, и предната част на лекия автомобил марка „*“, модел „*“ /с лице към автомобила на подсъдимия/.