Решение № 4784 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330108099 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул.****** №*, чрез адв. С. Н. от АК – Пловдив против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № *********** от *********** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 89,16 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *********** от *********** г., по силата на който на ищеца Л. А. П. е предоставен заем в размер на 300,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,00 % и ГПР 46,70 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчители, отговарящи на описаните условия. В чл. 4, ал. 2 от 1

Договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 89,16 лв., която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, заплатила е сумата по процесната неустойка, но не дължала плащания за същата. Сочи се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Предвидената неустойка в размер на 89,16 лв. била близо 50 % от заетата сума в размер на 300,00 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя. Неустойката излизала и извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като според ищеца, няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуално неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. Според ищеца както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в Договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по Договора. Чрез уговорената клауза за неустойка се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като по този начин се заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР, доколкото неустойката представлявала близо 50 % от заетата сума.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че възражението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е неоснователно и че условията на клаузата са грешно преекспонирани от него.

Сочи, че ищецът неправилно тълкува срока за предоставяне на обезпечение, тъй като ищецът се задължил в срок до три дни, а не в срок от три дни от подписването на Договора да предостави едно от двете алтернативни обезпечения, подробно описани в Договора. Не следвало да се тълкува, че срокът за предоставяне на обезпечение е само три дни, защото той започвал да тече много преди подписване на Договора, доколкото преди да вземе решение за сключвоне на Договора заемателят имал достатъчно време да потърси паричен заем, да избере институция, от която може да го получи, да се запознае с условията на финансовата услуга и да сключи договор за кредит.

2

Ищецът получил Стандартен европейски формуляр преди сключване на договора за кредит, който съдържал подробно описание на изискванията към обезпечението, срокът за предоставяне, както и размерът на неустойката, т.е. той е имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не. Със сключването на договора за паричен заем при посочените условия заемателят поел ангажимент да предостави избраното от него обезпечение в тридневен срок.

При непредставяне на обезпечение на кредита в срок влязла в сила клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора. Процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя.

Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за възникване на основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор. Твърди, че уговорената неустойка притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът имал възможност и да се откаже от Договора в законоустановения 14-дневен срок, но не го направил, което означавало, че не е считал въпросната клауза за неустойка за недействителна. В случая не било налице накърняване на добрите нрави, тъй като при подписване на Договора при посочените параметри, заемателят е преценил възможностите си. Ответникът смята, че твърдението на ищеца, че с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е необосновано и несъстоятелно. Излага аргументи, че неустойката не е разход, който следва да се включва при изчисляване на ГПР по Договора. ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет, с оглед на което нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редицирано до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В открито съдебно заседание ищецът Л. П., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По допустимостта на предявения иск:

3

Предявеният установителен иск е допустим. Наведените в отговора на исковата молба съображения за недопустимост на предявения иск не се споделят от съда, доколкото ищецът като страна по договорното правоотношение има интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника, като установи с влязло в сила съдебно решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка. Отделно, законодателят е предоставил на ищеца свобода да избира чрез какъв иск и в какъв обем да търси защита на правата си.

По основателността на предявения иск:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на правоотношение по договор за паричен заем, в което е уговорена процесната клауза за неустойка, както и обстоятелствата, от които произтича, че процесната неустоечна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № *********** от *********** г. е нищожна на заявените в исковата молба правни основания.

От представения по делото Договор за паричен заем № *********** от *********** г. се установява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и ищеца Л. А. П., като заемател е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите от 46,70 %, а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 12 анюитетни седмични вноски, всяка от които в размер на 26,27 лв.

С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на Договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по Договора.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението си по Договора да предостави обезпечение в тридневния срок по чл. 4, ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 89,16 лв. Според постигнатите между страните договорки неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска от 26,27 лв., посочен в чл. 2, т. 2 от Договора, се добавя сумата в размер на 7,43 лв.

Видно от информацията, посочена в чл. 2.7 от Договора общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията в т. 8 е 315,24 лв., 4 същата се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на Договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Следователно в нея не е включен размера на неустойката при непредоставяне на обезпечение по Договора. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от Договора.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния Договор за паричен заем неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като : 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.