Решение № 632 от 27.08.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 632/27.8.2020г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

При секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора

Станка Димитрова изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 588 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на ЦУ на НАП гр. София против решение № 198/08.04.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2356/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е изменено НП №

444700-F483637/28.06.2019r. на директор Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на „Белово 2014“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Белово, с управителя и представител М. С. В. е наложена на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 36696,44 лева, като е изменен размерът на имуществената санкция на 1834,82 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд – Пазарджик и постановено ново, с което да се потвърди НП и наложената с него имуществена санкция като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът – „Белово 2014“ ЕАД, се представлява от адв. Б., който по изложени съображения счита решението на районния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е изменил НП № 444700-F483637/28.06.2019r. на директор Дирекция „Обслужване" при ТД НАП Пловдив, с което на „Белово 2014“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Б., с управителя и представител М. Ст. В. е наложена на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 36696,44 лева, като е изменил размера на имуществената санкция на 1834,82 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че дружеството жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 133911900234062/30.01.2019 г. Установено било, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 19.11.2018 г., но за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 969 459,14 лева. Дружеството имало реализиран облагаем оборот над 50 000 лева, както към 31.12.2018 г., така и още към 30.11.2018 г. Тъй като за периода 01.12.2017 г. – 30.11.2018 г. имало формиран облагаем оборот от своята дейност на обща стойност 840 055,15 лева, то дружеството следвало да подаде ново заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.12.2018 г. Такова обаче било подадено на 30.01.2019 г. – месец и 23 дни по-късно.

С Акт за регистрация по ЗДДС № 130421900380421/13.02.2019 г., (връчен на управителя М. С. В. на 19.02.2019 г.) и от посочената дата „Белово 2014“ ЕАД било регистрирано по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 96, ал. 1 от същия закон.

При извършена последваща проверка било установено, че за периода от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 220 178,62 лева, представляващи извършени облагаеми доставки на услуги – СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка. За посочения период били издадени три фактури: Фактура № **********/08.01.2019 г. на стойност 135 000 лева; Фактура № **********/09.01.2019 г. на стойност 31 587,34 лева и Фактура № **********/28.01.2019 г. на стойност 53 591,28 лева. За посочения период не били налични данни за получени плащания в брой, издадени сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП и доставки извън територията на страната. Мястото на изпълнение на посочените доставки е на територията на страна. Така, съобразно формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС по извършените от дружеството облагаеми доставки на обща стойност 220 178,62 лева за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. бил установен неначислен ДДС в размер на 36 696,44 лева върху данъчна основа на доставките - 183 482,18 лева.

Посочените констатации били документирани с ПИП Серия АА № 1462095/15.04.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него.

Районният съд е установил правилно фактите по делото и извършеното нарушение. Видно и от касационната жалба – спор по това между страните няма. Спорът е досежно приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая е приложим привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, относим към ал. 2, а към ал. 1 по отношение само на санкцията - когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв. В конкретния случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че дружеството е начислило процесния данък, който е следвало да начисли до 14.02.2019г., със справка-декларация от 13.05.2019г., тоест преди изтичането на 6 месеца по ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС. Предвид на това, съдът е приел, че посочената норма следва да се приложи, тъй като е по-благоприятна за дружеството-нарушител.

Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е установил, че нарушението е следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал.

3 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Ето защо, в конкретния случай имуществената санкция е следвало да бъде размер на 5 % от данъка, но не по-малко от 200 лв. В конкретния случай тези 5 % правилно са определени в оспореното пред настоящия съд решение на 1 834.82 лв., в какъвто смисъл е изменено и наказателното постановление. Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че текстът на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал. 2. Очевидно е, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по ЗДДС в срок. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок, правилното процедиране на административно-наказващия орган е било да наложи имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия данък.

В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА решение № 198/08.04.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2356/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2. /П/