Решение № 3417 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3417 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110133621 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен конститутивен иск с правно основание чл.

30 ЗН от ищеца К. С. П. срещу ответниците А. А. П. и С. А. Д. за намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № 178, том I, рег. № 4898, д. № 151 от 19.05.2015 г. на нотариус Р., рег. № 2023 НК, на ¾ ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент № 31, с идентификатор ***, извършено от С.Р.Б. в полза на ответниците, и възстановяване на накърнената запазената част на ищеца от наследството на С.Р.Б. /починал на 13.09.2022 г./, с присъждане на парично обезщетение.

Ищецът твърди, че е дъщеря и единствен наследник по закон на баща си С.Р.Б., починал на 13.09.2022 г. Сочи, че е приела оставеното й от наследодателя наследство по опис по силата на решение на СРС по гр.д. № 67333/2022, вписано под № 2536/21.12.2022 г.

Твърди, че на 19.05.2015 г. С.Р.Б. е дарил на ответниците - А. А. П. и С.

А. Д., негови внучки /дъщери на ищцата/, собствените си 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 31, с идентификатор ***, находящ се на втори етаж, вх. “Б‘ на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща бл. 533, в град София, СО, район „Надежда”, ***, построена в парцел с идентификатор ***, който апартамент се състои от три стаи и кухня, със застроена част от 84,42 к в.м, при съседи: двор, калкан, двор, стълбище и ап. №30 и съседи по скица: на етажа-обект с идентификатор ***, под него обект с

1 идентификатор *** и над него – ***, заедно с

МАЗЕ № 4, с площ по нотариален акт от 3,26 кв.м, при съседи; мазе №5, калкан, мазе №3, коридор, заедно с 4,914 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални част и от правото на строеж върху мястото.

Твърди, че с извършеното дарение е накърнена запазената й част от наследството на С.Р.Б..

Сочи, че по предявен от нея иск за делба / преди смъртта на С.Б. през 2022 г./ е било образувано гр.д.№ 53857/2015 г. по описа на СРС, 141 състав, което е приключило с влязло в сила решение за изнасяне на горепосочения недвижим имот на публична продан. Сочи, че в хода на проведеното изпълнително производство процесният недвижим имот е възложен на ответника А. П..

Намира, че с оглед обстоятелството, че по силата на проведената публична продан имотът е бил отчужден и не може да бъде върнат в наследството, а и такова връщане не се цели от ищеца, възстановяването на накърнената запазена част следва да се осъществи чрез присъждане в полза на ищеца на парично обезщетение.

Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. А. П. и С. А. Д. с доводи за неоснователност на предявения иск. Не оспорват изложената от ищеца фактическа обстановка, а именно, че К.

П. е дъщеря и наследник по закон на С.Б. /техен дядо по майчина линия/, починал на 13.09.2022 г., че по силата на описания договор за дарение от 2015 г. са придобили собствеността върху притежаваните от Б. ¾ ид.части от апартамент № 31, както и че след извършване на съдебна делба на процесния апартамент имотът е придобит на проведената публична продан през 2021 г. на ответника А. П..

Сочат обаче, че извършената от наследодателя Б. разпоредителна сделка не подлежи на намаляване по реда на чл. 30 ЗН, тъй като същата не представлява дарение, доколкото прикрива действително сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърдят, че сделката е изповядана под формата на дарение, доколкото към момента на сключването й А. П. се е намира в граждански брак и страните са целели да изключат възможността придобиваната идеална част да попадне под режима на съпружеска имуществена общност. Твърдят, че между Б. и ответниците /негови внучки/ е била постигната договорка за полагане на грижи и даване на издръжка, каквито действия са били и реално извършвани.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери направеното възражение за относителна симулация за неоснователно, сочат, че извършеното от ищцата приемане по опис е недействително, тъй преди извършването на описа К. П. е приела наследството изцяло с конклудентни действия, изразили се в прекратяване на сключен от починалия й баща договор с „Виваком България“ за предоставяне на мобилни услуги. В проведеното по делото съдебно заседание от 12.06.2025 г. /л. 108/ ответниците 2 изрично сочат, че оттеглят така направеното оспорване и съпътстващите го искания за събиране на писмени доказателства, доколкото са установили, че договорът за мобилни услуги е прекратен служебно – с настъпването на смъртта на С.Б., а не по искане на ищцата.

Отново в условията на евентуалност, ответниците сочат, че с извършеното от наследодателя разпореждане запазената част на ищцата не е накърнена, тъй като в наследството са останали и други имоти, а именно – ½ ид.част от дворно място с площ от 1000 кв.м., ведно с едноетажна паянтова жилищна сграда от 35 кв., находящи се в с. Ж., общ. Своге, местност „О**“, както и ¼ ид.част от селскостопански имот с площ от 1750 кв.м., находящ се в с. Ж., общ. Своге, местност „О**“.

По изложените съображения молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството.

Съгласно материалноправанта разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон – какъвто е процесният случай, необходимо е той да е приел наследството по опис.

В изготвения по делото доклад, допълнен в проведеното по делото първо открито съдебно заседание, съдът е указал на страните, че в тежест на ищеца по така предявения конститутивен иск е да установи по делото пълно и главно: 1/ качество си на наследник по закон на С.Б., че 2/ е от кръга на лицата, имащи право на запазена част; че 3/ е приел оставеното му наследството по опис в указания в закона срок; че 4/ с извършеното от наследодателя Б. дарение от 2015 г. в полза на ответниците е накърнена запазената част на ищеца, предписана в чл. 29 ЗН.

В тежест на ответниците по спора, с оглед въведените в отговора на исковата молба възражения, е да докажат възражението си за относителна симулация, а именно, че договорът за дарение е нищожен като прикриващ действит. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, евентуално - че наследствената маса не се изчерпва с извършеното от Б. дарение, тъй като към момента на смъртта си последният е притежавал и други имущества. /Доколкото ответниците не поддържат възражението си за недействителност на извършеното приемане на наследство по опис, доказателствената тежест в тази посока не следва да им се разпределя/.

В конкретния случай, не е спорно по делото, а и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 13 от гр.д. № 706/2023г. на СГС/, че Симеон Рангелов Б. е починал на 12.09.2022 г., като е 3 оставил единствен наследник по закон своята дъщеря - ищеца по спора К. П..

Не е спорно между страните, че ответниците са нейни дъщери, т.е. същите не са призовавани към наследяване.

Не е спорно също така, а и се установява от представеното към исковата молба решение № 14510/13.12.2022 г. на СРС, 92 с-в, е уважена молба вх. № 274465/09.12.2022 г., подадена от К. П. за приемане по опис на оставеното й от С.Б. наследство.

С оглед на това, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че ищецът е дъщеря, единствен наследник по закон с право на запазена част, на починалия С.Б., както и че предявеният иск е насочен срещу ответници, които не са призовани към наследяване.

Безспорно се установява също така, че в изпълнение на изискванията на чл. 30, ал. 2 ЗН и дадените с ТР №1/2005 г. на ОСГК разяснения, в предвидения от закона /чл. 61, ал. 1 ЗН/ тримесечен срок от смъртта на наследодателя, ищцата е заявила пред компетентния съд искане за приемане на оставеното наследство по опис.

Спорни по делото са въпросите дали извършеното от С.Б. в полза на ответниците дарение е нищожно като прикриващо дарение, евентуално – в случай, че сделката е действителна, дали с извършването й е накърнена запазената част на ищцата от наследството на нейния баща.

За отговор на поставените въпроси, съдът взе предвид следното:

По възражението за относителна симулация:

Симулативните или привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на опред. договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна симулация, която представлява съчетаване на привиден и прикрит договор.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

За доказване на симулативността обикновено служи т.нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.

Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания /чл.

164, ал. 1, т. 6 от ГПК/ т. е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с 4 правилото на чл. 165, ал. 2 изр. 1 от ГПК , което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основат. доводът за наличие на привидност, т. е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК няма за цел да постанови невъзможност симулацията да се разкрива пълно чрез едностранно съставен документ. Неговата цел е друга - да каже кога забраната по чл. 164, ал. 1, т.

6 ГПК е преодоляна и против съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността. /Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 193 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 608/2017 г., III г. о., ГК/

В конкретния случай не се твърди от ответниците, а и не се установява по делото страните по разпоредителната сделка да са създали обратно писмо, което пълно да установява наличието на привидна и прикрита сделка. Не е налице по делото и т.нар. начало на писмено доказателство.

Доколкото обаче К. П. - ответник по възражението за относителна симулация, изрично е дала своето съгласие по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК, вр. чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК /о.с.з. от 12.06.2025 г., л. 107- гръб/, съдът е приел за допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на твърдяната привидност.