Решение № 440 от 19.10.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 398 19.10.2020г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Минка Петкова и с участието на прокурор Константин

Тачев като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА

ЯНКОВА административно дело № 294 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“

ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, представлявано от изпълнителния директор А.П.А., подадена чрез пълномощника адв. И.М. ***, против Ревизионен акт № Р-29002918007831-091-001/18.12.2019г., издаден от Ц.Г.Б. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и К.И.Ш.-П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 414/16.03.2020г. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД са установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в общ размер на 2 402 830.71 лева за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м. 12.2014 г. и прилежащи лихви за просрочие към тях към 18.12.2019г. в общ размер на 1 421 176.27 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва като необосновани и недоказани съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод за наличие на отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в ползвано от работниците и служителите на дружеството, чрез работодателя, данъчно облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ за лични премии по договор за застраховка „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 ЗДДФЛ. Посочва, че съобразно правната регламентация в ЗДДФЛ, данъчното облекчение за застраховка „Живот“ се ползва чрез работодателя при кумулативното изпълнение на три условия, а именно: физическото лице - носител на задължението за данъка, да е застраховано; застраховките „Живот“ да отговарят на дефиницията на понятието, дадена в § 1. т. 14 от ДР на ЗДДФЛ в приложимата към периода редакция; застрахователните премии да са за сметка на работниците/служителите и да са удържани от работодателя при изплащане на трудовото възнаграждение. Излагат се съображения, че при наличие на посочените условия, работодателят е длъжен да приложи чл.42, ал.2 ЗДДФЛ и да намали месечната данъчна основа с направените вноски по застраховката „Живот“, както и че този въпрос не е предоставен на неговата преценка. Изтъква се, че тези условия са били изпълнени, като жалбоподателя в качеството си на работодател изцяло е спазил разпоредбите на ЗДДФЛ, а от приходните органи по никакъв начин не е доказана липсата, на която и да е от цитираните предпоставки. Сочи се, че „МИНИ МАРИЦА — И3TOK“ ЕАД не е реализирало собствени печалби или доходи, които да представя като необлагаеми или да ги насочва към трето лице. Подчертава също така, че поведението на дружеството, при изпълнение на задълженията му по чл.42 ЗДДФЛ, е изцяло наложено от закона, а не е целящо отклонение от данъчно облагане. Жалбоподателят оспорва и твърдението в РА, че служителите му не са били наясно за удържаните им застрахователни премии и със субсидирането от страна на застрахователя, предвид съдържанието на декларациите за присъединяване на работниците и служителите към договора за групова застраховка, както и предвид общите условия на застраховките „Живот“, съдържащи клауза за предоставяне на заемни средства на застрахованите лица. Счита, че тази клауза не противоречи на КЗ. В тази връзка се възразява срещу констатацията на органите по приходите, че липсва заемно правоотношение между застрахователя и застрахования, още повече, че наличието или липсата му не е предпоставка за ползването на данъчното облекчение по чл.19 ЗДДФЛ.

Излагат се доводи, че сключеният на 10.03.2009г. договор за групова застраховка между работниците и служителите, представлявани от В.В. и „СИНДИКАЛНА ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ“/СиВЗК/ не нарушава по никакъв начин законодателството, регламентиращо договорите за застраховка. Обосновава извод, че застрахователното правоотношение между работниците и застрахователя СиВЗК, са уредени именно в този договор и между тези участници, по който договор обаче „МИНИ МАРИЦА — ИЗТОК“ ЕАД не е страна.

По отношение на договора за групова застраховка между

„МИНИ МАРИЦА — ИЗТОК“ ЕАД и „СИНДИКАЛНА ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ“/СиВЗК/ от 10.03.2009г., се сочи, че с него се уреждат единствено административните функции на работодателя във връзка със застраховките. Счита, че по силата на този договор на дружеството са вменени само задължения по администриране на отношенията застраховател-застраховано лице. Като в тази връзка, жалбоподателя приема, че в действията при изплащането на субсидиите от застрахователя към застрахованото лице работодателя е единствено администратор и като такъв не следва да понесе данъчна тежест.

В жалбата се изразява несъгласие и с доводите на органите по приходите, че отнемането на лиценза на СиВЗК от Комисията за финансов надзор има отношение към настоящия казус, още повече, че това е станало три години след процесния период - факт, който работодателя не е можел да съобрази или да прецени към онзи момент.

Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на регламентираните в чл.2, чл.3, чл.5 и в чл.6 от ДОПК принципи в административното производство не са установени обективно и в пълнота, съответно не са преценени всички факти и обстоятелства от значение за ревизията, както и че в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите не са направили обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства. Твърди се, че направените от ревизиращите органи изводи и определянето на данъчните задължения са резултат от недоказани и необосновани констатации, тъй като не са съобразени и взети предвид факти и обстоятелства от значение за случая. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-29002918007831-091-001/ 18.12.2019г., потвърден с Решение № 414/ 16.03.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – София, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП София и в представено по делото писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага РА № Р-29002918007831-091-001/18.12.2019г. да бъде потвърден.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-29002918007831-020-001 от 14.12.2018г., издадена от Ц.Г.Б., на длъжност и.д. началник сектор „Ревизии и проверки“ към отдел „Контрол“ при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“/ГДО/ София, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК“ ЕАД, ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2014г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: К.И.Ш.-П. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), И.Б.Г. – главен инспектор по приходите и М.К.Ц.-Д. – главен инспектор по приходите /л.24 от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.12.2018г. по електронен път /л.25/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-29002918007831-020-002/ 12.03.2019г., /л.26/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-29002918007831-020-003/07.05.2019г. /л.28/, издадени и подписани от Ц.Г.Б., и.д. началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 17.11.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки, както и за присъединяване на документи. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – К.И.Ш.-П. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), М.К.Ц.-Д. - главен инспектор по приходите и И.Б.Г.

- главен инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-29002918007831-092-001/06.11.2019.

/л.30-л.43 от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК“ ЕАД гр. Раднево, се предлага установяване на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от м.12.2012г. до м.12.2014г. в размер на 2 402 830.71 лева и лихви 1 393 141.05 лева.

Направени са констатации въз основа на които е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане, довело до неправомерно ползване данъчно облекчение по чл.19, ал.2 ЗДДФЛ от работниците и служителите на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК“ ЕАД в размер на вноските по договори за застраховки „Живот“. Обосновано е заключение, че тези договори не следва да бъдат зачетени за целите на облагането по ЗДДФЛ, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които е ползвано данъчното облекчение.

Прието е, че на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.77 от ЗДДФЛ, следва да бъде определен допълнителен данък върху доходите от трудови правоотношения в размер 2 402 830.71 лв. по отношение на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК“ ЕАД в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДФЛ, по съображения, че не са били налице предпоставките за ползване на данъчното облекчение.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че основният предмет на дейност на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК“ ЕАД през ревизираните периоди е добив и пласмент на въглища и други, свързани с тази основа дейност работи, вкл. извършване на железопътен превоз на товари.

Притежава необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността, както и всички необходими за целта лицензи. От ревизиращите органи е констатирано също така, че счетоводството на дружеството се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, както и прилагането на Международните счетоводни стандарти /МСС/ и Международни стандарти за финансови отчети /МСФО/.

С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК“ ЕАД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, на ревизираното дружество са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-29002918007831-040-001/17.12.2018г./л.263 от делото/, ИПДПОЗЛ № Р-29002918007831-040-002/07.10.2019 г. /л.250 от делото/, ИПДПОЗЛ № Р-29002918007831-040-003/17.10.2019 г. /л.201 от делото/,. ИПДПОЗЛ № Р-29002918007831-040-005/22.10.2019 г. /л.163 от делото/. С тях са изискани всички документи във връзка с установено ползвано право на данъчно облекчение в размер на 10%, на основание чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка със сключени застраховки „Живот“ на работниците и служителите в дружеството, в т.ч. договор, анекси и др. със застраховател; застрахователните полици; месечни списъци на застрахованите лица със съответните суми за превеждане към застрахователя; фишове за заплати на застрахованите лица; декларации обр. 1 и 6; платежни документи за преведени парични средства към застрахователя; писмени обяснения относно обстоятелствата кой извършва плащанията към застрахователя и внася сумите по застраховките „Живот“ по сметката на застрахователя; какви счетоводни операции са извършени във връзка със застраховките и др.