Решение № 3075 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3075 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110134815 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Г. Т. У., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата в размер на сумата 2241,12 евро (4383,25 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 286,61 евро (560,57 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата 45,52 евро (89,03лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 9,62 евро (18,82 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 10638/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно 1 облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва ответникът да е абонат на ищцовото дружество, да е приел общите условия, както и че общите условия са публикувани и оповестени по надлежния ред. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия. Твърди, че по делото липсват показания на топломера от абонатната станция и протоколи за отчитане на индивидуални уреди за процесния имот. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

По делото е конституирано трето лице-погамач „ДАЛСИЯ“ ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 10638/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 04.04.2025г. полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Г. У, да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена лично на длъжника, като в едномесечния срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. ГПК на ищеца от а предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през 2 исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от стра, дело № на на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187, дело 12401/1994г. Т Г.ев У. придобива правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. С дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, дело 1400 от 19.06.1997г., Т У. и Йо У.а даряват на своя син Г. Т. У. процесния апартамент № 65. С молба-декларация от 23.10.2001г. ответникът Г. У. се е легитимирал като собственик на процесния топлоснабден имот и е заявил желание да бъде открита партита в ответното дружество на негово име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Г. У. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между него и дружеството. В този смисъл съдът приема за доказано, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че общите условия на ответното дружество не са публикувани и че ответникът не се е съгласил с тях. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не се 3 установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Ищецът е представил доказателства за тяхното публикуване, като същите са влезли в сила.

Поради което искът се явява основателен по основание.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела с редовно отчетени разпределители и 1 бр. радиатор с мощност 1700ВТ. Вещото лице сочи, че ТЕ за БГВ се разпределя по данни от 2 броя водомера. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 226 куб.м., за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общите части.

Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 4632.03 лева, като след изравнителните сметки сумата за възстановяване е -205,74 лева. Следователно задължението за ТЕ за процесния период възлиза на 4426,29 лева. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че е минал метрологични проверки през м.07.2021г. и м.07.2023г. и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Въз основа на писмените доказателства по делото и приетото заключение по СТЕ се установява реално доставено и потребено от ответника количество топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Предвид диспозитивното начало искът за главница топлинна енергия следва да бъде уважен в размер на 4383,25 лева.

Възражението на ответника, че представените формуляри за отчет не съдържат подписа на ответника и не следва да се вземат предвид от съда при постановяване на решението. По делото са представени изготвените въз основа на тези отчети изравнителни сметки за исковия период, като ответникът не твърди, а и не се установява от доказателствата по делото, да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил същите в установения срок по чл. 29, ал. 1 или чл. 33, ал. 3 от Общите условия – съответно в 30 дневен срок след получаване на изравнителните сметки и в 45 дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението. Освен това, нито в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, нито в Общите условия на ищеца е предвидено задължение лично потребителят да подписва формулярите за отчет. Клиентите са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела, но този достъп може да бъде предоставен както лично, така и от друго лице. Действително на единия от формулярите липсва подпис на клиента. При това положение, съдът счита, че макар и да не е установено авторството на този формуляр, това е факт, 4 който е неотносим към дължимостта на сумата за реално предоставена топлинна услуга, щом в закона не съществува задължение за лично осигуряване на достъп и лично подписване на формулярите за отчет. Следва да се посочи още, че изключването на представените отчети би довело до прилагане на правилата от методиката за определяне на стойността на топлинна енергия при неосигурен достъп до имота и съответно би се приело потребление при максимална мощност за всички уреди, от което на потребителя би била определена по-голяма сума от претендираната от ищеца.

Предвид това, правилно формулярите за отчет са били ползвани от вещото лице при изготвяне на експертизата, която е дала изчерпателен отговор на поставените задачи.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.

Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл.

195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в посочения размер.