Решение № 378 от 02.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. ХАСКОВО, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500581 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.

ВЪ З З И В Н И К Ъ Т –

ВЕКОЯ

МАРИН

АНДЪРРАЙТИНГ ГмбХ, учредено и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в търговския регистър при Окръжен съд – Хамбург под № НRВ 173362, с ДДС № DE368889236, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.***, представлявано от О.М.Б. и А.Л. – универсален правоприемник на ДАБЪЛЮ. ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЕУР ГМБХ, след извършено вливане, е останал недоволен от Решение № 231 от 02.04.2025 год., постановено по гр.д. № 2829 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи изцяло предявените обективно съединени осъдителни искове като основателни и доказани.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „МОНОЛИТ ТРАНСПОРТ“

ООД – гр.*** – оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2829 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба на ДАБЪЛЮ.

1

ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ – гр.***, Република Германия против „Мотолит транспорт“ ООД – гр.***, подадена първоначално пред Районен съд – София, образуваното по описа на който, гр.д. № 35680 / 2023 год. е прекратено и изпратено на Районен съд – Хасково, по правилата на местната подсъдност.

Безспорно по делото е установено, че на

29.01.2022 год. на територията на Република Унгария е настъпило пътно транспортно произшествие с товарна композиция, състояща се от влекач рег.

№ ***, собственост на ответника и прикрепено към него полуремарке с рег.№ ***, марка „Шмитц“, модел СЦБ СЗТ, собственост на „Виа Логистик“ ЕООД – гр.***, отдадено под наем на ответника, съгласно договор от 05.11.2021 год.

Безспорно е и това, че към датата на настъпване на пътния инцидент, полуремаркето, собственост на наемодателя „Виа Логистик“ ЕООД – гр.*** е било обект на договор за застраховка „Каско“, сключен между собственика и застрахователите - ВАВ Ферзихерунг, Нюрнбергер Ферзихерун и СВ Шпаркасен Ферзихерунг, със срок на валидност от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год., вземанията по който са били цедирани в полза на ищцовото дружество, преобразувано в хода на разглеждане на делото, чрез вливането му във възиввното дружество.

Няма спор и досежно това, че в полза на собственика на застрахованото полуремарке - „Виа Логистик“ ЕООД – гр.*** е изплатено застрахователно обезщетение за причинени от описания по-горе пътен инцидент, щети в размер на исковата сума, в изпълнение на застрахователния договор „Каско“.

Като безспорно съдът приема, че причината за настъпване на пътния инцидент се свежда до това, че на водача на пътния състав, състоящ се от влекач и полуремарке – Р.Б. му е прилошало в резултат на заболяване, от което е страдал, а именно – мастно израждане на сърдечния мускул, възникнало на почвата на цироза на черния дроб, предизвикало остра циркулаторна и дихателна недостатъчност, в резултат на което е настъпила смъртта му. В тази насока съдът цени приетото като писмено доказателство решение, с деловоден номер: 11803/32 – 17/2022 на Полицейско управление на Област Комаром – Естергом, от съдържанието на което се установява, че доколкото причината за смъртта на водача се свежда до това, че му е прилошало по време на управление на пътния състав, извършеното от него деяние не се явявало административно нарушение и не може да му бъде вменено във вина поведение на нарушител, поради което органът по нарушенията е прекратил производството.

Обстоятелството, че цитираното по-горе решение, представено от ищеца и прието като писмено доказателство, ценено от съда като такова, установяващо по безспорен и несъмнен начин, че ПТП, станало на 29.01.2022 год., при което са причинени щети на полуремаркето, собственост на застрахования „Виа Лигистик“ ЕООД – гр.***, разходите за възстановяване на които са му изплатени от праводателя на дружество, заличено в хода за разглеждане на делото поради вливането му в дружеството – ищец, е 2 причинено поради настъпила естествена смърт на водача на товарния състав, обосновава извод за липсата на вина, явяваща се предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане, а от тук и за неоснователност на иска, предявен на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.

Като необосновани съдът намира изложените в жалбата доводи за това, че разпределената с доклада по делото, доказателствена тежест, създавала неяснота относно това на коя от страните по делото се възлага тежестта да докаже наличието на вина, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Безспорно е, че отговорността на лицата, които са възложили другимо извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, както и това, че тази отговорност – по чл.49 от ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, т.е оборване пезумпцията за вина се възлага на ответника. Наличието на вина обаче може да се преценява само ако е установено наличието на противоправно поведение, тежестта за доказване на което се възлага на ищеца. От цитираното по-горе решение, представено от ищеца с цел установяване настъпването на застрахователно събитие, не се установява противоправно поведение от страна на водача на управлявания от него товарен състав. Релевантно в случая е и обстоятелството, че и в самата искова молба не се излагат твърдения за допуснато от водача Б. противоправно поведение, което да се намира в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент, при който се причинени щети по застраховано от трето на спора лице, превозно средство. Обстоятелството, че последното е било предмет на договор за наем, сключен между ответника в качеството му на наемател и застрахованото дружество – в качеството му на наемодател, не обосновава извод в противна насока, доколкото договорът за наем обвързва единствено и само страните, които са го сключили, но и трети лица – в случая ищеца, придобил правата по застрахователния договор „Каско“, който необосновано се позовава на чл.26 от договора за наем, съгласно който в случаите на повреда, погиване или кражба на наетото превозно средство, в резултат на събитие, настъпило по вина на наемателя, същият дължи обезщетение за виновно причинените вреди, в размер на остатъчната стойност. Визираната договорна клауза обосновава евентуално вземане, но в полза на наемодателя и то при настъпване на събитие, което да е причинено виновно от наемателя, за отсъствието на която предпоставка, съдът изложи съображения по – горе.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на иска за възстановяване на заплатеното в полза на застрахования, обезщетение за имуществени вреди, и на подчинения нему иск за присъждане на обезщетение за забава, предвид акцесорния му характер, и отхвърляйки същите, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от 3

ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231 от 02.04.2025 год., постановено по гр.д. № 2829 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА ВЕКОЯ МАРИН Андъррайтинг ГмбХ,

Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в търговския регистър при Окръжен съд – Хамбург под № НRВ 173362, с ДДС № DE368889236, със седалище и адрес на управление:

Германия, гр.***, представлявано от

О.М.Б. и А.Л. – универсален правоприемник на ДАБЪЛЮ. ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЕУР ГМБХ, след извършено вливане, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат В. И. Д. – М., да заплати на „МОНОЛИТ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК 201380130, със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявано от управителя Г.И.С., с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат К. К. Г., сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева - деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4