Определение № 1775 от 12.02.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1775

Варна, 12.02.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 407/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от Ж. Г. Ж., с адрес- гр. Варна, [жк], [адрес], [ЕГН], подадена чрез адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2391996/27.01.2026г. на командир на отделение към 03 РУ-Варна, ОДМВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че веднага след проверката е отстранил нарушението, като е представена полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че работи като международен шофьор в „Планет транс“ООД- Автотранспорт и без СУМПС не може да изпълнява трудовите си задължения и ще бъде прекратен трудовият му договор. Твърди и че това са единствените му доходи и докато търпи ПАМ няма да има средства да покрива нуждите си, като ще му бъдат причинени непоправими вреди. Моли да се допусне спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Ответната страна не е изразила становище по искането.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2391996/27.01.2026г. на командир на отделение към 03 РУ-Варна, ОДМВР, се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за това, че на 27.01.2026 год. в гр. Варна, по [улица]посока изхода на града управлява собствения си л.а. „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер], като същият не е регистриран по надлежния ред и със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025г. по чл.143, ал.1 ЗДвП.

От АУАН Серия GA №5085810/27.01.26г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, като са иззети СРМПС, 2 бр. регистрационни табели, СРМПС.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че застраховка „ГО“ за автомобила е сключена на 27.01.26г.; жалбоподателят работи на длъжност „шофьор“ при „Планет транс“ООД, видно от приложеното допълнително споразумение от 20.11.25г. към трудов договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая СУМПС е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № GPAM-2391996/27.01.2026г. на командир на отделение към 03 РУ-Варна, ОДМВР, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 6 месеца, е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява трудовите си функции на длъжност „шофьор“ по трудовото правоотношение, сключено с работодателя „Планет транс“ООД.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Молителят полага труд по трудово правоотношение като „шофьор“ и липсата на СУМПС ще възпрепятства изпълнение на задълженията му по него. Безспорно е и че нарушението е отстранено веднага след откриването му, видно от представените доказателства. Видно от доказателствата по делото, искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр.2 АПК, а именно – доказателства, че нарушението е отстранено.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ по временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя би изпълнила типичните за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2391996/27.01.2026г. на командир на отделение към 03 РУ-Варна, ОДМВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия: