Решение № 54 от 25.03.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Девня , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100216 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба от ДСП – Вълчи дол с правно основание чл. 28 от ЗЗДт за вземане на мярка за закрила по чл. 4 т.2 от ЗЗДт – настаняване в семейство на близки и роднини за децата С. М.

С., ЕГН ********** и Б. М. С., ЕГН ********** за срок от четири години.

В молбата се излага, че е със Заповед № ЗД-Д-В-ВД- 001/18.01.2021 г. и № ЗД/Д-В-ВД-002/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол спрямо двете деца е постановена по административен ред спешна мярка за закрила настаняване в семейството на своята баба по майчина линия – С. А. И., тъй като майката на децата без основателна причина ги е изоставила и трайно не полага грижи за тях, рядко ги посещава, а в удостоверенията за раждане на децата не фигурира втори родител - баща. Сочи се, че децата се отглеждат от своите баба и дядо от 2010 г., като след смъртта на дядото са пренастанени в семейството на тяхната баба. Предвид изтичане срока на настаняването и незаинтересоваността на майката да се грижи за децата, същите са поставени в риск, което налага предприемането на мярка за закрила спрямо тях, а именно пренастаняване в семейството на тяхната баба по майчина линия. Вносителят твърди, че през целия период на настаняването майката се е завръщала няколко пъти в България и не е заявила желание за реинтегриране на децата в семейството й, нито са отчетени възможности за това. По данни на г-жа И. тя престоява за кратко и отново напуска семейството си и заминава без да съобщи къде.

Излага, че в настоящия момент децата продължават да се отглеждат от своята 1 баба по майчина линия, където им е осигурена сигурна семейна среда, в която получават нужното индивидуално внимание и емоционална топлина. Твърди че, г-жа И. изразява готовност и желание да отглежда децата и за в бъдеще, като хигиенно-битовите условия в дома са много добри и подходящи за това, поради което и сезира съда с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата срок.

В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – Вълчи дол, чрез редовно упълномощен представител поддържат молбата си.

Назначеният особен представител на децата изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява напълно интереса на децата.

Заинтересованата страна – С. А. И. изразява желанието си да продължи да полага грижи за двете си внучета.

Родителят на децата – М. С. И., редовно призована, не се явява в открито с.з.

В с. з., съгласно чл.15 ал.2 от ЗЗДт съдът изслуша двете деца, които заявиха, че се чувстват добре при своята баба, която възприемат скато своя майка и желаят и занапред тя да ги отглежда. Твърдят, че майка им М. се завръща рядко от чужбина, като стои при тях няколко дни и пак заминава внезапно. Децата нямат развита емоционална връзка с биологичния си родител, тъй като от най – ранна детска възраст се отглеждат от своите баба и дядо.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане №66461, детето С. М. С. е роден на *** г. и негов единствен родител е майка му – М. С. И..

Видно от представеното удостоверение за раждане №93185, детето Б. М. С. е роден на *** г. и негов единствен родител е майка му – М. С. И..

Съгласно Решение № 34/13.03.2014 г. на Районен съд Девня по гр. д. № 15/2014 г. децата С. М. С., ЕГН ********** и Б. М. С., ЕГН **********, са настанени в семейството на С. М. И., ЕГН ********** и С. А. И., ЕГН ********** – баба и дядо на децата по майчина линия, с адрес в ***, за срок 2 една година, считано от влизане в сила на решението. Съдебното решение е влязло в сила на 02.04.2015 г.

Последващо – С Решение №122/20.07.2015 г., постановено по гр. дело № 240/2015 г. по описа на РС – Девня и с Решение № 162/08.11.2017 г., постановено по гр. дело № 936/2017 г. по описа на Рс – Девня децата са настанени в същото семейство – на своите баба и дядо по майчина линия за срок съответно от две и три години.

Със Заповед Заповед № ЗД-Д-В-ВД- 001/18.01.2021 г. и № ЗД/Д-ВВД-002/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Вълчи дол е постановена по административен ред временно мярка за закрила, кат одецата са пренастанени в семейството на своята баба, поради изтичане на срока на съдебното решение и настъпилата смърт на техния дядо.

От представеното по делото становище за годност на ДСП – Вълчи дол се установява, че С.И. може да се грижи за децата и да им осигури добри условия на живот, като осъществяването на мярка за закрила по чл. 4 ал. 1 т .2 от ЗЗДт е изцяло в интерес на децата.

Представени са декларации по чл. 27 ал. 3 изр. 2 от ЗЗДт от С.И., с които декларира, че е съгласна да се грижи за своите внуци.

Видно от представените с исковата молба социални доклади, изготвени от социален работник в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” - Вълчи дол, основните грижи за децата С. и Б. продължават да се полагат от тяхната баба по майчина линия, която от смъртта на своя съпруг през 2018 г. е продължила да се грижи сама за децата с помощта на своята по – малка дъщеря – леля на децата. Сочи се, че потребностите на децата от храна, облекло и подслон са задоволени. Излага се, че майката е изоставила децата, когато са били много малки, почти не поддържа връзка с тях, когато се връща в семейството децата не общуват с нея пълноценно, няма необходимия родителски капацитет и не проявява грижи за децата. Сочи се, че не са установени условия и възможност за реинтеграция в биологичното семейство. Сочи се още, че за децата е осигурена семейна среда, в която има изградени добри взаимоотношения, получават нужното индивидуално внимание и емоционална топлина, има изградена силна емоционална връзка между бабата и децата. Семейството обитава собствена къща, разположена в близост до центъра на града.

Жилището е обзаведено с мебели, електрифицирано и водоснабдено и 3 задоволяващо нуждите на двете деца. Основните потребности на децата от храна , подходящо облекло, образователни потребности и сигурна семейна среда са задоволени на нужното равнище. И двете деца се намират в добро здравословно състояние, като редовно са водени на профилактични прегледи и са извършени всички планови имунизации по имунизационния календар на РБ. По отношения на психичното здраве соц. работници са констатирали адекватно поведение и реакции в нормата, отговаряща напълно на възрастовите специфики. С. и Б. реагират адекватно в дадена ситуация и разбират значението на предметите от заобикалящата действителност. И двете деца се хранят редовно и здравословно, имат изграден навик да се обслужват с прибори за хранене. Личната им хигиена е на добро ниво. Децата не са социално изолирани, общуват със свои връстници и проявяват приятелско отношение към тях. Свободното им време е добре запълнено.

През периода на настаняването майката на децата на няколко пъти се е завръщала в страната. Същата не поддържа добри отношения с роднивните си, поради което дори и когато е в Република България рядко се задържа при тях. Излага се становище, че семейството на С.И. притежава нужния капацитет и успява да се справя на добро ниво.

За да се произнесе по искането за настаняване на де цата в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

В чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания. Предвид събраните доказателства, съдът намира, че по отношение на децата С.С. и Б.С. е налице основанието по чл. 25 т. 2 от ЗЗДт, а именно – единственият родител на децата без основателна причина трайно не полага грижи за същите.

Съгласно чл. 28 ал. 4 изр.2 от ЗЗДт при настаняване на деца извън семейството, съдът е длъжен да следва поредността по чл. 26 ал.1 от ЗЗДт, освен когато това не е в интерес на детето. Първа по ред в тази норма е мярката „настаняване на дете в семейство на близки или роднини”, т.е. при равни условия тя следва да бъде предпочетена пред другите мерки, свързани с настаняването на детето извън семейството му.

Така е и в настоящия случай, тъй като фактически децата живеят в 4 семейството на своята баба от най – ранна детска възраст, която и понастоящем задоволява всички техни потребности. Касае се за едно фактическо положение, чието юридическо закрепване, чрез отглеждане на децата в семейна среда, безспорно е в интерес на последните. Предложения срок за настаняване е съобразен с навършването на пълнолетие от по – голямото от двете деца, с оглед предотвратяване на последващото им поредно явяване и изслушване пред съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал.1 от ЗЗДт, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА децата С. М. С., ЕГН: ********** и Б. М. С., ЕГН:

********** в семейството на роднини - С. А. И., ЕГН **********, баба на децата по майчина линия, с адрес: ***, за срок от четири години, считано от влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

28 ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5