Решение № 53 от 26.10.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Чепеларе, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20235450100074 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от С. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. *., ул. „****“ №**, действащ чрез адв.Б. М. от АК – Смолян срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „*** №**, Бизнес сграда „***“, ет.**, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 380,95 лева, представляваща главница по ч. гр.д. №155/2011 год. по описа на РС – Чепеларе; сумата от 67,31 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2018 год. до 27.02.2009 год.; сумата от 442,64 лева – лихви върху главницата за периода от 17.05.2011 год. до 30.04.2023 год., присъдени разноски по ч.гр.д. №155/2011г. в размер на 125,00 лева; разноски по изпълнително дело № 2013***0402553 на ЧСИ К. П. - Пловдив в размер на 150,00 лева; такси по тарифата на ЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553 в размер на 694,39 лева; довнесени такси на ЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553 в размер на 557,60 лева, възлизащи общо на 2417,89 лева.

Фактическите твърдения, на които ищеца основава предявените искове се свеждат до следното: въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 379 от 18.05.2011г. (чл.410 ГПК) по ч.гр.д. 155/2011г. по описа на РС Чепеларе и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Чепеларе бащата на ищеца Б. Т.

А. /починал на **** г./, приживе бил осъден да заплати на кредитора „****“ ЕАД, следните суми: 380,95 лв. – главница; 67,31 лв. – възнаградителна лихва от 30.10.2008г. до 27.02.2009г.; 106,46 лв. – мораторна лихва върху 1 главницата от 28.11.2008г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2011 г. до изплащане на вземането; 125лв. – разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горепосочената заповед на 03.06.2011 год. е издаден изпълнителен лист и на 23.09.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, с район на действие гр.Пловдив, след което е изпратено съобщение до НАП за предявяване на публични задължения и са извършени справки за притежаваното от Б. А. имущество. На 21.10.2013г. до Б. А. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която не му била връчена, тъй като не бил открит на адреса. На 04.03.2014 год. била изпратена нова покана, но към тази дата вече лицето било починало. От тогава до 13.06.2016 г. няма постъпили искания от кредитора за предприемане на действия по изпълнението, поради което е следвало делото да се прекрати поради настъпила перемция. На 13.06.2016г. по изпълнителното дело постъпила молба за конституиране като кредитор от цесионера „****“ ЕАД, ЕИК ****** като правоприемник на първоначалния кредитор. Съдебният изпълнител разпоредил изпълнителните действия да продължат спрямо наследниците на Б.А., единият от които е именно ищецът по настоящото производство – С.Б.А.. Изпратени били покани за доброволно изпълнение, които обаче не били доставени до адресите, на които наследниците живеят, нито по местоработата им. В периода от 03.06.2011 г.

(когато е издаден изпълнителният лист) до 04.06.2016г. били изтекли пет години, като в посочения период не било извършено нито едно принудително изпълнително действие, като след този периодо счита, че вземането се е погасило по давност. На 17.09.2016г. е разпоредена възбрана върху недвижим имот, за която не е уведомен никой от наследниците. От справка за имот с идентификатор 80371.243.*** към 16.11.2016г. такава не била вписана в Имотния регистър. Същата е вписана по-късно на 21.11.2016г., но с това действие не се е прекъсвала давността, понеже тя вече била изтекла към този момент. На 04 и 05 април 2017г. ЧСИ е издал разпореждания да бъдат продадени движими вещи на наследниците, но такива не са им връчени и продани не са осъществени, като не е направен и опис и липсва внесена държавна такса. Такава е внесена на 14.05.2018г., но авансово за бъдещи изпълнителни действия. На 15.07.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, но съобщенията били насочени на несъществуващи адреси в гр.

Пловдив. Така за периода от 21.11.2016г., когато е извършена възбраната на недвижимия имот на бащата на ищеца, до настоящия момент не били извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, с които да е прекъсната погасителна давност, която отново била изтекла. Със заявление с вх. №30896 от 05.04.2023г. ищецът поискал от ЧСИ да му бъде издадено удостоверение за актуален дълг, но такова не му било издадено.

Предоставено му било само копие от изпълнителното дело, за което ищецът изразява съмнения, че не съдържа всички документи по делото. С оглед на това депозираната пред съда искова молба се базира на сумите посочени в 2 искането за вписване на възбрана и допълнителните такси, внесени от взискателя през 2018 година и изтеклите лихви върху тях. По изложените твърдения моли искът да бъде уважен.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че на 06.08.2008г. между „****“ ЕАД с универсален правоприемник „****“, клон България като кредитор, от една страна, и Б.Т.А. в качеството му на кредитополучател, от друга, е сключен договор за кредит № ….-…... Въз основа на така сключения договор за кредит за кредитора „****“ ЕАД възникнало задължение да финансира кредитополучателя, а за Б. А. възникнало задължение да се издължи по горепосочения договор за кредит, съгласно предвидените в него условия. На 23.09.2013 г. по молба на „****“ ЕАД било образувано изпълнително дело №2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., рег. № …., с район на действие – ОС Пловдив и приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист. За периода от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент по искане на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Твърди се, че още с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело на 23.09.2013г. е прекъсната погасителната давност, доколкото молбата за иницииране на изпълнителното производство била редовна, с нея на съдебния изпълнител са възложени правата по чл.18 от ЗЧСИ и той е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане. Сочи се, че с удостоверение от НАП – Вх.№33598/19.11.2013г. държавата се присъединила като взискател, което отново е действие, прекъсващо давността, и е посочено като такова в т.10 от мотивите на ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС. До длъжника Б.А. са изходирани две покани за доброволно изпълнение на 21.10.2013г. и на 04.06.2014г., които не са били получени. Установено било, че длъжникът е починал, съответно на 09.09.2016г. били изпратени покани за доброволно изпълнение до неговите наследници, един от които е именно ищецът – С. Б.

А., който въз основа на това си качество е конституиран като длъжник по изп. дело №2013***0402553.

На 13.06.2016г. е депозирана молба от „****“ ЕАД за конституиране на нов взискател, като с това действие отново се прекъсва погасителната давност. Със същата молба на съдебния изпълнител за възложени правата по чл.18 от ЗЧСИ. С удостоверение от НАП с вх.№ 51477/28.09.2016г. е присъединен като взискател спрямо С. А. и ТД на НАП – Смолян.

В отговора на исковата молба са посочени извършването и на редица други действия, за които ответникът твърди, че прекъсват течението на давността. На 21.11.2016 г. в Служба по вписванията - Чепеларе е вписана възбрана на името на длъжниците по искане от 16.11.2016 год. На 16.11.2016г. били изходирани призовки за принудително изпълнение, като такава е била изпратена и по отношение на С.А.. Изходирани са разпореждания за 3 насрочване на опис на движими вещи, с които се уведомява ищеца за насрочен опис на вещи – негова собственост, на 01.06.2017г. На 09.06.2017г. от взискателя е депозирана молба за справка НОИ. На 30.04.2018г. е постъпила молба за справка БНБ, като на 14.05.2018г. са входирани извършените справки БНБ и по отношение на ищеца. На 12.03.2019г. е постъпила молба за опис на движими вещи. На 15.07.2019г. са изходирани, призовки за насрочен опис на движими вещи на 05.09.2019г., като такава призовка е била изходирана включително и до ищеца. На 25.06.2021г. отново са изходирани призовки за принудително изпълнение и за насрочен опис за 25.08.2021г. В отговора на исковата молба ответникът посочва богата съдебна практика в подкрепа на изложените от него твърдения относно това, че извършените действия от ЧСИ представляват действия по изпълнението, които прекъсват погасителната давност. Посочва още, че не само действията на съдебния изпълнител, но и всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, понеже съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото изпълнение на искането. Направени са разграничения между перемпцията и давностния срок, като се посочва, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Цитирана е и актуална съдебна практика, касаеща давността по изпълнителните дела. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Б. М., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответника не се представлява. В писмена молба процесуалният представител юрк.Т.Х. поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 06.06.2008 год. между „***“ ЕАД с универсален правоприемник "***", клон България, и Б. Т. А. е сключен Договор за кредит № …..- ….. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя Б.А. е издадена заповед №379/18.05.2011 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК във връзка с подадено заявление от „***“ ЕАД, по което било образувано ч.гр.д. №155/2011 год. по описа на РС – Чепеларе. На 03.06.2011 год. въз основа на влязлата в сила заповед, е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 380,95 лева – главница по договора за кредит, сумата 67,31 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 год. до 27.02.2009 год., сумата от 106,46 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 28.11.2008 год. до 26.04.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011 год. до изплащане на вземането, както и за разноските в размер на 125 лева, от които 4

25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. За вземанията по изпълнителния лист по молба на „****“ ЕАД срещу Б. Т. А. на 23.09.2013 год. е образувано изпълнително дело №2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П. с рег. №…, с района на действие ОС - Пловдив. С молбата е поискано да бъде наложен запор на движимите вещи в дома на длъжника в с.Дълго поле и да се започне изпълнение върху тези вещи. Със същата молба са възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

На 21.10.2013 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Б. Т. А., но същата се е върнала с отбелязване, че получателя не е открит, а по данни на живущите на адреса, там такова лице няма.

На 19.11.2013 год. по делото е присъединен като взискател Държавата в лицето на ТД на НАП – Пловдив.

На 06.01.2014 год. Б. Т. А. починал, като оставил за свои законни наследници синовете си М.Б.А., А.Б.А., ищецът С. Б. А. и А. Б. Т., видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. №130/22.05.2023 год., издадено от Община Чепеларе.