Определение № 197 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Пазарджик, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело № 20225200900152 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 35 от 29.03.2024 г. е постъпила молба вх. № 3836 от 22.04.2024 г. от ищеца по делото, чрез адв. Р., за изменение на решението в частта на разноските, като се присъдят в полза на ищеца разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, т. е. за присъждане на 9 300 лева – адв. хонорар и на сумата от 638,88 лева – разход за гориво за 5 явявания за съдебни заседания и за 4 участия в огледи на вещи лица до село К.. Излага се, че хонорарът е изплатен на два пъти, от които в размер на 3 600 лева по банков път (представя се платежно от 23.08.2022 г.), а останалата сума преди последното заседание – в брой. Счита се, че ако съдът не приема представения писмен договор за достатъчно доказателство относно реалността на адвокатския хонорар е трябвало да укаже на страната това обстоятелство. В условие на евентуалност се иска определяне на справедливо адвокатско възнаграждение съобразно решение на СЕС по дело С-438/22 г. Относно горивото се излага, че разходът е доказан с представяне на доказателства за това. Моли за изменение на решението в този смисъл.

В постъпилия в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор от насрещната страна се излага становище за недопустимост на молбата на ищеца, алтернативно за неоснователна. Аргументира се, че няма преупълномощаване за адв. Р. по реда на чл. 71, ал. 2 от ЗАдв, поради което не следва да се приема, че адвоката е упълномощен представител на ищеца, а не адвокатското дружество. От друга страна се сочи, че последното като юридическо лице не може да е представител по пълномощие. По съществото на спора се приема, че действително липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, както и че съдът няма задължението да указва на страната, че не сочи доказателства за реално сторените разноски. Представеното към 1 молбата платежно нареждане не води до обратния извод, още повече, че същото е с непълно и странно съдържание. Възразява се и по приемането му, тъй като сроковете за представяне на доказателства за изтекли. Не е посочено в същото и по кой договор за правна защита се плаща. А и представеният договор за правна защита е от 14.03.2024 г., т. е. същият не е съществувал към датата на преводното нареждане от 23.08.2022 г.

Съдът приема молбата за допустима, като подадена от легитимирано лице – ищцовото дружество, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както и при представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 480).

По същество:

Исковата молба е подадена от „С. С.“ ЕООД, действащо чрез адвокатско дружество „Р. ***“, представлявано от адв. Н. Р. и адв. Й. П. с приложено пълномощно, с което се упълномощава адвокатското дружество (л.

31 от делото).

Отделно от това по делото е приложено и пълномощно за адв. Н. Р., упълномощен от ищеца за подаване на искова молба в ОС – Пазарджик срещу ответника Община С. по процесния договор, както и да представлява дружеството до приключване на делото пред първа инстанция (л. 323 от делото).

И двете пълномощни са съставени на дата 15.08.2022 г., като исковата молба е подадена в съда на 25.08.2022 г., т. е. след упълномощаването.

При тези обстоятелства може да се приеме, че ищецът е упълномощил както адвокатското дружество „Р. ***“, така и отделно адв. Р. като процесуален представител по делото – в отделни документи /пълномощни/.

По делото ищецът е бил представляван от адв. Р..

Съдът не откри доказателства по делото за изплатено адвокатско възнаграждение в полза нито на адвокатското дружество, нито в полза на адв.

Р.. В единствения представен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 481 от делото) е описано само възнаграждението от 6 600 лева, за което едва с молбата по чл. 248 от ГПК се представя и платежното нареждане. Посоченото в договора: „Договорените суми са платени към момента на подписване на договора“ не сочи начина на плащане – в брой, по банков път и т. н. Както е посочено и в решението, с т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е въведено задължителното тълкуване в практиката, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на 2 разписка.

Съдебната практика приема, че саморъчното удостоверяване от адвоката върху договора за правна защита и съдействие (както е в случая) не е достатъчно, за да се приеме, че сумата действително е заплатена. Нормата на чл. 77 от ЗЗД в случая се дерогира от специалните норми на чл. 78 от ГПК, разяснени с ТР № 6/2012 г., поради което е без правно значение дали процесуалният представител в качеството си на кредитор по договора за правна защита и съдействие е удостоверил изпълнението на задължението на доверителя си за заплащане на договореното възнаграждение. При уговорено заплащане на възнаграждението е необходимо да са представят съответните доказателства за извършения банков превод, в които като основание за превода да е отразено именно заплащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и съдебната практика в тази насока е трайна и последователна – Определение № 37 от 18.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2706/2022 г., I т. о., Определение № 771 от 19.04.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 529/2023 г., II гр. о. и др.

Отделно от това, в Определение № 1043 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3617/2022 г., I г. о. е прието, че последователно в практиката си ВКС приема, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет. Затова действията на страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на списък по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания (точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 39/27.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3666/2019 г. на I г. о. на ВКС). Представянето на доказателства за сторени от ответника в производството разноски с молбата за допълване на съдебния акт се приема за допустимо само в хипотеза, при която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска или поради отказ от иска, както и поради оттегляне на иска, направено преди провеждане на първото съдебно заседание по делото (определение № 66/07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на I г. о. на ВКС). Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на 3 допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските.

Следователно представените едва с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК доказателства за направени разноски (процесното платежно нареждане) не могат да се вземат предвид от съда (друг е въпросът, че и самото платежно нареждане е неясно за кой конкретно договор за правна защита се отнася и по кое дело).

По останалите искания за присъждане на разноски за гориво съдът препраща към постановеното решение, в частта за разноските. Становището остава непроменено.

Подадената молба вх. № 3836 от 22.04.2024 г. , въпреки текста накрая „В случай, че не уважите молбата, моля тя да се смята за частна жалба с основание чл. 248, ал. 3 от ГПК до Апелативен съд – Пловдив с посочените мотиви“ не може да изиграе ролята на частна жалба, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4, респ. чл. 261 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3836 от 22.04.2024 г. от ищеца по делото „С. С.“ ЕООД, чрез адв. Р., за изменение на Решение № 35 от 29.03.2024 г. по т. д. № 152/2022 г. на ОС – Пазарджик в частта на разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4