Определение № 32107 от 07.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32107 гр. София, 07.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110146919 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. С. Д., процесуален представител на ищеца Л. Т. за изменение на решение №13695/10.07.2024г., постановено по гр.д. №46919/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилни мотивите, с които съдът е отказал да осъди ответника да й заплати възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ на ищеца. Твърди, че е предявен само един иск, като са посочени няколко основание за недължимост на сумите, а не е предявен иск при условията на евентуалност, като дори това да е така, разноските следвало да се определят съобразно изхода от него. Оспорва, че е налице признание на иска от ответника, като същият бил признал само един от фактите, които ищеца твърди, а именно погасяване на задълженията по давност, като излага доводи, че с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че в списъкът по чл.80 ГПК е посочила, дължимото й се според нея възнаграждение в размер на 480 лева. Моли да бъде изменено решението в частта за разноските и да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение, а на ищеца – сторени разноски за държавна такса.

Ответникът в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на молбата. Излага, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, доколкото дори и погасено по давност, задължението подлежи на доброволно изпълнение.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения относно приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК в настоящия случай, поради което и не е присъдил на ищеца разноски. В 1 наведените от процесуалния представител на ищеца доводи, съдът не намира основание за промяна на становището си по въпроса, което подробно е изложил в постановения съдебен акт. Липсата на осъждане на ответника да заплати разноски на ищеца не е следствие от отхвърлителния диспозитив по отношение на първите две заявени основания за недължимост на процесните суми, поради което и съдът намира за неотносими изложените в тази връзка доводи на процесуалния представител на ищеца.

За пълнота следва да се изложи с оглед заявената конкретна сума, която се претендира от процесуалния представител на ищеца за осъществена правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, че в тази хипотеза определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. Следва да се има предвид и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), съгласно която съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, определени в Наредбата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. Й. Д., процесуален представител на ответника Л. Т. Т., за изменение на решение №13695/10.07.2024г., постановено по гр.д. №46919/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2