Определение № 26894 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26894 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110120815 по описа за 2026 година

Съдът, при извършване на дължимата се самостоятелна преценка за допустимост на исковата претенция срещу Х. К. Ц. с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм.ДВ бр.100/2019 г.), приема, че в заповедното производство не е следвало да се са дават указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник, със следните съображения:

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят е посещавал адреса на длъжника в изискуемия в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК едномесечен срок, като не са събрани данни, че лицето не живее на адреса с посочване на две имена и адрес на лицето, което е дало информацията.

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, при което настоящото исково производство е недопустимо. Делото следва да бъде прекратено и върнато на заповедния съд за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №20815/2026 г. по описа на Софийски 1 районен съд, 113 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. дело № 3862/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2