Решение № 129 от 13.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Елин Пелин, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20231820200215 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П. Й. И., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.В. - САК със съдебен адрес гр.София, бул. „..“ № 5, ет.3, офис № 2 против наказателно постановление № Ф-34/24.01.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област /ОДБХ-София област/, с което на основание чл.449а, ал.1 и чл.472, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност му е наложена глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като се сочи наличието на съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и наказателното постановление.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата чрез пълномощника си адв.В., моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административно-наказващият орган ОДБХ - Софийска област, чрез пълномощника си юрисконсулт Манолов оспорва жалбата, моли 1 наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП Елин Пелин редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от обжалваното наказателно постановление № Ф-34 /24.01.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област /ОДБХ-София област/ на основание чл.449а, ал.1 и чл.472, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на П. Й. И. е наложена глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 626/14.09.2022 г., за това че: „При извършена на основание Заповед 1411/08.08.2022 г. на директора на ОДБХ София област проверка на 14.09.2022 г. в с.., Община Елин Пелин, е установено, че лицето П. Й. И. отглежда един брой еднокопитно животно /пони/ без регистрация на животновъдния обект по реда на чл.137 от ЗВМД. Въз основа на това в АУАН е възприето, че е нарушена разпоредбата на чл.51 във вр. с чл.137 от ЗВМД.

Нарушението на чл.51 от ЗВМД е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.

449а от ЗВМД. Представена е обратна разписка, удостоверяваща връчване на Наказателното постановление.

От АУАН № 626/14.09.2022 г. по описа на ОДБХ Софийска област се установява, че същият е съставен от Д. Р. Р. - актосъставител и е подписан от свидетеля Д. Р. П. срещу П. Й. И., за това, че: „На 14.09.2022 г. при проверка на адрес: с.., кв.., Община Елин Пелин, лицето П. И. отглежда кон /пони/ без регистрация на животновъден обект по чл.137 от ЗВМД. Проверката е по Заповед №1411/08.08.2022 г., с което е нарушена разпоредбата на чл.51 във вр. с чл.137 от ЗВМД. АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Видно от констативен протокол от 14.09.2022 г. е, че същия е съставен от Д. Р. Р. – инспектор в отдел Здравеопазване на животните в ОДБХ София област, като в него е отбелязано, че на адреса в с.., кв. ., Община Елин Пелин П. Й. И. отглежда еднокопитно животно /пони/ без регистрация по чл.137 от ЗВД.

От представените Заповед № ОСПД-Н-1512/15.12.2022 г. и Заповед № 2

ОСПД-1276/2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ, се установява компетентността на участниците в административно-наказателното производство.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Р. Р. и Д. Р. П. се установява, че проверката в обекта на жалбоподателя е извършена по повод издадена заповед, тъй като в Община Елин Пелин имало докладна записка и жалба депозирани от кмета на с.. относно оплакване от наличието на много кучета отглеждани от жалбоподателя. В тази връзка имота в с.., кв.. бил посетен от двамата свидетели, където установили наличието на кучета, а също и едно пони, което било в заграждение, за което свидетелката П. твърди, че майката на жалбоподателя започнала да храни, докато тече проверката. В Община Елин Пелин обаче не се съдържали документи, че в имота се отглеждат кучета и пони. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят не притежава регистрация за животновъден обект, за да отглежда установените в имота животни. Самият жалбоподател заявил, че няма такава регистрация, поради което свидетелят Р. съставил процесния АУАН. Свидетелят Р. твърди, че при проверката не се е интересувал кой е собственик на имота и от кога животното се намира в имота, а го интересува кой е човека, който отглежда животното и установил, че именно жалбоподателят отглежда установеното в имота пони. Свидетелят Р. заявява, че жалбоподателят потвърдил пред него, че той отглежда това животно. По време на проверката свидетелят Р. твърди, че не са проверявали дали установеното в имота пони притежава транспордер, тъй като животното било затворено и било стресирано, понеже се намирало на тъмно. Сочи, че видял животното само през пролуките на дъските в помещението, което се намирало.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани и свидетелите Х.Д.К. и Н.Г.Я.. Свидетелката Х.К. заявява, че познава жалбоподателя от около три години и са в приятелски отношения, живеят заедно в гр.София и към месец септември също живеели заедно в имота на свидетелката в гр.София. Известно е на свидетелката, че майката на П. живее в кв.., с.., тъй като я посещават от време на време. В тази връзка знае, че майката на П., с цел да услужи на неин познат през месец септември миналата година, за кратък период от време е подслонила едно пони, тъй като човекът не е имал къде да го гледа. П. също присъствал на проверката, както и децата на 3 свидетелката. Не й е известно П. да притежава това пони или да отглежда други животни в имота на майка си. Той се занимава с ремонт на автомобили.

Свидетелят Н.Г.Я., твърди, че живее в кв.., с.. и познава П. от дете, тъй като са съседи и още като деца си играели в имотите. Имотът в кв.., който П. посещава е собственост на неговата майка К., а П. посещава имота често.

Живее обаче в София при приятелката си и се занимава с автомобили, не му е известно да отглежда животни в имота в с.., кв... Знае, че в имота на майката на П. имало за няколко дни едно конче – пони, което виждал, но това било за кратко и било на някакъв познат на майката на П.. Свидетелят заявява, че не е виждал в имота да има бали сено или други животински отпадъци, вследствие отглеждане на животни, нито да усеща да се носи миризма на животни, които се отглеждат в двора.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, от процесуално легитимно лице, наказания с наказателното постановление, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, същата е основателна по следните съображения:

След извършена служебна проверка, настоящият състав констатира, че при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.

Според разпоредбата на чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност /ЗВмД/: Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл.5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат...“. Посочената разпоредба притежава още 22 алинеи, касаещи регистрацията на животновъдни обекти.

Според чл.51, ал.1 от ЗВмД: “Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл.137“, като и тази правна норми съдържа общо 12 алинеи.

4

Видно от издадения АУАН, в него е посочено, че на 14.09.2022 г. при проверка на адрес: с.., кв.., Община Елин Пелин, лицето П. И. отглежда кон /пони/ без регистрация на животновъден обект по чл.137 от ЗВМ.

Съгласно чл.137 от ЗВмД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. В случая обаче, по делото липсват доказателства и остава неизяснено обстоятелството какъв е обекта, който е бил проверен, доколкото в процесния имот се сочи, че е установено само едно пони и в този смисъл е неясно дали се касае изобщо за животновъден обект по смисъла на закона или е налице лично стопанство, което е изключено от изискването на чл.137 от ЗВмД. В административната преписка липсват подобни доказателства, такива не бяха установени и в хода на съдебното следствие – нито писмени, нито от разпитаните по делото свидетели. Нито един от свидетелите по делото не заяви в проверявания обект да се отглеждат непрекъснато не само установеното пони, а и изобщо животни, което да сочи, че в случая се касае за животновъден обект, който подлежи на съответната регистрация по реда на чл.137 от ЗВмД. Това е така, тъй като свидетелката П. заяви при разпита си, че в обекта е бил установен жалбоподателя, но майка му хранела едно малко конче в едно заграждение, докато течала проверката. От своя страна актосъставителят - свидетелят Р. заявява, че по време на проверката не е установявал дали понито има транспордер и на кого е проверявания имот, тъй като животното било затворено и било много стресирано, поради което не е извършил подобна проверка. За това, че се касае за животновъден обект, свидетелят Р. прави извод единствено от заявеното от жалбоподателя, че понито е негово и се намира в имота, в който по това време е бил жалбоподателят. Свидетелите К. и Я. обаче заявяват, че проверявания обект е собственост на майката на жалбоподателя и тя е лицето, което живее и ползва имота, а установеното пони било гледано от нея само няколко дни, по молба на неин позна, а жалбоподателят, който живее постоянно в гр.София няма нищо общо с понито. Така депозираните показания не установяват отразените в АУАН и наказателното постановление обстоятелствата – а именно, че на процесната дата именно жалбоподателят И. е отглеждал в процесното място еднокопитно животно пони и в този смисъл е имал задължението да извърши регистрация за животновъден обект.

5

Несъмнено разпоредбата на чл.137 от ЗВмД регламентира начина за регистрация на животновъдните обекти, но в конкретния случай не се установи по никакъв начин, че именно жалбоподателят е отглеждал понито, нито, че в случая проверения обект е животновъден по смисъла на нормативната уредба и в този смисъл подлежи на съответна регистрация по реда на чл.137 от ЗВмД.

Ето защо по делото не се установява с действията си жалбоподателят да е осъществил състава на визираното нарушение чл.51 или чл.137 от ЗВмД, доколкото липсват фактически данни за подобно негово поведение, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, които да се подкрепят от събрания доказателствен материал. Подобни данни не бяха установени и в хода на съдебното следствие.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая липсва пълно описание на нарушението и доказателства, които да подкрепят установената фактическа обстановка, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, което е съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя, както при съставяне на акта така и при издаване на наказателното постановление. Съобразно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и наказателното постановление администативнонаказващият орган следва да опише пълно, точно и ясно нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.