Решение № 50 от 11.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ловеч, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600046 по описа за 2026 гоД. и за да се произнесе, съобрази:

С присъда рег. № 10/16.09.2025 г. , постановена по НОХД № 8/2024 г.

Троянският районен съд , първи наказателен състав е признал Й. К. Ботев, ЕГН ********** за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131а, предл. 2-ро във връзка с чл. 129 ал. 2, предл. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и го е оправдал по същото. С присъдата е отхвърлен и предявения от В. А. М., ЕГН ********** срещу Б. граждански иск за сумата от 40000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на престъплението , като неоснователен и недоказан, като съдът е приел, че не се е се е доказало подсъдимият да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди.

Недоволен от така постановения съдебен акт в гражданската му част, останал М., поради което, чрез процесуалния си представител адвокат Д – ЛАК, го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че са накърнени правата и законните интереси на доверителя й да получи обезвреда за нанесената му телесна повреда. Излага,, че са събрани достатъчно доказателства относно деянието, авторството на деянието, размера и характера на вредата и последиците от нея. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата в гражданската й част и предявения граждански иск да бъде уважен. В допълнение към жалбата изразява несъгласие с отразеното на стр. 8, абз. 4 от мотивите. В тази връзка излага подробни съображения. Счита ,че по делото са налице достатъчно 1 доказателства за ангажиране отговорността на Б. за обезвреда.

В съдебно заседание представителя на обвинението счита ,че жалбата е неоснователна, присъдата в гражданската й част е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

В съдебно заседание адвокат Д поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена.

Въззивникът М. в съдебно заседание поддържа казаното от процесуалния си представител. Изтъква, че му е причинена средна телесна повреда ,която е в черепа и в слепоочието, малкия му мозък. Иска да му се изплати операцията.

Процесуалният представител на въззиваемия Б., адвокат М. в съдебно заседание счита, че присъдата в гражданската й част е правилна и обоснована, като правилно съдът е отхвърлил гражданския иск. Моли настоящата инстанция да я потвърди и в гражданската й част. Изтъква, че в жалбата се излагат избирателно свидетелски показания, като има и достатъчно други на обратната страна. Изтъква ,че правилно изслушаната в съдебно заседание експертиза посочва, че няма механизъм по който да се установи кое от лицата е нанесло удара в челюстта на пострадалия. Моли съда да отхвърли жалбата.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт ,приема за установено следното:

Подсъдимият Б. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „ Атлант“ – гр. Троян при Затвора – гр. Ловеч към 11.03.2023 г..

Пострадалият В. М. също към тази дата изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Атлант“ – гр. Троян при Затвора – гр. Ловеч. Бил настанен в килия 104. В показанията си дадени на досъдебното производство /л. 94/ и приобщени по съответния ред посочва ,че е поискал да бъде вписан в списъка да бъде изведен „на каре“, но поради факта ,че неправилно било записано името му, това не се случило. По този повод М. поискал среща с инспектор М.а и тя удовлетворила искането му. Същият считал, че подсъдимият Б. бил втория човек, който следвало да го запише, поради което на „карето между тях възникнал скандал и М. бил прибран в килията. В нея с М. били настанени свидетеля Г.А./ показания л. 108 от делото/, свидетеля С.П./ показания л. 217 от делото/, свидетеля И.Ц./ показания л. 215 на гърба/ свидетеля С.С./ показания л. 187 на гърба/, свидетеля Г.П./ показания л. 218 от делото/ и свидетеля П.А.. Когато се прибрал в килията си в нея били свидетеля А./показания л. 257от делото/ и свидетеля И.Ц./л. 215 на гърба от делото/. В показанията си свидетелят Ц. посочва ,че в килия 104 където се намирал, заедно с пострадалия М. влезли свидетеля Е.М. и свидетеля А..

Влязъл и подсъдимият Б.. Започнали да се карат , при което свидетеля М. ударил М. в лицето, след което свидетеля А. също започнал да го рита в лицето с крака и юмруци, като подсъдимият Б. , само отстрани ударил М. и искал да ги спре. В показанията си свидетеля П.А. /дадени на досъдебното производство л. 119 – л. 120 и приобщени по съответния ред/ сочи, че 2 подсъдимия Б. е дал идеята да набият пострадалия и именно той е нанесъл първия удар. Впоследствие, след като А. ударил два шамара и юмрук в ребрата на М., а свидетеля М. 2-3 удара , Б. продължил да удря М. с юмруци и крака, като го „би най много в областта на лицето“. В показанията си свидетелят М. /дадени на досъдебното производство приобщени по съответния ред л. 126,л. 127 /на които съдът дава вяра, тъй като са дадени непосредствено след инцидента изтъква, че М. си е наточил лъжица и при влизането на Б. е посегнал към него, прие което Б. го ударил с юмрук в областта на лявото око, след което му нанесъл още удари в областта на главата.

Пострадалият М. започнал да вика за помощ, при което в килията според показанията му влязъл свидетеля М. ,също лишен от свобода и възприел, че свидетеля А. по прякор „фаса“ удря момчето“. Установил ,че пострадалия М. лежи на леглото, като освен А. удари му нанасял и подсъдимия Б. с юмруци в областта на ребрата, като свидетеля А. го ударил в дясната част на лицето/показания дадени на досъдебното производство, на които съдът дава вяра, като счита, че същите са обективни/. След него в килията влязъл свидетеля Д., също лишен от свобода. Той видял ,че „трима човека бият В.“ като възиваемия стоял, а „другите го бият“, както и че пострадалия бил паднал на земята. В килията след това влязъл и свидетеля К. – надзирател в ЗО „Атлант“ – Троян ,към затвора – гр. Ловеч. Установил ,че пострадалия М. има синини по лицето. Последния му обяснил, че са го били П.А., Й. Б. и Е.М..

Било установено, че М. има спукана скула. В показанията си свидетелите С. и М.а също посочват, че пострадалия М. заявил пред тях, че свидетелите М., А. и въззиваемия Б. са му нанасяли удари. В показанията си свидетеля Б./л. 256 на гърба/ посочва, че е видял един удар от страна на А. по посока на пострадалия М., който го ритнал в главата. Същият при започване на побоя не е бил там. В обясненията си подсъдимия Б. посочва ,че свидетеля М. е нанесъл на пострадалия М. удар в лицето ,като самия той го е ударил в черния дроб – „ляво кроше в черния дроб“, тъй като е тренирал бокс и знае, че този удар е много по болезнен и „не може да получи средна телесна повреда“. Изтъква, че не отрича, че го е бил, но не му е нанасял удари в областта на лицето, а му е нанасял такива в областта на тялото“. Сочи ,че свидетелят М. му е нанесъл „десен прав удар в скулата“. В показанията си дадени на досъдебното производство л. 94 пострадалият М. посочва, че първи го е ударил „Фаса“/свидетеля А./ с юмрук в дясната част на лицето му, като ударът не бил силен. Тогава се е свил на леглото и Б. започнал да му нанася удари, като го свалил от леглото и в удобен момент му нанесъл силен удар в дясно на лицето, при което „нещо ми се откачи от лицето, явно тогава ми се е счупила скулата“. В съдебно заседание / л. 296/ в допълнителен разпит М. посочва ,че първо свидетеля А. го е ударил в дясната страна , докато се изправи възиваемия Б. го е нападнал с юмруци, свидетеля М. го е ритнал в гърдите и той е паднал ,при което последният му е нанасял удари с ритници в лицето, а Б. от другата страна юмрук.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска 3 експертиза се установява, че на М. е причинено травматично счупване на костите на лицето – скулата ведно и горната челюст, наложило се оперативно възстановяване целостта на лицевите кости, повреда, която му е причинила затруднение в процеса на отхапването, говора и дъвченето, тъй като горната челюст анатомично влиза в състава на лицето и по точно на дъвкателните кости. Механизмът на получаване на посоченото по-горе увреждане е в резултат на множество удари с или върху твърд предмет и могат да се получат по начин съобщен от пострадалия – множество удари предимно с юмруци и ритници. В назначената в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза вещото лице е посочило, че полученото травматично увреждане е в резултат на силен, внезапен удар в областта на лицето с твърд предмет - вероятно юмруци и вероятно са нанесени от въззиваемия Б. , но в изготвената допълнително такава е приела, че увреждането може да се получи от един единствен удар, но и от множество удари на същото място с твърд тъп предмет. Причиненото увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.

Следва да се посочи, че в компетентността на вещото лице е да посочи медико-биологичния характер на причинено увреждане и механизма на същото, но извън правомощията му е да отговори на въпроса относно авторството на деянието. Последното е правен въпрос и на него следва да даде отговор съда.

По делото както бе посочено по-горе решаващия съд с присъдата е отхвърлил предявения от В. А. М., ЕГН ********** срещу Б. граждански иск за сумата от 40000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на престъплението , като неоснователен и недоказан, като е приел,че не се е се е доказало подсъдимият да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди.

Основателността на претенция за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, а именно: противоправно деяние вреда причинна връзка между деянието и настъпилата вреда вина

Единствено вината се предполага до доказавне на противното, съгласно презумцията по чл. 45 ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 9/25.11/1961 г. на Пленума на ВС „основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Когато съдът приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, следва да се произнесе и по гражданския иск, като основанието е деянието , предмет на обвинението“. С оглед на това съдът, макар и да е оправдал подсъдимия, следва да уважи гражданския иск за причинени от деянието вреди, ако са налице условията на гражданската отговорност“.

4

В конкретния казус въззиваемия Б. е признат от първоинстанционния съд за невиновен в това, че на 11.07.2023 г., около 10:30 часа, в гр. Троян, обл.Ловеч, ул. „Радецки“ № 68, в жилищно помещение № 104 на Затворническо общежитие „Атлант“ гр. Троян към Затвора - Ловеч, при условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, причинил средна телесна повреда на В. А. М. от гр.В.Т.

(изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора -Ловеч, ЗО „Атлант“ – Троян), изразила се в счупване на челюст – травматично счупване на горна челюст и дясна скула, което довело до затруднение на процесите на отхапването, дъвченето и говора, поради което, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131а, предл. 2-ро във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

Мотивите на първоинстанционния съд относно авторството на деянието са противоречиви . От една страна същия приема, че причиненото увреждане на пострадалия М. е в резултат на нанесени юмручни удари/неустановени брой/ и удари с крака в областта на лицето нанесени от въззиваемия Б. и свидетелите Е.М. и П.А., като с оглед на липсата на преки и косвени доказателства не се установява ,че само от нанесените от подсъдимия Б. един или повече удари е причинена телесната повреда на М., а от друга, че не е доказано с удара/ударите на кого от тримата, нанесени на пострадалия е причинено телесното увреждане.